Една и съща руина, съвсем различен разпад. Покрай Бургас, край една захабена бензиностанция, паркирах и тръгнах по черния път към носа. Целта ми беше крепост, но не знаех дали ще я намеря. Картата обещаваше останки, а надеждата ми беше за поне няколко запазени камъка. Вместо това попаднах на купчина варовик, обърната към морето, сякаш чака някой да я довърши. Като повечето български паметници, и тази бе оставена да се разпада на спокойствие.
По-късно, прелиствайки снимки в телефона си, видях почти същата крепост – тази до Каварна. Двете бяха като близнаци: едър варовик, същата сивота, същото море на заден план. Но ако се заслушаш, ако не гледаш само през обектива, ще чуеш разликата. Каварненската крепост е била търговско средище, оживено място с мирис на смола и шум от пристанището. Другата – край Бургас – е била просто наблюдателница, за да гледа към хоризонта и да чака опасност, която никога не идва. Разликата е в контекста, а контекстът днес се губи.
Ние сме станали майстори в изтриването на смисъла. Превръщаме историята в декор. Снимките, които правим, са само красиви кадри, без връзка с реалността. Купуваме евтини сувенири и се настаняваме в „исторически“ хотели, боядисани в кафяво, за да задоволим жаждата си за автентичност, без да искаме да разберем какво всъщност значи тя. Харесваме, споделяме и забравяме.
В Каварна заварих турист, който снимаше крепостта като фон за свое селфи. Опитът му да улови светлината от морето беше по-важен от самите камъни. За него крепостта беше просто декор, а не свидетелство за миналото. Не го интересуваше дали тук е имало римляни или местни търговци. Важното беше, че морето съвпада с филтъра на телефона му. И това е бруталната истина: днес визуалното присъствие е по-ценно от историческото съдържание. Когато всичко е естетика, съдържанието просто изчезва.
На мястото на крепостите изникват бетонни тераси и нови хотели. Изграждаме нови структури върху старите, без да се замисляме какво губим. Следващия път, когато видите „красива руина“ в социалните мрежи, помнете, че това е само фрагмент – добре подбран, но непълен. Снимката винаги е само полуправда. Историята не се побира в кадър.
Препоръчвам статията на всички, които се интересуват от историята на Черноморието. Добре е описана разликата в съдбата на крепостите край Бургас и Каварна и как от тях личи миналото – при Бургас е само разруха, а при Каварна още се усеща духът на оживено пристанище. Интересното е, че и двете крепости са от варовик, но сякаш едната е била по-важна търговска точка.
Мисля, че не е съвсем вярно да се казва, че крепостите просто се оставят да се разпадат. В някои случаи се полагат усилия за консервация, макар и недостатъчни. Четох, че за крепостта до Каварна е правено проучване през 80-те и са открити доста интересни артефакти, но явно не са последвали сериозни реставрационни дейности.
Много е показателно как и двете крепости изглеждат по един и същи начин, но при Каварна усещам, че някога е кипял живот, докато тази до Бургас е просто купчина камъни. Това ми напомни за римските крепости по Дунава – някои са превърнати в музеи и се поддържат, други просто изчезват в нивите.
Благодаря за статията, много ми хареса сравнението между двете крепости. Винаги съм се чудила как различни исторически места могат да имат толкова сходен вид, но съвсем различна атмосфера. Със сигурност ще ги включа в плана си за лятната почивка и ще взема децата – ще е чудесен повод да им разкажа за крепостите и морската търговия.
Много ме заинтригува разликата, която си уловил между крепостите край Бургас и Каварна. Все едно гледам два живота, сбити в камъни. Ще продължиш ли да пишеш за такива места, където историята е като застинала във времето, а спомените се различават толкова, колкото и самите руини?
Много ми хареса сравнението между двете крепости. Може ли да кажеш какво имаш предвид под мириса на смола в Каварна – защо точно смола, а не риба например? Чудя се дали това е исторически факт или поетична метафора.