Любими мои читатели, днес ви пиша за аромати. Зная, че е много трудно да си ги представите, докато четете, но ще ви разкрия и как да се сдобиете с едни конкретен. Той отразява как мирише на Луната. Заинтригувах ли ви?
Парфюмът е разработен от Стийв Пиърс, който е химик и е създал Omega Ingredients. Разработката му за аромата на Луната идва след тази за Космоса. Аз съм имал честта да се докосна до парфюма за космичното пространство и бях наистина изненадан. Същност обаче трябва да поясня, че те не са създадени за парфюмиране на хора, а за тренировки на космонавтите.
Идеята на разработването на тези непознати за голяма част от човечеството миризми не е на споменатата компания, за да печели пари. Тя е по инициатива на NASA. Тяхна е поръчката към Пиърс е да направи аромат, който да прилича на този в Космоса или на Луната и да се използва за тренинги на космонавтите. На Стийв са му трябвали 4 години, за да направи първата си част и още мисля една година за втората.
Тъй като няма как да се диша в Космоса, защото няма кислород, няма как там да се усети миризма. Парфюмните есенции отразяват момента на сваляне на шлема при прибиране в совалката. Смята се, че там ароматът е много специфичен и много от астронавтите не могат да го опишат, дори им става лошо.
Ако искате и вие да се сдобиете с парфюмите, то вижте в ebay дали все още се продават на търг. И от личен опит – не пръскайте у дома с тях, защото са много силни и траят около една седмица. А ароматът наистина е непознат за нашите сетива.
Етикет: миризма
Такситата и Емил Попов
Преди няколко вечери бях на гости при приятел – вечерно гости. И реших, че ще си пийна, пък после ще извикам такси. Така и стана. Накарах приятеля ми да извика, тъй като Емил Попов от години не бе ползвал таксита и нито знам кои са читави, нито пък имам някакви телефони. И сега ще ви споделя наблюденията си, но веднага отбелязвам, че нямам претенции да са представителни, защото определено не съм в категорията редовен клиент и слава богу. Още като отворих вратата на таксито – между другото доста раздрънкана – ме лъхна една доста усмъртителна миризма. Нещо средно между миризма на пот, тютюн и някакъв много тежък мирис на ароматизатор, ама от най-гадните. Ставало е въпрос и друг път, че заради професията си прекарвам доста време зад волана, така че ми е ясно, че няма как автомобилът ти да е с идеално свеж въздух на добре поддържана стая или офис примерно, ама такова чудо наистина никога не бях помирисвал. Казах му на шофьора за къде пътуваме, но явно едно казване не му беше съвсем достатъчно, защото после ме попита поне още два пъти. Та като споменах попита, още с влизането ми той реши, че трябва да завърже някакъв разговор. Разбирам го, ама след цял ден работа и приятно прекарана в разговори вечер с приятел и добра почерпка, не ми беше до словесни упражнения с него. И то поне да течеше смислен разговор – а то, попита ме нещо и тъкмо да му отговоря, той ми каже: тихо, тихо. И така няколко пъти – луда работа. Стигнахме по живо по здраво до моя адрес. Сметката ми беше 7.80, дадох му десет лева. Вика ми: По-дребни нямате ли? Въобще не се разправях повече, оставих му “едрите” десет лева и му казах: Ще имаш да даваш :).