Popovich

За мен и около мен

Пречи ли виртуалното на реалното общуване?

Posted on by Popovich

Напоследък все повече се коментира темата за общуването в интернет и пречи ли то на офлайн комуникацията ни. Някои експерти в областта твърдят, че в онлайн пространството личността се чувства по-свободна и е склонна да забрави за обществените табута. Други считат, че това е така, защото интернет човекът създава в мрежата образ, зад който в реалния живот често няма смелостта да застане или просто няма тази възможност.

В тази връзка бих искал да споделя с вас опита си от първата ми среща с момиче от чата (по онова време модерно беше да чатиш в т. нар. „Мирк“). Казваше се Петя. Пишехме си с часове, защото имахме много общи теми: и двамата харесвахме рок, следяхме шампионските лиги, тренирахме баскетбол и др. Освен че ми бе безкрайно приятно да си говорим за какво ли не, Петя беше една изключително красива и атрактивна млада дама (макар че на 16 години почти всяка жена ти се струва секси и хубава).  По едно време чак сам се дразнех на себе си колко бях хлътнал: стоях като залепен за компютъра, а името й вмъквах във всякакви теми и разговори, без изобщо хората да знаеха за кого говоря: „Гледа ли мача снощи? Да, обаче Петя не можа да го гледа, защото беше на тренировка.“, „Кога ни е класната работа по математика? Не знам, но на Петя е този петък“, „Коя ти е любимата песен? С Петя много харесваме „Is this love?“ на „Whitesnake“…

4 месеца с Петя любов по Мирка въртяхме, а аз нямах търпение да се срещнем на живо. Хиляди пъти си представях как я целувам за първи път, как прокарвам пръсти в косите й, как тя се разтапя в очите ми… Отне ми месец в непрестанни увещания и молби, за да я убедя, че комуникацията ни трябва да еволюира по някакъв начин и да се пренесе от виртуалното в реалното пространство.

Заветният миг дойде. Моя милост и Петя се срещнахме.

Другото ще ви го спестя. Добре де, няма. 🙂 Знам колко е изнервящо, когато в момента на развръзката пуснат реклами или когато някой ви каже нещо и завърши с думите: „Не мога да ти кажа.“ или „Не, не, нищо.“

Та срещнахме се. Удариха ме с мокър парцал, който ми държи влага и до днес. Петя се оказа мъж на средна възраст, който не знам как си ги представяше нещата… Но не му се получиха определено.

Та пречи ли виртуалното на реалното общуване, давайки ни свободата да фантазираме, да влизаме в образи, да се крием зад маски?

Зависи от това какъв подход изберете, как ще пристъпите в онлайн пространството, защото аз се опарих от „Петя“, но мой много добър приятел откри любовта на живота си именно тук, където и вие в момента сърфирате и четете моите размисли и страсти. 🙂

Благинки

Ново или старо строителство?

Posted on by Popovich

stroitelstvoМного жилищни сгради са факт за отрицателно време. Когато започнаха да се строят беше страхотен фурор. Всеки посъбрал някой друг лев се засили да вложи спестените средства в ново строителство с надеждата, че новото е винаги за предпочитане. Винаги, но не и при жилищните сгради. Мои приятели и познати също постъпиха по този начин, но аз не.
Към момента не разполагах с необходимата сума, но при други обстоятелства, може би и аз бих закупил жилище в новопостроена сграда. Сега след няколко години, разбирам колко голям късметлия съм бил в тогавашната си немотия. Радвам се, че не съм собственик на подобен имот.
Почти всеки, направил такава покупка за жилище е недоволен от настъпилите с времето неприятности. Влагата, мухълът, течовете и лошата изолация са част от недостатъците на апартаментите в скоро построените кооперации. В началото не проумявах как може да се случат тези вреди, но след време започна да ми проблясва. Започнах да размишлявам от началото до края на процеса. Как мислите, какво проумях? Проумях факта, че сградите, които буквално никнат като гъби, се строят от частни лица. Лицата изпълняващи строителен контрол, също се наемат от тези частни лица, с цел да се гарантира изправността на сградата в грубата й готовност. Какво следва от тези факти? Следва, че материалите, необходими за реализирането на сградата, нито са в обема по план, нито отговарят на задължителното качество. Така обясних сам на себе си, как е възможно нова сграда да предлага по-лоши условия за обитаване от стар жилищен блок.
Поради тези причини аз предпочитам старото строителство, защото включвам и факта, че когато са се строили осеметажните блокове например, всичко е минавало през държавни проверки от контрольори, които при два сантиметра разлика от скицата са връщали обекта в изходни позиции.

