Опасности по пътя

Знаете, че се занимавам с търговия и поради тая причина постоянно съм на път. Пътувам навсякъде, почти няма кътче на родината, което да не съм посетил. А пътят си е опасна работа – Емил Попов и свръх внимателен да е на волана, винаги се намира някой, който е решил, че пътят е писта на Формула 1 и опасните изпреварвания са част от играта, някой, който не изпуска телефона си или цигарата си от ръка и поради тая причина е с неустойчиво внимание. Едни от най-сериозните ми досега инциденти по пътя обаче са свързани не с автомобили, а с каруца и велосипед. Каруцата е стара история и ще ви я разказвам някой друг път. Но с велосипеда си е от тези дни и затова ще ви я споделя, докато е прясна. Покрай Великден беше лудница, знаете как е с търговията по празници, и една седмица буквално не се спрях, постоянно бях в движение. Действието се развива в едно село, близо до София, бях там служебно. Свърших си работата и се прибирам по главния селски път, когато нещо силно се блъсна в задницата на колата ми. Не че ударът беше толкова силен, но много изневиделица, за миг се панирах и като че ли колата позанесе наляво, слава богу, че насреща не идваше никой в този момент. Спрях веднага. Оказа се, че младо момиче на колело ме е блъснало отзад. Спускало се е с колелото по стръмна улица към главния път и в определен момент не е успяло да овладее колелото по стръмнината. Косите ми настръхнаха, като си помислих какво можеше да се случи, ако момичето беше изскочило на пътя няколко секунди по-рано. Слава богу разминахме се – и момичето, и аз – само с уплахата и  леки охлузвания. Надявам се тази случка да й е добър урок да не дърпа дявола за опашката, защото този път дяволът спеше, но следващия…

Eдин друг поглед на Емил Попов

Здравейте. Пак съм аз Емил Попов. Днес ще ви представя една малко по-друга гледна точка върху проблема с кучетата и хората в София. Споменах ви, че съм от софиянците в повече, много често съжалявам, че направих този избор и една от многото причини е и този наистина вземащ застрашителни размери проблем, а както виждате – вземащ и човешки животи. Споменах ви също, че поради естеството на работата ми – търговия с бързооборотни стоки – пътувам много, както в София, така и извън нея. Мога да ви кажа, че толкова кучета на глава от населението колкото има тук, няма никъде в България. Та за пътуването ви говорех – оня ден трябваше да закарам стока до един обект почти в края на града и попаднах на следната сцена – първо видях едно малко, ама наистина много малко, кученце да мята опашчица и пресичайки шосето, да тича напред. Погледнах в тая посока и видях премазано на шосето очевидно друго кученце от кучилото и разтревожената майка да вие до него. Нищо че съм мъж, очите ми се навлажниха. Сетих се в тоя момент и за убития от кучетата професор в кв. Малинова долина и ей така по човешки се запитах – могат ли да се сравняват като ценност двете неща. Онова, дето са ни учили някога, че няма нищо по-ценно от човешкия живот, не ми се струва докрай вярно. За мене има нещо по-ценно и това е човещината. За нея става дума. Далече съм от крайните позиции на пишман природозащитници, дето само знаят да веят байраци, още по-далече съм от ония, които стрелят по уличните кучета от балконите си. Защото истината не е нито в едната крайност, нито в другата – тя е някъде между трагичната участ на професора и пронизителния вой на майката за премазаното й кученце.

Емил Попов си има блог

Хей, радвам се, че посети моя блог! Ще съм много щастлив да го правиш често и тук да откриваш винаги интересни неща.

Възнамерявам в моя личен блог да помествам всичко около мен – какво ми се случва, какво мисля, какво ми прави впечатление и какво харесвам, че дори и не харесвам. Все пак колкото и да сме позитивни, винаги има нещо, което искаме да променим. Иначе животът би изгубил смисъл.

Обикновено хората се представят в своя блог, защото така е редно. Няма да пропусна да го направя и аз. 🙂 Името ми е Емил Попов. Живея в София, защото аз така избрах. Понякога съжалявам за избора си, но само понякога. На 29 години съм и завърших висшето си образование в Технически университет, София. Не се гордея много със специалността си, но затова друг път ще ви споделя. Занимавам се с търговия на бързооборотни стоки. Като цяло често пътувам и това ми доставя удоволствие.