В училище сигурно си спомняте урока по история за „златната треска“ в Калифорния през 19 век. Ако не, то ще ви кажа, че след случайното откриване на буци злато, мълвата, че може да забогатееш бързо
В училище сигурно си спомняте урока по история за „златната треска“ в Калифорния през 19 век. Ако не, то ще ви кажа, че след случайното откриване на буци злато, мълвата, че може да забогатееш бързо обхваща съседни щати и държави. Така само за едно десетилетие Сан Франциско се увеличава двойно по размери и жители и се превръща в един от богатите градове на континента. Но точно след толкова и залежите изчезват и идва ред на търсене на нов бърз начин за печелене на пари.
Замислих се върху тази история – колко ми прилича на България в момента. Но не в частта, че сме пълни буквално със златно, защото тук наистина имаме безценни блага. По-скоро разсъждавах в посока, че ние сме се превърнали във всички тези емигранти, които отиват в чуждото, за да търсят богатство. Живеят бедно, работят постоянно и често биват изиграни. Прибират се с трошиц у дома и искат да направят чудеса.
Съвременната приказка за „треската за злато“ включва всички онези българи, които отиват в чужбина, за да работят за повече пари. Там те са като скотове, потънали в ежедневието и мечтаещи да се приберат. Картината е много тъжна, защото знаеш, че няма как в другата страна да станеш рязко много богат. Става ми много мъчно, особено сега, като знам, че идват празници, които са символ на дома, семейството и обичта…
Ако и вие спадате към съвременните хората в „треска за злато“ , мога само да ви дам един съвет. Аз не съм работил на гурбет в чужбина, но мога да си представя празнината, която изпитвате и огорчението, че собствената ви родина не може да ви даде подслон. Но въпреки трудностите, вие можете и ще се справите където и да сте – дори и в България. Само си повтаряйте, че материалното не е най-важното – чужбина ви го е доказала.