За мен и около мен

Самостоятелно

Posted on by Popovich

trudКакто е всеизвестно, не всеки човек получава придобивките, които има желание да притежава. Историята познава много, много случаи, в които социалните придобивки и всичко останало е притежание на някого, който не е положил особени усилия за да ги получи. Имаше моменти, в които аз лично се вбесявах, когато видя някого, който не е изкарал един лев през живота си, а управлява лъскава кола или пилее пари за глупости. Искам да Ви кажа, че ми ставаше много криво. Известно време продължи тази непоносимост от моя страна към готованците, но сега не е така. Вече изпитвам единствено съжаление към тези личности.

Като се замисля, те не са виновни за това, че им се предоставя всичко на тепсия. Ще се замислите, защо ги съжалявам? Ами защото ако мислено се върнем назад във времето ще се сетим, че някой някога с труд и пот е изработил парите, които в днешно време се харчат за всевъзможни глупости и не се влагат с перспектива.

Ще дойде денят, в който на тези личности, които си позволяват това-онова, няма да им е интересно нищо и ще започнат да се занимават с глупости, ще придобият доста вредни навици. При така поставените обстоятелства, неприятните последици са неизбежни.

За себе си твърдя, че с удоволствие заработвам средствата си, защото се наслаждавам на всеки един лев. Когато си купя нещо желано от мен, със собствени средства, се чувствам страхотно. Другото важно е, че не съм длъжен на никого с нищо. Каквото съм постигнал е плод на собствения ми труд. Разчитайте на себе си и винаги ще бъдете удовлетворени.

За мен и около мен

Честит 8-ми март, мили дами

Posted on by Popovich

Днес е Денят на жената и аз искам да поздравя всички представителки на нежния пол, защото без тях ние, мъжете, сме изгубени. Не искам да си представя колко едноцветен щеше да е светът без жени… Някой някога беше казал, че ако тях ги няма, дори парите се обезсмисляли.

Мили дами, бъдете обичани и обичайте; бъдете влюбени и възлюбени, щастливи и успешни! Защото го заслужавате!

 

flowers
Честит осми март!
Благинки

Светослав Кантарджиев от Ню Медия Груп ни срещна с Генадий Зайцев

Posted on by Popovich

IMG_0002Ако попитате руският генерал-майор Генадий Зайцев, ветеран в борбата с тероризма и дългогодишен ръководител на руската елитна спецгрупа “Алфа”, спецподразделенията на коя страна действат най-професионално, със сигурност няма да ви отговори руските. Не само защото носи дипломатичността в себе си, а и защото е имал възможност да я развива в дългите си години начело на една от най-прочутите спецчасти в света – легендата “Алфа” и при многобройните си и тежки преговори с терористи, когато в неговите ръце и в ръцете на смелите момчета от „Алфа” са били животът и здравето на много заложници. Със сигурност обаче ще ви каже, че по строгите критерии, по които се подбират бойците в групата, по своя професионализъм и подготовка, по своя опит, граден с години, бойците на руската елитна група “Алфа” по нищо не отстъпват на известните по цял свят с професионализма и смелостта си спецчасти на Израел, както и на бойната спецгрупа на Великобритания SAS – най-старото антитерористично подразделение в света, създадено по време на Втората световна война. За блестящите спецоперации на Алфа, за 30-годишната история на групата, белязана с много героизъм и дала свидни жертви от редиците си, за това, как от един малък в началото отряд днес “Алфа” е една от най-професионалните в света спецгрупи за борба с тероризма разказва Генадий Зайцев на страниците на своята книга “СПЕЦНАЗ АЛФА: Моят живот” – спомени на един забележителен човек, стоял 14 години начело на групата. От началото на февруари книгата е по щандовете на българските книжарници благодарение на издателството на Светослав Кантарджиев – Ню медиа груп – за една наистина специална среща с българския читател.

