Пушачите и Емил Попов

Начетох се тия дни на полемики между пушачи и непушачи в социалната мрежа. Пушачите станаха особено агресивни, защото наближава датата за пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места, а пък непушачите се напериха, че законът е на тяхна страна, и безпардонно раздават правосъдие. И реших и аз Емил Попов да се изкажа компетентно по въпроса. Защо имам претенции за компетентност? Защото съм бил и от двете страни – достатъчно дълго време. И смятам, че големият въпрос, без значение дали си пушач, или си непушач, е колко толерантен човек си. Бил съм пушач, в момента съм непушач и между двата ми периода има нещо много общо и това е толерантността. Когато бях пушач и пушех над кутия на ден, никога не си позволявах да пуша на забранени за това места; когато гостувах в къщи, където има малки деца или по принцип не се пуши, винаги излизах на терасата; а когато сядах в заведение на маса с непушач, винаги исках разрешение да запаля. Сега съм от другата страна. Има една приказка за това, че бившите пушачи са по-големи маниаци на тема цигари от хората, които никога не са пушили. Може би това е така, защото са си дали много ясна сметка от личен опит за това, каква вреда причиняват цигарите. Усетих и при себе си в началото такива залитания – дразнех се от макар и далечен цигарен дим. Но си дадох ясна сметка, че ако повечето хора са били толерантни към моя порок дълго време, няма причина аз Емил Попов да не бъда. Когато каня гости вкъщи, даже и зимата, позволявам да се пуши, защото смятам, че когато си поканил гости, трябва да им създадеш пълен комфорт. Затова смятам, че пушачите и непушачите имат пресечна точка и тя е зачитането на правото на другия и на пороците му – в разумни граници, разбира се.

Google+ Comments