Мъжете не могат да избягат от чувството си за статус. Те умишлено го търсят и не им е никак приятно, когато го загубят. Невроните и хормоните се активизират, когато изгубим или повишим обществения си статус.
Мъжете не могат да избягат от чувството си за статус. Те умишлено го търсят и не им е никак приятно, когато го загубят. Невроните и хормоните се активизират, когато изгубим или повишим обществения си статус. Този автоматичен процес, протичащ вътрешно, датира още от пещерните ни прадеди и е характерен за всички бозайници. Усещането за статус е вплетено в биологията ни от самото ни създаване, а стремежът към по-висок такъв се дължи на факта, че той ни осигурява достъп до повече ресурси и респект.
Биолози са изследвали мъжките екземпляри на различни видове бозайници, в това число и човека, и са открили, че за мъжкаря статусът е много по-важен, отколкото за женската. При нас, хората, по-високият статус включва всички аспекти на мъжествеността – чест, физическа издържливост, смелост, власт, защита, размножаване, обезпечаване.
Едно време, за да станат мъже, момчетата са били подлагани на изпитания, свързани с показване на физическа сила, смелост и твърдост. В днешно време няма конкретни предизвикателства, които трябва да преодолееш, за да се превърнеш в мъж. В един момент просто започваш да се държиш като такъв и оттам нататък постоянно поддържаш този статус.
Най-простата дефиниция на статус е рангът на един човек сред останалите от групата. Статусът не е абсолютен, а относителен. Той важи само в рамките на кръга от хора, с които сме тясно свързани. Това значи, че не може да се сравнявате с някой арабски шейх, при условие че нямате никакъв досег до неговия свят, както и той до вашия. Затова пък може да се сравните със съседа, който току-що си е купил нова кола, а вашата е вече 5-годишна. Дали пък да не я смените с по-скъп и нов модел от неговия? Ето така защитава статуса си един мъж.