Имам една приятелка още от студентските години. Уважавам я, защото винаги е била активна в гражданските инициативи и участва в обществения живот на столицата ни. Нещо повече – когато искам да науча пресни новини за добри практики и инициативи трябва просто да отворя блога й или профила й във фейсбук.
Понякога обаче доста ме изненадва в крайната си позиция. Оценката й за полезното, което се случва в ежедневието ни, е доста противоречива, особено що се отнася до ремонти или дейности по обновяване на части от града. Като един истински софиянец, натоварен от злободневните си проблеми, не рядко се оплаква от неща, за които трябва всъщност да се похвали и да отбележи с няколко положителни думи в пост.
Ще ви дам конкретен пример. Ремонтират улицата пред блока й, за да отворят място за паркиране, които така или иначе са кът и местните шофьори натоварват улицата вечер до такава степен, че е почти невъзможно да се разминат два автомобила. Тя обаче се обажда няколко пъти в гражданска защита, за да алармира за „неописуемия шум“ и „произволното изсичане на дървета“ на улицата й!!!
Когато видях съответния пост, поместен на стената й в социалната мрежа, за миг си помислих, че е болна. След като постовете се повториха с крайно възмутителни думи се обадих, да видя я как е. Не беше болна! Не беше й по-малко социално ангажирана, но явно през последните няколко месеца стресът я е преобразил. Звучеше озлобена като лелка, която перманентно се оплаква и от най-малките неща само заради спорта от това.
За съжаление това е черта на повечето софиянци. Толкова сме разглезени, че недоволстваме непрекъснато. Нищо не ни се харесва. Търсим причини да оплюем всяка проява и полезна дейност и оставаме слепи за това, че някой се грижи за добрия изглед на мястото, където живеем.
Да, със сигурност могат улиците да се изградят от мрамор и в метрото да се поставят златни кантове и множество бронзови скулптори, но откъде толкова пари и откъде хора, които да го оценят и запазят. Каквото и хубаво да се направи, то ще бъде орезилено или откраднато. Затова столична община се стреми към простичкото и семплото, така че да изглежда прилично и прибрано. А вие, мои съграждани, бъдете активни в обществени ни живот, но не забравяйте, че капризите ви вредят най-вече на самите вас и благодарете за това, което в някои провинциални български градове, като Враца, Сливен, Ямбол, дори нямат!
