Международен ден на поезията

Отбелязването на Международния ден на поезията всяка година на 21 март не е случайност. Тази дата е избрана от ЮНЕСКО през 1999 година като празник, посветен на един от най-изящните литературни жанрове, и се превърна в символ на уважение към поетите и тяхното изкуство по целия свят. Денят на поезията е момент за отдаване на почит към поетическото слово и неговата способност да обединява хората, културите и поколенията.

Защо поезията е така важна?
Поезията е едно от най-древните изкуства, което съществува във всяка култура и във всяко общество. Тя е уникална форма на изразяване, която позволява на човека да изследва и представя чувствата, мислите и възгледите си по начин, който често надхвърля възможностите на обикновения разговорен език. Поезията има силата да разкрие дълбочините на човешката душа и да изгради мостове между индивидуалното и универсалното, между личното преживяване и колективната съдба.

Обединяващата сила на поезията
Един от най-важните аспекти на поезията е нейната способност да обединява хората. Чрез своите стихове поетите могат да говорят директно към сърцето, премахвайки границите на езика, културата и времето. В ера на глобализация и културни промени, поезията продължава да бъде средство за споделяне на човешки опит, за насърчаване на разбирателството и толерантността.

Поезията като инструмент за образование и възпитание
Международният ден на поезията също подчертава ролята на поезията в образованието и възпитанието. Поетичното изкуство стимулира креативното мислене, обогатява езика и предоставя на учениците уникални възможности за изразяване на себе си. В училищата и университетите, поезията може да служи като мощен инструмент за обучение, който развива емоционална интелигентност и укрепва междуличностните връзки.

Поезията като отражение на съвременното общество
Поезията е не само отражение на личните преживявания, но и на социалните, политическите и културните процеси в обществото. Тя предоставя платформа, на която поетите могат да коментират и критикуват социалните неправди, да призовават за промяна или да изразяват солидарност с маргинализирани групи. В този смисъл, поезията действа като катализатор за социален диалог и прогрес, позволявайки на гласовете, често пренебрегвани от основните медийни канали, да бъдат чути.

Съхранение на културно наследство
Това е важен момент за отбелязване на значението на поезията за съхранението на културното наследство и традиции. Чрез стиховете си поетите преплитат исторически събития, фолклорни мотиви и културни идентичности, запазвайки ги за бъдещи поколения. Така поезията става жив архив на човешката история и разнообразие.

Подкрепа за поетите и поезията
Отбелязването на Международния ден на поезията е също призив за подкрепа на поетите и тяхното изкуство. Въпреки че често се счита за нишов жанр, поезията изисква разпознаване и подкрепа, за да може да продължи да въздейства и обогатява живота на хората. Литературните фестивали, поетичните състезания и публикациите са жизненоважни за разпространението на поезията и за осигуряването на платформа за нови и установени поети.

Международният ден на поезията не е просто ден за отбелязване в календара; той е повод да открием отново магията на поетичното слово и неговата способност да изразява невидимото, да свързва хората и да променя света. В този специален ден нека да отдадем дължимото на тези, които с думите си разкриват най-дълбоките чувства и най-сложните идеи, и да признаем, че поезията наистина е неотменима част от човешката цивилизация и култура.

Няколко думи за българското творчество

bg-flagИ у нас западното производство вече е издигнаtо в култ. Гледаме американски филмови продукции, следим американски сериали. Пазаруваме западна козметика и потребявам дрехи на „модерни“ марки (или поне ни се иска да го правим). Освен tова слушаме американски изпълнители и четем преведени на български най-вече автори от щатите. За последното има и друга причина – оказва се, че преводът от английски език е значително по-евтин, отколкото от друг по-слабо разпространен език…

Къде е българското във всичко това, питам аз.

Да ви кажа честно, одобрявам накъде е тръгнала БГ музиката ни, макар да има какво още да се желае. И като се замисля, трудно е да направиш нещо по-ниско качествено от чалгата, та всяка промяна все пак трябва да е промяна в положителна насока. Аз обаче предпочитам да си слушам любимите ми от край време чуждестранни изпълнители.

А филмите? Не ме упреквайте, но не мога да кажа, че гледам български филми с голям интерес. Нито старите, нито новите. Опитах преди време с няколко нови филми, които бяха спрягани за успешни, но просто не ме впечатлиха достатъчно, за да кажа, че съм доволен от видяното. БГ киното просто не е моето кино…

А книгите? Може би тук положението е най-добро, опрем ли до родно изкуство. Имаме няколко качествени автори, чиито книги се радвам, че се купуват и четат. Има, естествено, и много ниско качествени и графомански, но в коя ли страна ги няма…

Истината е обаче, че не съм голям фен на БГ продукциите. Опитвам се да им давам шанс, понякога се насилвам да ги харесам, но не мога да се залъгвам. Оказва се, че повечето от тях просто не са ми по вкуса… и мен ме е обхванала западната вълна.

Книжни пристрастия

booksСега, по пътя на логиката реших да кажа няколко думи за книжните пристрастия. Може и да не съм специалист в тази област, но това не пречи да споделя мнението си по темата, нали? И тъй като сме още в началото, нека да кажа, че под „книжни пристрастия“ ще разглеждам предпочитанията на хората конкретно към книгите.

Така, като за начало искам да кажа, че отлично разбирам, че има хора, които не обичат да четат книги и съответно не го правят. Не знам колко са, но мога само да се надявам, че броят им е сведен до минимум, защото не знаят какво губят.

Знам отлично също така, че всички останали хора, които четат, имат своите предпочитания. Едни харесват класически романи или фентъзита, а другиги си падат по-скоро по криминалета, трилъри, розови романи и т.н., но все за художествена литература става дума. Някои хора обаче смятат художествената литература за загуба на време и предпочитат да отдават свободното си време на по-специализирани четива. Било то ботаника, животински свят, икономика, география, история и др. книги, от които се дават факти и знания за заобикалящия ни свят.

Честно казано не ги разбирам и двата типа читатели. Аз предпочитам да отделям време за всичко. Харесвам художествена литература, но нарочно няма да кажа кой жанр ми е любим, защото не това е важното в случая. Чел съм и специализирани книги, които много са ме впечатлявали. Смятам, че истината е някъде по средата и не бива да изпадаме нито в едната, нито в другата крайност що се отнася и до книгите.