Няма как да не остана безучастен към случващото се в момента в страната. Протести. Пак и отново. И има нужда, и трябва. Аз също не одобрявам управлението на държавата, политиката, политиците. Наглостта все да надделява.
Няма как да не остана безучастен към случващото се в момента в страната. Протести. Пак и отново. И има нужда, и трябва. Аз също не одобрявам управлението на държавата, политиката, политиците. Наглостта все да надделява. А най-лошото е, че потокът на напускащи пределите на родината ни остава все така висок.
Неприятно ми е, че се налага млади хора, пък и по-възрастни, да работят в чужбина, за да изкарат пари и да си оправят нещата в собствената си страна. Болно ми е от този факт. Знам, че това се случва и в други държави, но все пак не мога да го приема. Протестите са една от най-старите форми за изразяване на недоволство, но дали са и най-ефективната?
Не се притеснявам и не ме е срам да споделя, че и аз се включвам във вечерните блокадни. Правя го от съпричастност и чувствам, че това е редно заради мен, близките и приятелите ми. Обаче вече започнах да се питам един въпрос: какво следва, след като свалим правителството, какво следва?
Подобна бе ситуацията и преди няколко години. Публично казваме на властта, че не сме доволни от нея, махаме я и на следващите избори пак ги избираме. Защо? Мазохисти ли сме или просто нямаме подходяща алтернатива? Май по-скоро е второто. Затова според мен е добре да вложим усилията си именно там, а подаването на оставка е далеч по-лесна част.
Така че и аз протестирам. Изказвам разочарованието си и тук, и по улиците. Но само с оплакване не става. И Апостола го е казал: Не требват само с думи, а и дела. Няма как да ги очакваме от някой месия, сами трябва да поработим върху проблема. Бъдещето зависи от нас и решенията, които взимаме днес.