Благинки

Възпитание на децата

Posted on by Popovich

Преди да имаме деца с жена ми, винаги съм се чудел дали ще бъда добър баща, дали ще мога да науча децата си на нещо и дали един ден ще ме уважават за възпитанието, което съм им дал. Повярвайте ми, нямате нужда от такъв отговор. Когато човек има дете е достатъчно да види погледа му, показващ, че баща му е единствения близък човек на света или пък детските искрени и неподправени думички за обичта към баща му. И все пак ако ви измъчва неувереност, че можете да възпитате по най-добрия начин детето си, мога да ви дам един съвет. Ако е направило някоя пакост, най-добрия вариант не е да го напляскате, а се опитвайте да го наказвате. В извънредни случаи, когато е неизбежно и се чувствате безсилни може да си послужите с най-остарелия начин за възпитание, но само ако е направило нещо наистина лошо. Лично аз, когато бях малък, си спомням, че баща ми ме е натупвал здравата веднъж, най-много два пъти.

Тези спомени ще са ми запечатани винаги в съзнанието, но пък след това бях едно наистина послушно дете, давано за пример пред родата 🙂

За мен и около мен

Живот на колела

Posted on by Popovich

Стана вече ясно, че съм от хората, които доста пътуват. Понякога това ме кара да се чувствам уморен, но в повечето случаи обичам да съм някъде и да опознавам нови местности и градове.

Да си пътешественик обаче не е лека работа. Откакто съм в постоянни командировки се научих да поставям в колата си дежурната пътническа чанта. В нея винаги има бельо, чорапи и тоалетни принадлежности. Още се виждам в магазина как купувам сгъваема четка за зъби, а една много красива жена ме изгледа с възторг, когато посегнах към преносимата кутийка с игла, конци и  копчета (Е, човек трябва да е подготвен за всякакви ситуации!). Най-любимото нещо в хотелските стаи са ми малките сапунчета и шампоани. Не само, че имат неутрален аромат, което много ми допада (мразя на ухая на маргаритки или мента, а просто на чисто и свежо), но и ме спасяват от носенето на такива. Винаги има риск да се разпенят и разлеят. Не понасям нещата ми да са в лигави мокри пликове или пък да трябва да следя дали част от провизиите ми са на привършване. Непрекъснато забравям.

Последното нещо, което е винаги с мен, е машинката за бръснене. Мисля, че тя направо си „живее“ в автомобила ми. Само като си помисля, че съм я пускал и на червен светофар 🙂 Спасява положението!shave1

Може това, което ви разказах, да ви се струва странно, но нуждите изграждат различни навици. А и моят девиз е: Бъди готов за предизвикателствата утре!

Благинки

Нова година в Grand Hotel Bansko

Posted on by Popovich

Като човек, който често обикаля по командировки и в България, и в чужбина, мога много да ви говоря за хотели – както с положителни, така и с отрицателни отзиви, като вторите по правило преобладават. Но нали съм позитивен човек, ще ви разкажа за едно приятно настаняване – в Гранд Хотел Банско – бившият Флоримонт на Паскал Дойчев и Андон Атанасов.

novagodПрекарах там Нова Година в приятна компания и макар в началото да бях скептичен относно 4-те звезди на този хотел, впоследствие се убедих, че твърдо ги е заслужил. Най-добро впечатление ми направи организацията на Новогодишната нощ и празненство, програмата включваше Виктор Калев от Шоуто на Слави, любимият на дамите Георги Христов, и ансамбъл „Чинари“. Кетърингът беше чудесен, обслужването, музиката и настроението – също. Това беше едно добре организирано събитие, което наистина успя да забавлява в Новогодишната вечер гостите на хотела, голяма част от които са с доста високи изисквания.

Останахме там за общо 3 нощувки, карахме ски, посетихме и известният СПА център на хотела, който изобщо не е за подценяване – и след всичко това останахме повече от доволни. Хотелът просто смайва с изискаността си, а работещите в него – с професионализма и отдадеността си. Там със сигурност няма да откриете сезонно наети тийнейджър и студенти, а чисто и просто професионални бармани, сервитьори и обслужващ персонал.

