Няколко дни след първия учебен ден няма как да не се замисля за младите хора у нас. Тези, от които зависи бъдещето на страна ни. Гледам учениците и си мисля какви ли хора ще излязат от тях, когато завършат средното си образование. Колко ще попаднат в университет, печелейки си още малко време далеч от суровата действителност и какво ще стане с тези, които решат, че образованието до тук им е достатъчно и се впускат направо в истинския живот на професионално ангажираната младеж.
Истината е, че и в двете посоки дебнат опасности. Ако от ученици станат студенти, рискуват на 23 години все още да нямат и ден трудов стаж. Оправданието е, че досега са учили, но не са много работодателите, които са готови да поемат риск с неподготвени все още кадри.
Ако учениците решат да спрат на ниво средно образование с малко теоретични знания зад гърба си, какво ли кариерно бъдеще могат да очакват? Току що стъпили в света на пълнолетните, едва ли могат да се надяват на много.
Трудно е да си млад човек, който си търси работа и е още по-трудно е да си млад човек, който си търси работа, но няма трудов стаж. Да не говорим, че дори да имаш трудов стаж, той рядко е регламентиран. Самите работодатели често се възползват от привилегиите, които държавата отпуска на редовните студенти, като ги взима на работа, но без договор.
Безработицата при младите е сериозен проблем, в това няма спор. Но дали проблемът идва само от младежта или е по-обхватен проблем? Според мен, да…
Славим се българите като народ с много празници. И през месец-два, а понякога и през седмица-две, както се случи тоя уикенд, се заформят четири почивни дни. Излишно е да ви казвам, че ние, в търговията, не се облажваме от такова струпване на неработни дни, даже тогава за нас работата е по-усилна, ама аз – Емил Попов се чудя какво е това изобилие от почивни дни, при положение че държавата ни е на такъв финансов хал. Вярно в календара на българите от стари времена има много празнични дни, ама правило ли ви е впечатление в коя част на годината са концентрирани празниците, започват след Димитровден – зимата, когато е студено и няма работа на полето, тогава идва времето на софрите и веселието. Така са го правили дедите ни, че празниците да не пречат на усилната кърска работа. Пък ние го подкарахме през просото. Имам чувството, че държавните чиновници си ги измислят тия сливания на почивни с празнични дни, за себе си, не за хората. Иначе кажете ми какъв празник е Първи май и какво точно празнуваме. Празник на труда и трудещите се! В страна, където масово хората са безработни, останаха ли хора, които да празнуват 1 май. Сигурно има някакъв дълбок смисъл в тоя ден или е имало, но в едни по-други времена. Лично за мен дълбокият смисъл в настоящия момент беше, че празничните митинги, организирани от левите сили, бяха посетени основно от пенсионери и е правилно пенсионерите да празнуват празника на малкото останали работещи, защото спрат ли и те работа, спират и пенсиите. Ами толкова за празниците, техния смисъл и празнуващите.