В разгара на лятото

Като бях ученик, лятото беше любимият ми сезон. Навярно се сещате защо – няма училище. Сега гледам на него малко по-спокойно. Като тръгнеш да работиш няма такива големи почивки от два-три месеца, само 20 дена

Като бях ученик, лятото беше любимият ми сезон. Навярно се сещате защо – няма училище. Сега гледам на него малко по-спокойно. Като тръгнеш да работиш няма такива големи почивки от два-три месеца, само 20 дена и толкоз. Някак не е много честно, не мислите ли?

Тази година например от 365 дена като махнем събота и неделя и официалните празници остават 252 работни дни. С една проста сметка стигаме до заключението, че имаме 113 почивни дни, а с 20-те отпуска стават 133. Така съотношението работни към почивни дни става грубо 2:1. Ха, учуден съм! Досега не бях го смятал, очаквах да е поне 3:1.

И все пак почивката никога не е достатъчно. Сега ме е обзело едно такова лежерно лятно настроение и само за море си мисля. Всеки си има моменти в които просто не му се работи и незнайно защо повечето идват през лятото, когато слънцето грее, обаче ти не може да му се порадваш подобаващо, защото си на работа. Ето ви един поздрав и нека отпуската ви да дойде по-бързо.

Google+ Comments