Хубаво е, когато откриваш места, където фразата „Клиентът е бог“ не е просто изтъркано рекламно съобщение, а приложен на практика принцип. Така поне се почувствах аз там, и тази похвала в блога ми е добре заслужена 🙂 Починах си хубаво, забавлявах се, като цяло посрещнах Новата година зареден и готов за нови предизвикателства. Какво по-хубаво от това?

За мен и около мен

Вкусът на детството

Posted on by Popovich

Хайде сега малко по-оптимистично. Всеки има скъпи спомени и моменти, които с удоволствие споделя с приятели. Днес ще ви върна назад в детството и по-конкретно в онези годинки, в които карахме колела, катерехме се по дърветата, ходихме до магазина за ледени сокчета, дъвки с татуировки, а дадат ли ни стотинки за хляб го носехме у дам с наръфан крайщник. Да, да, и аз така си мисли, че си спомняте! Сигурен съм, че и ентусиазмът вече ви обзе.childhood-friends

За мен специално има още три неща, които изникват в паметта ми само при споменаването на думата „детство“. И трите са кулинарни изкушения от баба ми, Бог да я прости. Тая блага женица беше майстора в ръцете и твореше чудеса. Досега от никой магазин не съм купувал юфка, каквато тя правеше. Баба ми точеше корите, полагаше ги на слънце да изсъхнат, а после аз като голям и силен мъж ги начупвах на малки късове. Даже си спомням как ги ситнех не веднъж, та накрая се получаваше не юфка, ами и аз не знам какво. Второто е миш-маш от прясно набрани зеленчуци от градината. Няма такъв вкус просто. Баба ми подправяше ястието само със сол, за да могат продуктите да си пуснат естествените сокове. Третото води класацията. Кой не е ял циганска баница? От просто по-просто, а вкусно, та вкусно. Филия хляб, поръсена със сол, чубрица и червен пипер и посипана с малко олио или разтопено масло 🙂

Всички тези неща са останали от времена, когато хората са нямали много средства и са приготвяли всичко сами. Научили са се и да ценят всеки залък и да запомнят всеки вкус, да му се радват и да са доволни. А ние ги носим в спомените си.

За мен и около мен

Оптимистична теория за българската култура

Posted on by Popovich

В кавички, разбира се… А защо се разбира ли? Е, предния път подхванахме темата, нека сега я довършим.

Българският театър днес звучи понятие абстрактно и ненужно. Мнозина предпочитат да дадат 15 лева в кръчмата, отколкото да се насладят на живата игра на актьори. Е, ако Параскева Джукелова си покажае вторичните полови белези, както в „Кожа и небе“, може и да размислят дали да се прежалят.

artiТогава?! Колкото държавата е виновна, защото не субсидира българското изкуство, толкова и гражданите като потребители на продукта, който то произвежда, допринасят за падението на културата ни.

Глобализацията изцяло е погълнала българското общество. Все по – често се случва младите да танцуват под звуците на Мадона, Шакира, Джъстин Тимбърлейк и компания, докато ръченицата и правите хора се припомнят единствено по сватби, когато количеството алкохол е способно да раздвижи дори дърво.

Българинът сам не цени културата си. Той се възхищава на всичко западноевропейско и американско, но анатемосва родното. Яде хамбургер, защото „така правят по филмите“. Владее английски, френски, немски, руски на отлично ниво, а пише: „имайки из по на предвид“, „финансиите“, „страна – членка“, „Ес Ем Ес“ и пр. И не съзнава, че така погребва националната си идентичност, самочувствие и история.

topbanner-bigbear А какво се случва с архитектурните паметници на културата в България? Някои се превръщат в обществени тоалетни (в буквален и в преносен смисъл), на други пише „Вън НАТО“, трети пък приличат на всичко друго, но не и на културен паметник.

В тази връзка съвсем наскоро се запознах със случай, който завинаги уби всичко детско у мен. Възрожденска къща в Асеновград от 1740 година, обявена за паметник на културата, няколко години подред кандидатства за субсидии по европейска програма, но не получава и една стотинка за реставрация. Съседите отсреща обаче ремонтират и надстрояват схлупената си къщурка с европейски пари на основание, че постройката се намира в близост до архитектурна забележителност и с настоящата си визия загрозява историческия паметник.

