И у нас западното производство вече е издигнаtо в култ. Гледаме американски филмови продукции, следим американски сериали. Пазаруваме западна козметика и потребявам дрехи на “модерни” марки (или поне ни се иска да го правим). Освен
И у нас западното производство вече е издигнаtо в култ. Гледаме американски филмови продукции, следим американски сериали. Пазаруваме западна козметика и потребявам дрехи на “модерни” марки (или поне ни се иска да го правим). Освен tова слушаме американски изпълнители и четем преведени на български най-вече автори от щатите. За последното има и друга причина – оказва се, че преводът от английски език е значително по-евтин, отколкото от друг по-слабо разпространен език…
Къде е българското във всичко това, питам аз.
Да ви кажа честно, одобрявам накъде е тръгнала БГ музиката ни, макар да има какво още да се желае. И като се замисля, трудно е да направиш нещо по-ниско качествено от чалгата, та всяка промяна все пак трябва да е промяна в положителна насока. Аз обаче предпочитам да си слушам любимите ми от край време чуждестранни изпълнители.
А филмите? Не ме упреквайте, но не мога да кажа, че гледам български филми с голям интерес. Нито старите, нито новите. Опитах преди време с няколко нови филми, които бяха спрягани за успешни, но просто не ме впечатлиха достатъчно, за да кажа, че съм доволен от видяното. БГ киното просто не е моето кино…
А книгите? Може би тук положението е най-добро, опрем ли до родно изкуство. Имаме няколко качествени автори, чиито книги се радвам, че се купуват и четат. Има, естествено, и много ниско качествени и графомански, но в коя ли страна ги няма…
Истината е обаче, че не съм голям фен на БГ продукциите. Опитвам се да им давам шанс, понякога се насилвам да ги харесам, но не мога да се залъгвам. Оказва се, че повечето от тях просто не са ми по вкуса… и мен ме е обхванала западната вълна.