За мен и около мен

За мен и около мен

Живот на колела

Posted on by Popovich

Стана вече ясно, че съм от хората, които доста пътуват. Понякога това ме кара да се чувствам уморен, но в повечето случаи обичам да съм някъде и да опознавам нови местности и градове.

Да си пътешественик обаче не е лека работа. Откакто съм в постоянни командировки се научих да поставям в колата си дежурната пътническа чанта. В нея винаги има бельо, чорапи и тоалетни принадлежности. Още се виждам в магазина как купувам сгъваема четка за зъби, а една много красива жена ме изгледа с възторг, когато посегнах към преносимата кутийка с игла, конци и  копчета (Е, човек трябва да е подготвен за всякакви ситуации!). Най-любимото нещо в хотелските стаи са ми малките сапунчета и шампоани. Не само, че имат неутрален аромат, което много ми допада (мразя на ухая на маргаритки или мента, а просто на чисто и свежо), но и ме спасяват от носенето на такива. Винаги има риск да се разпенят и разлеят. Не понасям нещата ми да са в лигави мокри пликове или пък да трябва да следя дали част от провизиите ми са на привършване. Непрекъснато забравям.

Последното нещо, което е винаги с мен, е машинката за бръснене. Мисля, че тя направо си „живее“ в автомобила ми. Само като си помисля, че съм я пускал и на червен светофар 🙂 Спасява положението!shave1

Може това, което ви разказах, да ви се струва странно, но нуждите изграждат различни навици. А и моят девиз е: Бъди готов за предизвикателствата утре!

За мен и около мен

Вкусът на детството

Posted on by Popovich

Хайде сега малко по-оптимистично. Всеки има скъпи спомени и моменти, които с удоволствие споделя с приятели. Днес ще ви върна назад в детството и по-конкретно в онези годинки, в които карахме колела, катерехме се по дърветата, ходихме до магазина за ледени сокчета, дъвки с татуировки, а дадат ли ни стотинки за хляб го носехме у дам с наръфан крайщник. Да, да, и аз така си мисли, че си спомняте! Сигурен съм, че и ентусиазмът вече ви обзе.childhood-friends

За мен специално има още три неща, които изникват в паметта ми само при споменаването на думата „детство“. И трите са кулинарни изкушения от баба ми, Бог да я прости. Тая блага женица беше майстора в ръцете и твореше чудеса. Досега от никой магазин не съм купувал юфка, каквато тя правеше. Баба ми точеше корите, полагаше ги на слънце да изсъхнат, а после аз като голям и силен мъж ги начупвах на малки късове. Даже си спомням как ги ситнех не веднъж, та накрая се получаваше не юфка, ами и аз не знам какво. Второто е миш-маш от прясно набрани зеленчуци от градината. Няма такъв вкус просто. Баба ми подправяше ястието само със сол, за да могат продуктите да си пуснат естествените сокове. Третото води класацията. Кой не е ял циганска баница? От просто по-просто, а вкусно, та вкусно. Филия хляб, поръсена със сол, чубрица и червен пипер и посипана с малко олио или разтопено масло 🙂

Всички тези неща са останали от времена, когато хората са нямали много средства и са приготвяли всичко сами. Научили са се и да ценят всеки залък и да запомнят всеки вкус, да му се радват и да са доволни. А ние ги носим в спомените си.

За мен и около мен

Оптимистична теория за българската култура

Posted on by Popovich

В кавички, разбира се… А защо се разбира ли? Е, предния път подхванахме темата, нека сега я довършим.

Българският театър днес звучи понятие абстрактно и ненужно. Мнозина предпочитат да дадат 15 лева в кръчмата, отколкото да се насладят на живата игра на актьори. Е, ако Параскева Джукелова си покажае вторичните полови белези, както в „Кожа и небе“, може и да размислят дали да се прежалят.

artiТогава?! Колкото държавата е виновна, защото не субсидира българското изкуство, толкова и гражданите като потребители на продукта, който то произвежда, допринасят за падението на културата ни.

Глобализацията изцяло е погълнала българското общество. Все по – често се случва младите да танцуват под звуците на Мадона, Шакира, Джъстин Тимбърлейк и компания, докато ръченицата и правите хора се припомнят единствено по сватби, когато количеството алкохол е способно да раздвижи дори дърво.

