Всички родители казват, че биха дали живота си за децата си. Съгласни са те да гладуват и мзерстват, но рожбите им да са добре. Предполагам, че го казват искрено, моите родители са доказвали млион пъти,
Всички родители казват, че биха дали живота си за децата си. Съгласни са те да гладуват и мзерстват, но рожбите им да са добре. Предполагам, че го казват искрено, моите родители са доказвали млион пъти, че биха направили всичко за мен.
Но какво се случва, когато живота те изправи пред един от най- страшните избори, а именно в замяна на твоя живот да помогнеш на рожбата си. Колко от родителите биха се жертвали безвъзвратно за да спасят най-ценното си нещо? Според мен отговора е един- всеки. Няма родител, който да не предпочете него да го боли само не и детето му. Моя много близка приятелка скоро ми сподели, че би изпитала болката от раждането хиляди пъти, стига детето й да е добре и да не изпитва болка, а причината за това беше престоя им в болница, беше се наложило да направят операция на детето й и тогава тя сподели, че най-страшния момент от живота й е бил, когато детето се събудило от упойка и плаче неутешимо от болка. В такъв момент родителя е толкова безпомощен, защото не можеш нищо да направиш за да облекчиш болката на най-скъпоценното си, а сърцето те боли повече отколкото някой би могъл да понесе. Попаднах на един материал за един баща, който буквално дава сърцето си на своето дете. Момченцето се нуждаело от трансплантация, но родителите му нямали финансови възможности и това го кара да дари своето сърце. Доста трогателна история, чували сме да даряват бъбреци, но сърце? Не знам до колко е вярна тази история и дали законите го позволяват, но щом можеш да отидеш в Швейцария и да извършат евтаназия, колко му е и да можеш да дариш сърцето си, за да живее детето ти. Подобни истории найстина те карат да се замислиш колко безгранична е любовта на родителя, как няма нещо, което може да го спре в името на детето, сякаш Господ ти дава неизмерни сили за да се бориш за благото на децата.
Сега ще запозная и вас с героя на нашето време, бщата, които записва последните си думи към своето момче. Трогателно!