Детството е онзи период, в който човек преминава през най-големите си трудности и предизвикателства, докато се учи и опознава себе си и света, казват психолозите. Но също е и периодът, в който вероятно преживява и най-силните приятни емоции.
Наскоро четох интервю от собственика на издателската къща Ню Медия Груп – Светослав Кантарджиев, който се е концентрирал върху издаването на книжки за най-малките с приказки и красиви картинки. Според него човек винаги трябва да запази част детето в себе си, защото тя е ключова за успеха и щастието му до края на живота. И това според мен не е никакво клише, а самата истина. Виждам толкова много невдъхновени хора, толкова много отчаяни, толкова много вглъбени в проблемите на ежедневието и си мисля колко по-лесно би им било и колко по-добре биха се чувствали, ако си спомнят лекотата с която са преминавали през живота си като деца, оригиналността, която са проявявали.
Мисля си също така, че тези от нас, които са изгубили детето в себе си някъде по трънливия, осеян с трудности път на живота, могат да научат много от децата, а и дори да се съветват от време на време с тях. Учудвал съм се как толкова много пъти моето дете е проявявало много повече наблюдателност, съобразителност и е измисляло оригинални решения на проблеми, за които аз иначе не бих се сетил!
Та според мен има много какво да учим от децата и съм съгласен със Светослав Кантарджиев, че някъде в нас, колкото и да остаряваме, трябва да остава по едно 🙂
Казвал съм ви, че работата ми е свързана с много пътуване. И във връзка с това – нередовно хранене, при това, общо взето, с каквото падне по пътя – обикновено сухоежбина. И закъса Емил Попов със стомаха. Отидох на лекар – лекарят отсече остър гастрит, предписа ми лекарства и много строга диета. Ама такава диета, дето работещ човек няма как да я спазва. Споделих с един приятел, който преди време имаше подобни проблеми. Той каза: не те оправят нито лекарства, пък диета, както виждаш, активен човек няма как да пази, аз се оправих с един билков чай. Принципно съм много скептичен към традиционната медицина, пък към билкарите – два пъти. Ама той вика: пробвай, гарантирам ти, че ще ти помогне. И реших да пробвам. Закупих от въпросния чай от един магазин за здравословни храни. Казва се казва “Биогастро” – по двайсет филтърчета вътре, смеска от поне десетина билки, пие се на гладно, преди ядене. Направих аз от въпросния чай първия път – горчи, та не се трае. Приятелят ми предвидливо беше забравил да спомене този факт. Обадих му се да даде обяснения. И той даде – за хубаво била тая горчилка, стимулирала образуването на собствена ензимна продукция, стомашните проблеми идвали от недостатъчно производство на ензими. Не знам какво производство стимулира, но ако щете вярвайте, само след седмица пиене на въпросната отвара, при това само два пъти дневно – сутрин и вечер – състоянието ми значително се подобри, без да спазвам някаква строга хранителна диета. Сега продължавам, за да има траен резултат трябвало да се пие поне три месеца. Реших да споделя, дано съм полезен на някой с подобни проблеми. Както казват старите хора: Не питай старило, а питай патило. Ваш Емил Попов.
Славим се българите като народ с много празници. И през месец-два, а понякога и през седмица-две, както се случи тоя уикенд, се заформят четири почивни дни. Излишно е да ви казвам, че ние, в търговията, не се облажваме от такова струпване на неработни дни, даже тогава за нас работата е по-усилна, ама аз – Емил Попов се чудя какво е това изобилие от почивни дни, при положение че държавата ни е на такъв финансов хал. Вярно в календара на българите от стари времена има много празнични дни, ама правило ли ви е впечатление в коя част на годината са концентрирани празниците, започват след Димитровден – зимата, когато е студено и няма работа на полето, тогава идва времето на софрите и веселието. Така са го правили дедите ни, че празниците да не пречат на усилната кърска работа. Пък ние го подкарахме през просото. Имам чувството, че държавните чиновници си ги измислят тия сливания на почивни с празнични дни, за себе си, не за хората. Иначе кажете ми какъв празник е Първи май и какво точно празнуваме. Празник на труда и трудещите се! В страна, където масово хората са безработни, останаха ли хора, които да празнуват 1 май. Сигурно има някакъв дълбок смисъл в тоя ден или е имало, но в едни по-други времена. Лично за мен дълбокият смисъл в настоящия момент беше, че празничните митинги, организирани от левите сили, бяха посетени основно от пенсионери и е правилно пенсионерите да празнуват празника на малкото останали работещи, защото спрат ли и те работа, спират и пенсиите. Ами толкова за празниците, техния смисъл и празнуващите.