Работата ми е свързана с пътуване из страната и често, докато карам, се хващам как умът ми лети, лута се, прави обратни завои и мислите ми блуждаят в най-различни посоки. И все пак, когато трябва
Работата ми е свързана с пътуване из страната и често, докато карам, се хващам как умът ми лети, лута се, прави обратни завои и мислите ми блуждаят в най-различни посоки. И все пак, когато трябва да се фокусирам върху конкретна идея, успявам да се съсредоточа. Имам чувството, че съм възпитал мозъка си така. Не знам дали научно това е възможно, но нека приемем, че е така.
Във видеото по-долу, което, между другото, намирам за поднесено по доста интересен начин, обясняват как човек успява да достигне до решение на даден проблем, когато не го търси. Общо взето това значи, че като си твърде напрегнат и на всяка цена искаш да постигнеш нещо, е твърде вероятно да не успееш. Когато се отпуснеш и оставиш умът ти да блуждае, тогава идеята може да изскочи в главата ти просто така. Оказва се, че вместо да се фокусирам, би трябвало да оставя мозъка ми да се рее, да протакам, докато не измисли някакво гениално решение на даден проблем. Може би ще се опитам следващия път 🙂