Както е всеизвестно, не всеки човек получава придобивките, които има желание да притежава. Историята познава много, много случаи, в които социалните придобивки и всичко останало е притежание на някого, който не е положил особени усилия за да ги получи. Имаше моменти, в които аз лично се вбесявах, когато видя някого, който не е изкарал един лев през живота си, а управлява лъскава кола или пилее пари за глупости. Искам да Ви кажа, че ми ставаше много криво. Известно време продължи тази непоносимост от моя страна към готованците, но сега не е така. Вече изпитвам единствено съжаление към тези личности.
Като се замисля, те не са виновни за това, че им се предоставя всичко на тепсия. Ще се замислите, защо ги съжалявам? Ами защото ако мислено се върнем назад във времето ще се сетим, че някой някога с труд и пот е изработил парите, които в днешно време се харчат за всевъзможни глупости и не се влагат с перспектива.
Ще дойде денят, в който на тези личности, които си позволяват това-онова, няма да им е интересно нищо и ще започнат да се занимават с глупости, ще придобият доста вредни навици. При така поставените обстоятелства, неприятните последици са неизбежни.
За себе си твърдя, че с удоволствие заработвам средствата си, защото се наслаждавам на всеки един лев. Когато си купя нещо желано от мен, със собствени средства, се чувствам страхотно. Другото важно е, че не съм длъжен на никого с нищо. Каквото съм постигнал е плод на собствения ми труд. Разчитайте на себе си и винаги ще бъдете удовлетворени.





Нагледах се в мрежата в последните дни на коментари за прочутото неделно интервю на Диана Найденова с един от организаторите на протеста на Орлов мост, представител на екологична организация, в което по думите на тв очевидци се е държала потресаващо. Емил Попов така и не стигна до него в неделния следобед. Затова реших да го погледна на запис – едно, за да съм в час с актуалните теми на деня, и друго, и аз да дам компетентно мнение по въпроса. Погледнах итервюто и освен че наистина е потресаващ начинът, по който “журналистката” Найденова си позволява да се държи с един обикновен човек – от тия, от които компаниите печелят и от тези печалби после отделят пари за реклама в телевизиите, в този смисъл плащат и нейната заплата, – мога да кажа едно-единствено нещо – журналист талибан е Найденова. Държеше се като ръководител на талибанска група. Принципно не съм против такова ударно поведение, даже ме радва – ама когато е насочено в правилната посока. Такъв ударен тон и поведение Найденова да държи към властта, не към гражданите. Защото журналистическата професия предполага точно това. Ако не й харесва – да смени попрището. Ще кажете, че не съм съвсем справедлив, че излезе с извинение по случая. Първо, съмнявам се разкаянието да е искрено, но даже и да приемем, че е така – в живота има неща, за които е нелепо да се извиняваш. Едно от тях е да се извиняваш за това, че си такъв, какъвто си. Емил Попов.