Представете си мечка, която непробудно спи зимния си сън – голямо, респектиращо животно с огромна мощ, което обаче е абсолютно безжизнено. Имате чувството, че това състояние на покой ще продължи безкрай и дори сто каба
Представете си мечка, която непробудно спи зимния си сън – голямо, респектиращо животно с огромна мощ, което обаче е абсолютно безжизнено. Имате чувството, че това състояние на покой ще продължи безкрай и дори сто каба гайди не биха могли да вдигнат мечката.
Така изглежда съвременното българско изкуство – богата история, завещала безспорни таланти, признати по целия свят, шедьоври, пример за подражание, Владимир Димитров Майстора, Христо Ботев, Иван Вазов, Никола Вапцаров, Алеко Константинов, Паша Христова, „Козият рог“ и… една абсолютна атрофирала мускулатура през последните две десетилетия.
Как се случи така, че Сашка Васева грабна микрофона на Лили Иванова? Защо Азис измести Георги Христов? Кое е по – стряскащо: днес не произвеждаме достатъчно филми или малкото такива събират едва няколко хиляди българи в кино салоните? Да не говорим, че след време съвременният тийнейджър ще разказва в подробности за „Аватар“, но няма да има и бегла представа какво е това „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.
А дали спасение дебне отвсякъде и за родната култура, а ние сме достатъчно слепи, за да не го откриваме вече двадесет години?
Не искаме… Защото много по – евтино ни излиза да закупим на безценица 3758967398 – епизоден турски сериал, отколкото сами да продуцираме и направим български такъв.
Ами съвременните ни писатели и поети? Може ли безмерно надарен творец на словото да продава домати на пазара, за да свързва двата края, а произведенията му да се четат само от най – близките, защото няма средства за отпечатването им?