Знаете, че се занимавам с търговия и поради тая причина постоянно съм на път. Пътувам навсякъде, почти няма кътче на родината, което да не съм посетил. А пътят си е опасна работа – Емил Попов и свръх внимателен да е на волана, винаги се намира някой, който е решил, че пътят е писта на Формула 1 и опасните изпреварвания са част от играта, някой, който не изпуска телефона си или цигарата си от ръка и поради тая причина е с неустойчиво внимание. Едни от най-сериозните ми досега инциденти по пътя обаче са свързани не с автомобили, а с каруца и велосипед. Каруцата е стара история и ще ви я разказвам някой друг път. Но с велосипеда си е от тези дни и затова ще ви я споделя, докато е прясна. Покрай Великден беше лудница, знаете как е с търговията по празници, и една седмица буквално не се спрях, постоянно бях в движение. Действието се развива в едно село, близо до София, бях там служебно. Свърших си работата и се прибирам по главния селски път, когато нещо силно се блъсна в задницата на колата ми. Не че ударът беше толкова силен, но много изневиделица, за миг се панирах и като че ли колата позанесе наляво, слава богу, че насреща не идваше никой в този момент. Спрях веднага. Оказа се, че младо момиче на колело ме е блъснало отзад. Спускало се е с колелото по стръмна улица към главния път и в определен момент не е успяло да овладее колелото по стръмнината. Косите ми настръхнаха, като си помислих какво можеше да се случи, ако момичето беше изскочило на пътя няколко секунди по-рано. Слава богу разминахме се – и момичето, и аз – само с уплахата и леки охлузвания. Надявам се тази случка да й е добър урок да не дърпа дявола за опашката, защото този път дяволът спеше, но следващия…
Емил Попов – Смисълът на Великден
Гледам сутринта във фейсбук поздравителна картичка за Великденските празници от някакъв варненски депутат, която завършваше с пожеланието: Честито Рождество Христово! Допускам, че грешката може и да е била неволна, но сигурно сте чували израза грешката е вярна, с което искам да ви кажа, че няма случайни грешки. Думата ми е за това, че много малко хора схващат дълбокия смисъл на празниците – особено на религиозните – и затова няма нищо чудно във факта, че често бъркат Рождество Христово с Възкресение Христово. И това е така сигурно, защото наистина ще се окаже, че нашата, на българите, религия е атеизмът. Не е важно какво точно се е случило и какво празнуваме, важното е, че има повод за напиване и преяждане, започвам да мисля аз Емил Попов. Изумен останах от пукотевиците на бомбички и пиратки, които бяха почти като възстановка на коледните и новогодишни празници, от високите децибели на чалга музиката, които заглушаваха дори църковните камбани. Великден е от тия празници, в които празнуването не трябва да бъде толкова пищно и изнесено, той е по-скоро празник, който всеки лично трябва да преживее – да осмисли и оцени дълбокото значение на саможертвата, направена в името на човечеството. Да ви кажа честно, дразни ме и това масово и организирано ходене на църква в събота срещу неделя, много често използвано от компании и като подстъп към нощните клубове. Сигурен съм, че поне на половината от хората това им е първото за годината влизане в църква и го правят просто защото така е модерно – нещо като вярващи за един ден. Което ме наведе на мисълта, че може би заглавието ми трябваше да бъде: Смисълът на вярата. Но за това някой друг път.
Eдин друг поглед на Емил Попов
Здравейте. Пак съм аз Емил Попов. Днес ще ви представя една малко по-друга гледна точка върху проблема с кучетата и хората в София. Споменах ви, че съм от софиянците в повече, много често съжалявам, че направих този избор и една от многото причини е и този наистина вземащ застрашителни размери проблем, а както виждате – вземащ и човешки животи. Споменах ви също, че поради естеството на работата ми – търговия с бързооборотни стоки – пътувам много, както в София, така и извън нея. Мога да ви кажа, че толкова кучета на глава от населението колкото има тук, няма никъде в България. Та за пътуването ви говорех – оня ден трябваше да закарам стока до един обект почти в края на града и попаднах на следната сцена – първо видях едно малко, ама наистина много малко, кученце да мята опашчица и пресичайки шосето, да тича напред. Погледнах в тая посока и видях премазано на шосето очевидно друго кученце от кучилото и разтревожената майка да вие до него. Нищо че съм мъж, очите ми се навлажниха. Сетих се в тоя момент и за убития от кучетата професор в кв. Малинова долина и ей така по човешки се запитах – могат ли да се сравняват като ценност двете неща. Онова, дето са ни учили някога, че няма нищо по-ценно от човешкия живот, не ми се струва докрай вярно. За мене има нещо по-ценно и това е човещината. За нея става дума. Далече съм от крайните позиции на пишман природозащитници, дето само знаят да веят байраци, още по-далече съм от ония, които стрелят по уличните кучета от балконите си. Защото истината не е нито в едната крайност, нито в другата – тя е някъде между трагичната участ на професора и пронизителния вой на майката за премазаното й кученце.
Емил Попов си има блог
Хей, радвам се, че посети моя блог! Ще съм много щастлив да го правиш често и тук да откриваш винаги интересни неща.
Възнамерявам в моя личен блог да помествам всичко около мен – какво ми се случва, какво мисля, какво ми прави впечатление и какво харесвам, че дори и не харесвам. Все пак колкото и да сме позитивни, винаги има нещо, което искаме да променим. Иначе животът би изгубил смисъл.
Обикновено хората се представят в своя блог, защото така е редно. Няма да пропусна да го направя и аз. 🙂 Името ми е Емил Попов. Живея в София, защото аз така избрах. Понякога съжалявам за избора си, но само понякога. На 29 години съм и завърших висшето си образование в Технически университет, София. Не се гордея много със специалността си, но затова друг път ще ви споделя. Занимавам се с търговия на бързооборотни стоки. Като цяло често пътувам и това ми доставя удоволствие.