Съседски работи

Колкото повече съседи, толкова по-неприятно! Но дали? Живея в блок – голям при това. През повечето време не ми правят впечатление особеностите на комшиите, но понякога ми иде да ги вържа и изпратя на кораб за Америка (едно време на Острова са изпращали престъпниците и неудобните за властта хора в Колониите). Стените са тънки и се е случвало да се будя от размествания на мебели от семейството над мен, топуркане на детски крачета или от скандалите на друга една “италианска” фамилия. Наистина дразнещо е и когато някои спретне купон през делничните вечери. А за простирането и тупането по балконите не искам и да коментирам. Неведнъж съм намирал прахоляк или фасове на терасата си.

Определено, който е измислил такъв начин на съжителство трябва да е бил наказан в историята. Разбира се, ние хората сме социални същества и е добре да живеем повсеместно, но съжителството с други като теб би било прекрасно, за сметка на това с различния -нахален, непредсказуем, със свои си разбирания съсед. В издирване на главния виновник за невъзможността за съжителство първо ще хвърля вината на панелните блокове. Заради голямата си звукоспромукаемост (измислих нова дума) семействата са доста изнервени. От друга страна хората от моето обкръжение, които живеят в стари жилищни блокове, се оплакват много повече от съседите си, отколкото онези, които имат апартаменти в малки кооперации. Явно и количеството комшулук също е от значение.

Сега се сещам за един руски израз “Нет човека, нет проблема”. И всъщност е много правилно. Ако не искаш да ти нарушават спокойствието живей сам без да си обезпокояван от никого. Но пък можем ли да живеем в изолация и няма ли да ни липсва нещо, ако сме на край света. Я си признайте, без екшън, без дразнещи случки, които да придават  емоционалност на ежедневието, би било много сиво и скучно. Така че комшийството понякога е за добро. Я си представете да търсите чаша захар в неделя например. Нали трябва да имате етажи с възможности 🙂

Google+ Comments