Поведения като клюкарстване, гняв, безотговорност и грубост трябва да отсъстват от една работна среда, защото я правят не само неприятна, но и нагнетена. Агресивното поведение води след себе си още повече агресия, която, ако не бъде овладяна, може да резултира и във вътрешни войни между служителите. Ясно е, че при това положение те няма да могат да си вършат работата качествено. Мениджърите не бива да търпят, а и въобще да допускат такова разрушително поведение.
Когато нов служител попадне в една нездрава работна среда, където колегите му нямат проблем да се обиждат открито помежду си, може да се случи следното: или да приеме техния модел на поведение, или да се почувства неудобно и да напусне, или да остане и да търпи негатива. Ясно е, че нещо в самата среда не е наред и трябва да се промени, най-малкото за да се чувстват служителите добре и да работят на спокойствие. Тук вината е само и единствено на работодателя, защото не е поставил рамка на време.
Много е важно служителите да знаят къде е границата още от самото им постъпване на работа. Затова е необходимо фирмената политика да я има написана, но и също така със служителите да се говори често за отговорностите, поведението им и прогреса, които са постигнали. Годишната оценка за представянето им вече не е достатъчна, срещите с тях трябва да се провеждат по-често.
Клюкарстването на работното място е недопустимо. Слуховете, че компанията не се е отнесла добре с някой служител, дори когато не са верни, имат негативно влияние върху останалите. Една разнесена невярна клюка може да промени отношението на служител към работодател за секунди. Ако в компанията цареше дух на професионализъм, това нямаше да се допусне.
Ако трябва сам да си направя изводите, то при самото му постъпване всеки служител трябва да бъде запознат с фирмената култура, а вече наетите трябва да я следват стриктно, за да служат за пример.
