В този текст ще ви върна назад, назад в годините, когато сте били малки и сте си мечтали да станете супермен например. В този момент всяка професия изглежда приятна и весела, няма допълнителна мисъл за
В този текст ще ви върна назад, назад в годините, когато сте били малки и сте си мечтали да станете супермен например. В този момент всяка професия изглежда приятна и весела, няма допълнителна мисъл за това как се постига и какво ще коства. Но ще ви попитам дали си спомняте тази своя детска мечта и къде сте сега?
Аз например първоначално исках да бъда полицай. Всяка работа, свързана с униформа, беше привлекателна. Винаги свързвах, че добрите са облечени еднакво, за да се познават по-добре и заедно да хванат лошите. Но те защо и как са лоши – нямах обяснение. После преминах фазите с пожарникар, войник и капитан. Но никоя не ме привлече достатъчно.
Веднага след този период, дойде и моментът, в който исках да стана лекар. Все пак хващах симптомите на мечетата и винаги им давах точни рецепти с лекарства, за да се оправят по-бързо. Осъзнах, че с хората ще е малко по-трудно и затова се насочих към ветеринар. Мислих си, че само ще галя и гушкам котета и кученца. Щом и тази представа вече не ми допадаше, се наложи да сменя.
Тогава открих, че имам и артистична страна. Вдъхновен от Васко Кеца, несъмнено исках да излизам и аз така готин на сцена и да събирам аплодисментите. Определено мина дълъг период, в който пеех пред огледалото и имитирах разни движения, уж танци. Не знам до колко ми се е получавало, но аз се чувствах супер. След явяване на един конкурс, в който чух да казват, че не пея много добре и тази мечта се провали.
После вече не си спомнях какъв искам да стана. Навлизах в години, в които с децата бе много по-забавно навън и изобщо забравях за света на големите. Ала явно съм запазил по малко от всички тези професии, защото в момента работя нещо комплексно от тях – в рекламата. А вие – като мен ли сте?