Светът на художествената и нехудожествената литература изобилства от образи, персонажи, сюжети, идеи, развръзки и какво ли още не. Мислите ли, че сценаристите, в която и да е продуцентска компания не черпят вдъхновение оттам? Разбира се,
Светът на художествената и нехудожествената литература изобилства от образи, персонажи, сюжети, идеи, развръзки и какво ли още не. Мислите ли, че сценаристите, в която и да е продуцентска компания не черпят вдъхновение оттам? Разбира се, че го правят. Екранизират цели книги, взаимстват идеи и в крайна сметка ни представят един съвсем нов продукт от първоначалния, при това пречупен през собствената им призма.
Въпросът ми днес е следният: Ако сте си харесали филм, който ви изглежда интересен, но се окаже, че е екранизация на книга, към кое от двете ще посегнете най-напред?
Аз например обожавам екранизациите на “Властелинът на пръстените” и “Хобит”, докато книгите са ми маааалко по-скучни (дано никой не ми се засегне за тези думи). Същото е с “Игра на тронове”, а от “Игрите на глада” в крайна сметка останах леко разочарован. Наскоро изгледах и филма “Вината в нашите звезди”, за да разбера защо беше целия този шум по историята, но книгата така и не съм прочел. Харесвам и “Шифърът на Леонардо”, но трябва да си призная, че там изгледах първо филма… Все се каня да започна и трилогията “Милениум” на Стиг Ларшон, но така и не съм стигнал до нея все още. Знам, че “Аз, роботът” пък има общо с едноименния сборник с разкази на Айзък Азимов…
Още много примери мога да дам, но се чудя как стоят нещата при вас. Когато си харесате определена история, гледате ли веднага филма по нея, или предпочитате първо да прочетете книгата? На мен ми се ще първо да се запозная с текстовия вариант, но уви, понякога просто не ми стига времето и за двете. Тогава се задоволявам само с филма.