Музика и филми – не могат едни без други. Аз например винаги, когато гледам филмова продукция, усещам емоциите още по-силно чрез музикалното оформление. Тъй като обаче има навлизането на двете изкуства едно в друго, то замисляли ли сте се дали това е свързано с доплащане при създаването? Все пак говорим за интелектуална собственост.
Днес в блога ще ви споделя за най-скъпия саундтрак в историята на киното. За него разбрах случайно от тиктокъра Даниел Уол, който повдигна темата. Първо ще ви оставя малко време да помислите и после ще ви издам и победителите. Запишете предположението си на листче и чак тогава продължете да четете.
Аз наистина се опитах да се замисля коя мелодия най-често съм срещал във филмите. В главата ми идват предположения за Mozart и няколко рок парчета. Явно все пак съм нацелил една от тематиките, защото песента е „Thunderstrike” на най-големите в хардрока – AC/DC.
За да може това феноменално парче да се синхронизира във филмова продукция, трябва да се заплатят половин милион долара. Еха, огромна сума! Само за сравнение – в бранша за купуване на правата на музика се плащат около 15 до 60 хил. долара. След тези данни, определено сумата става още по-внушителна.
Сега ви споделям и линк към песента, ако все пак сте забравили защо качествената музика струва скъпо:
https://www.youtube.com/watch?v=v2AC41dglnM&ab_channel=acdcVEVO
Етикет: музика
Музикални пристрастия
Всеки има право на лично мнение и не би трябвало да съдим хората по това какво харесват или каква музика слушат. Поне аз така мисля…
Да, стиловете са разнообразни и много добре знаем какви са и какви заключения си вадим, като разберем кой каква музика слуша. Хората имат голяма склонност да си изграждат мнение на база някакви базови познания. А знаете ли кое е лошото при прибързаното впечатление? Че понякога (при това доста често) е грешно. Дрехите, които носим, и музиката, която слушаме, са важен фактор, но дали са единствения? По-важни ли за първото впечатление в сравнение с хората, с които общуваме, начините, по които избираме да прекараме свободното си време, или отношението ни към близки и непознати?
Ако видите някой тинейджър, който е сложил изсулените дънки, а от слушалките му навсякъде се озвучава някакъв 100-процентов рап, какво ще помислите за него? А ако го видите да помага на паднала жена да стане и след това взема торбите й с покупки и ги носи до спирката, на където жената се беше запътила? Това не създава ли по-силно впечатление? Според мен, да. Но нека не ви внушавам собственото си мнение, всеки е свободен да направи преценка сам за себе си.
Проверявате ли дали слушалките са наистина пуснати?
Имам един навик и ми е интересно дали и други хора правят като мен.
Всеки път, когато си слагам слушалките на компютъра било докато слушам музика, гледам клип, играя игра и т.н… проверявам дали слушалките ми са наистина пуснати. Не просто проследявам дали кабелът е пуснат, а си махам леко слушалките, за да проверя дали музиката (например) се чува.
Вече до такава степен ми е станало навик, че го правя дори несъзнателно. Просто искам да съм сигурен, че това, което чувам, наистина го чувам само аз.