Благинки

Непринудено

Posted on by Popovich

planВсички ние си правим планове за какво ли не. Какво ще купим, как ще постъпим, кое как да направим и така нататък, но въпросът е, че не винаги се получава така, както си го мислим, така както е оформено в представите ни. Лично на мен доста пъти ми се е случвало да си представям нещата по един начин, а да се получава нещо почти коренно различно. Примери при мен много, може би и при Вас е така.

Когато се притеснявам, в крайна сметка излиза, че няма причина за безпокойство и обратното когато съм спокоен. В началото си мислих, че това се дължи на факта, че много искаш дадено нещо, но от друга страна няма логика да е така, защото хората са казали, че когато искаш нещо достатъчно – то се случва. Мисля, че другата теория, с която разполагам по въпроса е по-вярната. Тя се уповава на характерите на отделните личности. Когато искаме силно нещо, което не зависи от нас самите, а от други хора, фактически произлиза, за да имаш или постигнеш желаното, зависи от това дали човека от който зависи иска да го притежаваш.

Спрял съм да мисля и съм се пуснал по течението. Не, че нямам мечти и надежди, напротив, но не се вглъбявам. Непринудените неща са винаги приятни и много сладки. Дали съвсем случайно ще се събереш с приятна компания или ще срещнеш приятел, който никога не си помислял, че можеш да срещнеш точно тогава, непринудените неща са хубави. Ако прекалено много се надяваш, то по неписан закон нещата няма да се случат, тъй че давайте го по-спокойно. Поздрави 🙂 .

Благинки

Пълнолуние

Posted on by Popovich

Случвало ли Ви се е да не можете да заспите и да се въртите в леглото, да гледате часовника след всяко събуждане и да не идва време за ставане, а интервалите на пробуждане да са на десет минути един от друг ? Сто процента всеки е имал такава вечер, а може би и повече от една. Толкова е неприятно, че не искам да ми се случва повече. В едно от пробужданията, забелязах луната и какво да видя – пълнолуние. Дали това е била причината за неспокойният ми сън се запитах и потърсих отговор в дебелите книги. Натъкнах се на един интересен факт, според който по време на пълнолуние, много хора стават неспокойни, чувствителни и губят съня си. Пълнолунието е тази фаза на луната, когато земята настъпва между слънцето и нея. Когато това явление се случи два пъти в годината се нарича синя луна. Терминът „синя луна” не произлиза от цвета на луната, защото той не е син, разбира се. Синя луна се получава средно на две години и половина или по точно на 2, 7154 години. Доказано е, че при тази лунна фаза е подходящо да се пречисти човешкия организъм чрез гладуване. Необходимо е също така да се приема по-голямо количество течности и предимно вода. А и още нещо важно, което за малко да пропусна, периодът е подходящ и за създаване на поколение, тъй като сексуалната енергия е доста по-силна в следствие на повишение нива на естрогена и другият полов хормон тестостерон. Предвид последното, не си губете времето да се чудите, защо не можете да заспите, имало къде, къде по-интересни занимания.