Българинът сам не цени културата си. Той се възхищава на всичко западноевропейско и американско, но анатемосва родното. Яде хамбургер, защото „така правят по филмите“. Владее английски, френски, немски, руски на отлично ниво, а пише: „имайки из по на предвид“, „финансиите“, „страна – членка“, „Ес Ем Ес“ и пр. И не съзнава, че така погребва националната си идентичност, самочувствие и история.

topbanner-bigbear А какво се случва с архитектурните паметници на културата в България? Някои се превръщат в обществени тоалетни (в буквален и в преносен смисъл), на други пише „Вън НАТО“, трети пък приличат на всичко друго, но не и на културен паметник.

В тази връзка съвсем наскоро се запознах със случай, който завинаги уби всичко детско у мен. Възрожденска къща в Асеновград от 1740 година, обявена за паметник на културата, няколко години подред кандидатства за субсидии по европейска програма, но не получава и една стотинка за реставрация. Съседите отсреща обаче ремонтират и надстрояват схлупената си къщурка с европейски пари на основание, че постройката се намира в близост до архитектурна забележителност и с настоящата си визия загрозява историческия паметник.

Такова бъдеще ли заслужава България? Извинете, липса на бъдеще. Нека събудим мечката, преди да е изпаднала в кома без изход…

За мен и около мен

Българската култура (изкуство) – възход и падение

Posted on by Popovich

Представете си мечка, която непробудно спи зимния си сън – голямо, респектиращо животно с огромна мощ, което обаче е абсолютно безжизнено. Имате чувството, че това състояние на покой ще продължи безкрай и дори сто каба гайди не биха могли да вдигнат мечката.

Така изглежда съвременното българско изкуство – богата история, завещала безспорни таланти, признати по целия свят, шедьоври, пример за подражание, Владимир Димитров Майстора, Христо Ботев, Иван Вазов, Никола Вапцаров, Алеко Константинов, Паша Христова, „Козият рог“ и… една абсолютна атрофирала мускулатура през последните две десетилетия.

art

Как се случи така, че Сашка Васева грабна микрофона на Лили Иванова? Защо Азис измести Георги Христов? Кое е по – стряскащо: днес не произвеждаме достатъчно филми или малкото такива събират едва няколко хиляди българи в кино салоните? Да не говорим, че след време съвременният тийнейджър ще разказва в подробности за „Аватар“, но няма да има и бегла представа какво е това „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.
А дали спасение дебне отвсякъде и за родната култура, а ние сме достатъчно слепи, за да не го откриваме вече двадесет години?
Не искаме… Защото много по – евтино ни излиза да закупим на безценица 3758967398 – епизоден турски сериал, отколкото сами да продуцираме и направим български такъв.

Ами съвременните ни писатели и поети? Може ли безмерно надарен творец на словото да продава домати на пазара, за да свързва двата края, а произведенията му да се четат само от най – близките, защото няма средства за отпечатването им?

За мен и около мен

Да защитим недвижимото имущетсво

Posted on by Popovich

Лелята на майка ми живее на село. Обикновена, но много трудолюбива, мила и честна жена. С мъжа си въртят скромна бакалийка, от която обаче печелят добре. Знаете, че в малките населени места хората масово пазаруват от такъв тип магазинчета.

Може да си представите недоумението на тази жена, когато една сутрин разбрала, че крадци са влезли с взлом и са разбили касата: „Какви са тез ора? Нивга нищо лошо не съм направила!“

Така леля Цеца и чичо Михаил решиха, че трябва да защитят бакалийката от повторно своеволие. Обадиха се вкъщи и поискаха съвет, тъй като те не разбирали „от тия работи“, а не искали да тревожат децата, и без това много дертове в Америка си имали.

Приех задачата като своя лична мисия, защото във времена на криза,  грабежите зачестяват, но да посегнеш към залъка на пенсионер е недопустимо. Поразпитах близки и познати, сблъсквали се със същия проблем, и те ме посъветваха да се монтират аларми и качествено видеонаблюдение , препоръчвайки от личен опит E-COMMERCE GROUP Ltd., защото хората си разбирали от работата.

Така и направихме. За нула време магазинчето се превърна в строго охранявана „крепост“. Въпреки че навсякъде разлепихме предупредителни съобщения, че обектът е под видеонаблюдение (законово изискване), същите крадци се изкушиха след 2 месеца отново, само че този път нямаше пощада: хванаха ги още на другия ден благодарение на охранителните камери. Оказаха се съседските деца, които леля Цеца всеки ден черпела със сладолед и кафе, докато й правят компания следобед…

За съжаление, немотията губи разсъдъка ни и замъглява способността да разграничаваме доброто от лошото. И все пак, трябва да защитим недвижимата си собственост, още повече когато съвременната техника разполага с иновативни и ефикасни решения за целта на достъпни цени.

