С трудности и предизвикателства е изпълнен целият ни житейски път. Като започнем от детската градина, където създаваме първите си социални контакти и изпитваме трудност да се приобщим към група хора, та стигнем и до първият ни трудоустроен ден. Аз искам да споделя виждането си за точно този първи ден. Не неговата реализация, а точно обратното ме притеснява. Истината е, че младежите много трудно започват да работят и това не е по тяхно желание, а заради големите изисквания. Сега ще Ви запозная с небивалицата, която се блъска в главата на Емил Попов. За да започне работа току що завършил студент, например, изискването е две години стаж по специалността. Е, как да стане, та той идва от ученическата скамейка ? Получава се следното – изискват Ви две години стаж, но Вие ги нямате, защото не можете да започнете работа по специалността, а не можете да започнете работа по специалността, защото нямате две години стаж. Е, как Ви се струва този абсурд ? Изключения правят някои специалности, но те са може би 1 % от общия брой. Интересувах се от този въпрос и достигнах до някакво компромисно решение, а то е програмите за заетост. Пълно щастие все още няма, тъй като тези програми са 9 или 10 месеца, а на Вас са Ви необходими 2 години, но пак си е нещо. Въпреки всичко не се отказвайте, дерзайте.
Благинки
Билколечение
Казвал съм ви, че работата ми е свързана с много пътуване. И във връзка с това – нередовно хранене, при това, общо взето, с каквото падне по пътя – обикновено сухоежбина. И закъса Емил Попов със стомаха. Отидох на лекар – лекарят отсече остър гастрит, предписа ми лекарства и много строга диета. Ама такава диета, дето работещ човек няма как да я спазва. Споделих с един приятел, който преди време имаше подобни проблеми. Той каза: не те оправят нито лекарства, пък диета, както виждаш, активен човек няма как да пази, аз се оправих с един билков чай. Принципно съм много скептичен към традиционната медицина, пък към билкарите – два пъти. Ама той вика: пробвай, гарантирам ти, че ще ти помогне. И реших да пробвам. Закупих от въпросния чай от един магазин за здравословни храни. Казва се казва “Биогастро” – по двайсет филтърчета вътре, смеска от поне десетина билки, пие се на гладно, преди ядене. Направих аз от въпросния чай първия път – горчи, та не се трае. Приятелят ми предвидливо беше забравил да спомене този факт. Обадих му се да даде обяснения. И той даде – за хубаво била тая горчилка, стимулирала образуването на собствена ензимна продукция, стомашните проблеми идвали от недостатъчно производство на ензими. Не знам какво производство стимулира, но ако щете вярвайте, само след седмица пиене на въпросната отвара, при това само два пъти дневно – сутрин и вечер – състоянието ми значително се подобри, без да спазвам някаква строга хранителна диета. Сега продължавам, за да има траен резултат трябвало да се пие поне три месеца. Реших да споделя, дано съм полезен на някой с подобни проблеми. Както казват старите хора: Не питай старило, а питай патило. Ваш Емил Попов.
Емил Попов: За празниците
Славим се българите като народ с много празници. И през месец-два, а понякога и през седмица-две, както се случи тоя уикенд, се заформят четири почивни дни. Излишно е да ви казвам, че ние, в търговията, не се облажваме от такова струпване на неработни дни, даже тогава за нас работата е по-усилна, ама аз – Емил Попов се чудя какво е това изобилие от почивни дни, при положение че държавата ни е на такъв финансов хал. Вярно в календара на българите от стари времена има много празнични дни, ама правило ли ви е впечатление в коя част на годината са концентрирани празниците, започват след Димитровден – зимата, когато е студено и няма работа на полето, тогава идва времето на софрите и веселието. Така са го правили дедите ни, че празниците да не пречат на усилната кърска работа. Пък ние го подкарахме през просото. Имам чувството, че държавните чиновници си ги измислят тия сливания на почивни с празнични дни, за себе си, не за хората. Иначе кажете ми какъв празник е Първи май и какво точно празнуваме. Празник на труда и трудещите се! В страна, където масово хората са безработни, останаха ли хора, които да празнуват 1 май. Сигурно има някакъв дълбок смисъл в тоя ден или е имало, но в едни по-други времена. Лично за мен дълбокият смисъл в настоящия момент беше, че празничните митинги, организирани от левите сили, бяха посетени основно от пенсионери и е правилно пенсионерите да празнуват празника на малкото останали работещи, защото спрат ли и те работа, спират и пенсиите. Ами толкова за празниците, техния смисъл и празнуващите.
Емил Попов.
Емил Попов – Смисълът на Великден
Гледам сутринта във фейсбук поздравителна картичка за Великденските празници от някакъв варненски депутат, която завършваше с пожеланието: Честито Рождество Христово! Допускам, че грешката може и да е била неволна, но сигурно сте чували израза грешката е вярна, с което искам да ви кажа, че няма случайни грешки. Думата ми е за това, че много малко хора схващат дълбокия смисъл на празниците – особено на религиозните – и затова няма нищо чудно във факта, че често бъркат Рождество Христово с Възкресение Христово. И това е така сигурно, защото наистина ще се окаже, че нашата, на българите, религия е атеизмът. Не е важно какво точно се е случило и какво празнуваме, важното е, че има повод за напиване и преяждане, започвам да мисля аз Емил Попов. Изумен останах от пукотевиците на бомбички и пиратки, които бяха почти като възстановка на коледните и новогодишни празници, от високите децибели на чалга музиката, които заглушаваха дори църковните камбани. Великден е от тия празници, в които празнуването не трябва да бъде толкова пищно и изнесено, той е по-скоро празник, който всеки лично трябва да преживее – да осмисли и оцени дълбокото значение на саможертвата, направена в името на човечеството. Да ви кажа честно, дразни ме и това масово и организирано ходене на църква в събота срещу неделя, много често използвано от компании и като подстъп към нощните клубове. Сигурен съм, че поне на половината от хората това им е първото за годината влизане в църква и го правят просто защото така е модерно – нещо като вярващи за един ден. Което ме наведе на мисълта, че може би заглавието ми трябваше да бъде: Смисълът на вярата. Но за това някой друг път.