За мен и около мен

Другото АЗ

Posted on by Popovich

Колко от Вас имат друго „АЗ”, без представителите на зодия близнаци…шегувам се разбира се. Та, това е във всеки един от нас. Няма начин да не е така, защото човек в ежедневието си контактува с много личности и малко или много се стреми да поддържа едно комуникативно ниво с всеки индивидуално. Като казвам другото „АЗ”, това в никакъв случай не трябва да Ви навява на мисълта за двулично отношение или лицемерно поведение. Най-кратко казано това е съобразяване с участник в съответен диалог. Съображенията идват от гледна точка на характера и нагласата към другия.

Друг фактор е йерархията в обществото или на работното място. Все пак е трудно да се държиш с прекия си ръководител по начин, по който се държиш с колегата на отсрещното бюро. Съображенията, които притежаваме, погледнати от друг ъгъл на поведение са до голяма степен резултат на възпитанието, което сме получили.

Съобразителността е един от компонентите на това поведение. Пример за това може да си дадете сами, когато забележите поведението си в домашна обстановка и същото в публичната среда, когато се храните у дома и в ресторант и куп други сравнения, които са доказателство. Лично за себе си искам да споделя, че се възхищавам на съобразителните личности, които знаят как да постъпят по най-правилният начин в определена ситуация. Поведението, което аз наричам другото „АЗ”, без да влагам лоши помисли, е тази форма на поведение, която ние избираме според конкретната ситуация.

Благинки

Стремежите

Posted on by Popovich

Здравейте уважаеми читатели. Радвам се, че ми се отдава време да седна пред компютъра си и да драсна няколко реда в личния си блог. Въртят ми се едни мисли в главата и след кратък умствен монолог, мисля че ще заключа със становище по темата. Темата е стремежите към определени неща в живота ни. Според нуждите, всеки си поставя цели, които гони и към които се стреми до постигането им. Не е лесно да постигнеш сам, нещо което желаеш. Поради тази причина никога не се срамувайте да попитате за начин на действие, чрез който ще постигнете резултат или да потърсите необходимата Ви помощ. Все пак не е срамно да се попита, по-срамно е да вършите нещо, от което нямате понятие и да грешите във всеки момент. Поставяйте си цели които са достижими. Такива, които са реално осъществими и към които има смисъл да се стремите. Избирайте най-лесния начин на изпълнение, но в никакъв случай най-простия. Другото, което ще Ви посъветвам е да се придържате към тезата за постигане на целите „стъпка по стъпка”, няма никакъв смисъл от бързо покорените върхове. В подобен случай няма да можете да се насладите на успехите си. Гореизброените съвети Ви ги предлагам от личния си житейски опит. Към много неща съм се стремил, много от тях съм постигал, но и много не съм, нормално за един обикновен човек. Успех в начинанията.

БлагинкиЗа мен и около мен

Трудностите

Posted on by Popovich

С трудности и предизвикателства е изпълнен целият ни житейски път. Като започнем от детската градина, където създаваме първите си социални контакти и изпитваме трудност да се приобщим към група хора, та стигнем и до първият ни трудоустроен ден. Аз искам да споделя виждането си за точно този първи ден. Не неговата реализация, а точно обратното ме притеснява. Истината е, че младежите много трудно започват да работят и това не е по тяхно желание, а заради големите изисквания. Сега ще Ви запозная с небивалицата, която се блъска в главата на Емил Попов. За да започне работа току що завършил студент, например, изискването е две години стаж по специалността. Е, как да стане, та той идва от ученическата скамейка ? Получава се следното – изискват Ви две години стаж, но Вие ги нямате, защото не можете да започнете работа по специалността, а не можете да започнете работа по специалността, защото нямате две години стаж. Е, как Ви се струва този абсурд ? Изключения правят някои специалности, но те са може би 1 % от общия брой. Интересувах се от този въпрос и достигнах до някакво компромисно решение, а то е програмите за заетост. Пълно щастие все още няма, тъй като тези програми са 9 или 10 месеца, а на Вас са Ви необходими 2 години, но пак си е нещо. Въпреки всичко не се отказвайте, дерзайте.