Като един от най-популярните празници в света, Хелоуин събира всяка година милиони хора, обединени около магията на страшните костюми, тиквите с усмихнати лица и чувствената мистерия на нощта. Корените на Хелоуин се крият в древни келтски традиции, като празника Самхайн, когато келтите отбелязвали края на реколтата и началото на тъмната половина от годината. Тогава вярвали, че в този ден завесата между света на живите и отвъдното се разтваря, което позволява на душите на покойните да се завърнат.
С течение на времето, Хелоуин се трансформира и добива своя днешен облик – весел и малко страшен. През XX век американската култура добавя към празника традиции като „лакомство или пакост“, тиквени фенери и цветни костюми. Децата са основните герои на празника – те обличат костюми на своите любими герои или страшни образи, разхождат се из квартала и събират сладкиши.
Но не само за децата този празник носи радост. За много възрастни Хелоуин е повод да изразят своята креативност чрез костюми и декорации, или да организират тематични партита с приятели. Много домакинства украсяват домовете си със страховити декорации, като паяжини, вещици и духове.
В крайна сметка, Хелоуин е символ на творческия дух и радостта от трансформацията. Неговата магия е в способността му да обедини хората, да провокира усмивки и, разбира се, да добави доза тръпка в иначе обикновената нощ.
Славим се българите като народ с много празници. И през месец-два, а понякога и през седмица-две, както се случи тоя уикенд, се заформят четири почивни дни. Излишно е да ви казвам, че ние, в търговията, не се облажваме от такова струпване на неработни дни, даже тогава за нас работата е по-усилна, ама аз – Емил Попов се чудя какво е това изобилие от почивни дни, при положение че държавата ни е на такъв финансов хал. Вярно в календара на българите от стари времена има много празнични дни, ама правило ли ви е впечатление в коя част на годината са концентрирани празниците, започват след Димитровден – зимата, когато е студено и няма работа на полето, тогава идва времето на софрите и веселието. Така са го правили дедите ни, че празниците да не пречат на усилната кърска работа. Пък ние го подкарахме през просото. Имам чувството, че държавните чиновници си ги измислят тия сливания на почивни с празнични дни, за себе си, не за хората. Иначе кажете ми какъв празник е Първи май и какво точно празнуваме. Празник на труда и трудещите се! В страна, където масово хората са безработни, останаха ли хора, които да празнуват 1 май. Сигурно има някакъв дълбок смисъл в тоя ден или е имало, но в едни по-други времена. Лично за мен дълбокият смисъл в настоящия момент беше, че празничните митинги, организирани от левите сили, бяха посетени основно от пенсионери и е правилно пенсионерите да празнуват празника на малкото останали работещи, защото спрат ли и те работа, спират и пенсиите. Ами толкова за празниците, техния смисъл и празнуващите.