За мен и около мен

Diana on the August Biograph Magazine cover

Posted on by Popovich

If you ask an English what the top event of the events in 2013 is, for sure he/she will answer you: ‘What a question? Of course the birth of the Royal baby!“

That`s why this month Biograph Magazine decided to represent closer and deeper than ever Diana, the noble lady and princess. One more time the Marketing Director, Svetoslav Kantardzhiev , proves unmistakable flair, illustrating interesting topic of great importance.

Lady Diana was known as a charitable person. She was the president of Greet Ormond Street Hospital for children and supporter of the International Campaign to Ban Landmines; her love was boundless. The whole world was sadden in 1997: the princess of Wales died tragically in a car crash.

The reader can also find: interviews with Ivan Abadzhiev, Marin Yanev (actor), Blagovest and Svetoslav Argirovi (pop stars of the `80s), Anna Maria Gyuzeleva (actress).

The content continues with articles about the millionaire philanthropists Evlogy and Hristo Georgiev, the fighter for freedom and equality – Nelson Mandela, the Turkish President Recep Tayyip Erdogan.

Last but not least, you can understand interesting facts, related to Seychelles, comic book hero Superman and the hottest summer fashion trends.

So, what are you waiting for? Be informed, stay cool, read Biograph!

За мен и около мен

Фейсбук ексхибиционизъм

Posted on by Popovich

facebook1Много харесвам Фейсбук. Свързва хората, споделя интересни факти от живота им, информира в реално време за заобикалящия ни свят и пр.

Не харесвам постоянните самоснимачки, истерични чеквания от всевъзможни места, досадни постове. С други думи, не одобрявам, когато хората подхождт ексхибиционистично към социалната мрежа.

Все се опитвам да си обясня поведението на подобен тип потребители. Дали заради комплекси, дали заради липса на внимание, дали заради постоянно търсене на одобрение от отсрещната страна: непрестанно се бълва съдържание, което аз лично определям като некачествено, което „наводнява“ стената ми.

От известните личности у нас Николета Лозанова е ярък пример за екхибиционистичен потребител във Facebook. Като се започне от фотографиране на всяка крачка, през размисли и страсти за живота, до болка клиширани, но манифестиращи гпрдост, сякаш плеймейтката открива топлата вода, та се стигне до пози, чупки, стойки.

Подражавайки й, много млади девойки следват същите стъпки и споделят в социалната мрежа снимки по бански, без бански, в провокативни пози, публикуват агресивно и нецензурирано съдържание… изобщо всячески се опитват да внушат някакъв образ, видели и харесли в главите си.

Жалко. Наистина.

За мен и около мен

Анджелина Джоли и мастектомията

Posted on by Popovich

Когато научат, че гърдите или гърдата им трябва да бъдат отстранени, нормално, повечето жени изпадат в шок. Решението сигурно не е леко и е съпроводено с безсънни нощи и вътрешни терзания от дали операцията ще намали риска от ракови образувания до съмнения относно привлекателността и женствеността.

Тежка е женската съдба и мъжете много често забравяме какви героини имаме до себе си: домакини, професионалисти, майки, съпруги, сестри, приятелки… те умеят еднакво добре да бъдат всичко това и да озаряват света със своята красота.

А несъмнено Анджелина Джоли е една от най-красивите жени на всички времена. Човек има чувството, че стои пред икона, смела, благородна и изписана. Мисля, че природата изправя интелигентните жени пред изпитание, дарявайки ги с красота. Те винаги са под зоркия поглед на околните, от тях се очаква да бъдат безупречни, доказвайки същевременно, че съдържанието е също толкова ценно, както и опаковката.

Анджелина__Джоли_

Днес Анджелина научи всички нас на ценен урок, подлагайки се на мастектомия, без  дори да е болна от рак на гърдата. Да, ДНК анализът, който си направи, покзва 87% опасност това да се случи, но според специалистите гените са само един от факторите, влияещи при развитие на раковите клетки.

Изводът. Джоли за пореден път вдъхна кураж и смелост на цялото човечество, по-специално на нежната му част, показвайки, че здравето и семейството са най-важни, че когато една жена е майка, това е достатъчно, за да забрави за външния си вид.

За мен и около мен

Нека има повече български сериали като Фамилията и Революция Z

Posted on by Popovich

Обичам неделните вечери, защото те са едни от малкото моменти, в които всички вкъщи сядаме пред телевизора и се збавляваме заедно. За съжаление, нерядко телевизионните програми не предлагат филм или предаване, подходящи за всеки член от семейството: на един ще му липсва екшън, друг няма да задоволи нуждата си от напрегната сюжетна нишка, дамите винаги толерират любовния мотив и др.

