Сигурно всички сте чували по новините или пък сте чели за така наречената междуфирмена задлъжнялост. И е истина, че всеки бави някакви плащания, всеки дължи някому нещо в тая криза, дори и Емил Попов. Всичко
Сигурно всички сте чували по новините или пък сте чели за така наречената междуфирмена задлъжнялост. И е истина, че всеки бави някакви плащания, всеки дължи някому нещо в тая криза, дори и Емил Попов. Всичко това по мое мнение обаче се отразява много зле на доверието между правещите търговия и бизнес. Оня ден го изпитах на гърба си. Отивам до една фирма, с която работя от години, да заредя някакви неща – ставаше въпрос за сума от около 150 лева, не повече. Още когато паркирах обаче, се усетих, че съм си забравил портфейла в офиса. То беше ясно, че при това положение ще се разкарвам още веднъж, за да им платя, но ми беше по-удобно да взема стоката, да я хвърля по предназначение и по-късно през деня, когато пак имах път в тяхната посока, да им платя. Влизам и обяснявам на момчето какъв е случаят, то ме знае от години, че нямам грешка в плащанията, обаче ми казва, че не може да ми даде стоката, шефът му наредил да не дава нищо, без да му е платено. Масово клиенти взимали стока – и едно, че не плащали с месеци, ами и спирали да пазаруват от тях, щото, като са длъжници, как да се появят. Направи си двойното разкарване Емил Попов. И си викам: гледай какво нещо е тая криза, изгубихме си доверието. Гледал съм в някакъв български исторически филм как търгуват прабългарите: единият прабългарин подава с едната ръка кожата на животно и едновременно с това с другата поема чувала със някаква стока – едновременно става размяната, да не би единият да вземе стоката и да побегне, без да е дал в замяна дължимото. Дано кризата свърши скоро, че да не върнем още по-назад в историята.