Тази неделя обаче бе различна. Новият сериал „Фамилията“ по BTV прикова вниманието ни до такава степен, че жена ми забрави манджата на котлона и тя естествено загоря. Никой обаче не отрази факта, защото Асен Блатечки и компания се справиха повече от добре на телевизионния екран.

БТВ традиционно ни предлагат качествени български продукции на световно ниво. Нелекото начало след дългия зимен сън бе поставено от „Стъклен дом“, след което последваха още 6 сериала, дело на родни творци. Дъщеря ми направо е луда по Боби от „Революция Z”, чиято лента допринася за семейна вечер и в четвъртък.

Похвално е, че частна телевизия прави всичко възможно, за да радва аудиторията с българско кино, което в условията на беззаконие е мисия невъзможна. Казвам беззаконие, защото именно лишена от правни норми за мен е проявата на кабелните оператори, които упорито отказват да обявят на светло броя на абонатите си.

А всеки труд трябва да бъде възнаграден: както аз като честен гражанин се трудя и получавам заплата, с която се разплащам за месечния абонамент, така и кабелният оператор трябва да е коректен към телевизиите, осребрявайки им  всеки един абонат, от когото прибират пари.

За да се спре инвазията на турски сериали и амеркански бози у нас, необходими са средства, с които да се изкарват на пазара още повече стойностни продукции.

Надявам се съвсем скоро проблемите от това естество да бъдат разрешени, защото най-потърпевши сме ние, обикновените телемани.

fffffffffffffffff

За мен и около мен

Пречи ли виртуалното на реалното общуване?

Posted on by Popovich

Напоследък все повече се коментира темата за общуването в интернет и пречи ли то на офлайн комуникацията ни. Някои експерти в областта твърдят, че в онлайн пространството личността се чувства по-свободна и е склонна да забрави за обществените табута. Други считат, че това е така, защото интернет човекът създава в мрежата образ, зад който в реалния живот често няма смелостта да застане или просто няма тази възможност.

В тази връзка бих искал да споделя с вас опита си от първата ми среща с момиче от чата (по онова време модерно беше да чатиш в т. нар. „Мирк“). Казваше се Петя. Пишехме си с часове, защото имахме много общи теми: и двамата харесвахме рок, следяхме шампионските лиги, тренирахме баскетбол и др. Освен че ми бе безкрайно приятно да си говорим за какво ли не, Петя беше една изключително красива и атрактивна млада дама (макар че на 16 години почти всяка жена ти се струва секси и хубава).  По едно време чак сам се дразнех на себе си колко бях хлътнал: стоях като залепен за компютъра, а името й вмъквах във всякакви теми и разговори, без изобщо хората да знаеха за кого говоря: „Гледа ли мача снощи? Да, обаче Петя не можа да го гледа, защото беше на тренировка.“, „Кога ни е класната работа по математика? Не знам, но на Петя е този петък“, „Коя ти е любимата песен? С Петя много харесваме „Is this love?“ на „Whitesnake“…

4 месеца с Петя любов по Мирка въртяхме, а аз нямах търпение да се срещнем на живо. Хиляди пъти си представях как я целувам за първи път, как прокарвам пръсти в косите й, как тя се разтапя в очите ми… Отне ми месец в непрестанни увещания и молби, за да я убедя, че комуникацията ни трябва да еволюира по някакъв начин и да се пренесе от виртуалното в реалното пространство.

Заветният миг дойде. Моя милост и Петя се срещнахме.

Другото ще ви го спестя. Добре де, няма. 🙂 Знам колко е изнервящо, когато в момента на развръзката пуснат реклами или когато някой ви каже нещо и завърши с думите: „Не мога да ти кажа.“ или „Не, не, нищо.“

Та срещнахме се. Удариха ме с мокър парцал, който ми държи влага и до днес. Петя се оказа мъж на средна възраст, който не знам как си ги представяше нещата… Но не му се получиха определено.

Та пречи ли виртуалното на реалното общуване, давайки ни свободата да фантазираме, да влизаме в образи, да се крием зад маски?

Зависи от това какъв подход изберете, как ще пристъпите в онлайн пространството, защото аз се опарих от „Петя“, но мой много добър приятел откри любовта на живота си именно тук, където и вие в момента сърфирате и четете моите размисли и страсти. 🙂