Такова бъдеще ли заслужава България? Извинете, липса на бъдеще. Нека събудим мечката, преди да е изпаднала в кома без изход…

За мен и около мен

Българската култура (изкуство) – възход и падение

Posted on by Popovich

Представете си мечка, която непробудно спи зимния си сън – голямо, респектиращо животно с огромна мощ, което обаче е абсолютно безжизнено. Имате чувството, че това състояние на покой ще продължи безкрай и дори сто каба гайди не биха могли да вдигнат мечката.

Така изглежда съвременното българско изкуство – богата история, завещала безспорни таланти, признати по целия свят, шедьоври, пример за подражание, Владимир Димитров Майстора, Христо Ботев, Иван Вазов, Никола Вапцаров, Алеко Константинов, Паша Христова, „Козият рог“ и… една абсолютна атрофирала мускулатура през последните две десетилетия.

art

Как се случи така, че Сашка Васева грабна микрофона на Лили Иванова? Защо Азис измести Георги Христов? Кое е по – стряскащо: днес не произвеждаме достатъчно филми или малкото такива събират едва няколко хиляди българи в кино салоните? Да не говорим, че след време съвременният тийнейджър ще разказва в подробности за „Аватар“, но няма да има и бегла представа какво е това „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.
А дали спасение дебне отвсякъде и за родната култура, а ние сме достатъчно слепи, за да не го откриваме вече двадесет години?
Не искаме… Защото много по – евтино ни излиза да закупим на безценица 3758967398 – епизоден турски сериал, отколкото сами да продуцираме и направим български такъв.

Ами съвременните ни писатели и поети? Може ли безмерно надарен творец на словото да продава домати на пазара, за да свързва двата края, а произведенията му да се четат само от най – близките, защото няма средства за отпечатването им?

За мен и около мен

Да защитим недвижимото имущетсво

Posted on by Popovich

Лелята на майка ми живее на село. Обикновена, но много трудолюбива, мила и честна жена. С мъжа си въртят скромна бакалийка, от която обаче печелят добре. Знаете, че в малките населени места хората масово пазаруват от такъв тип магазинчета.

Може да си представите недоумението на тази жена, когато една сутрин разбрала, че крадци са влезли с взлом и са разбили касата: „Какви са тез ора? Нивга нищо лошо не съм направила!“

Така леля Цеца и чичо Михаил решиха, че трябва да защитят бакалийката от повторно своеволие. Обадиха се вкъщи и поискаха съвет, тъй като те не разбирали „от тия работи“, а не искали да тревожат децата, и без това много дертове в Америка си имали.

Приех задачата като своя лична мисия, защото във времена на криза,  грабежите зачестяват, но да посегнеш към залъка на пенсионер е недопустимо. Поразпитах близки и познати, сблъсквали се със същия проблем, и те ме посъветваха да се монтират аларми и качествено видеонаблюдение , препоръчвайки от личен опит E-COMMERCE GROUP Ltd., защото хората си разбирали от работата.

Така и направихме. За нула време магазинчето се превърна в строго охранявана „крепост“. Въпреки че навсякъде разлепихме предупредителни съобщения, че обектът е под видеонаблюдение (законово изискване), същите крадци се изкушиха след 2 месеца отново, само че този път нямаше пощада: хванаха ги още на другия ден благодарение на охранителните камери. Оказаха се съседските деца, които леля Цеца всеки ден черпела със сладолед и кафе, докато й правят компания следобед…

За съжаление, немотията губи разсъдъка ни и замъглява способността да разграничаваме доброто от лошото. И все пак, трябва да защитим недвижимата си собственост, още повече когато съвременната техника разполага с иновативни и ефикасни решения за целта на достъпни цени.

За мен и около мен

Diana on the August Biograph Magazine cover

Posted on by Popovich

If you ask an English what the top event of the events in 2013 is, for sure he/she will answer you: ‘What a question? Of course the birth of the Royal baby!“

That`s why this month Biograph Magazine decided to represent closer and deeper than ever Diana, the noble lady and princess. One more time the Marketing Director, Svetoslav Kantardzhiev , proves unmistakable flair, illustrating interesting topic of great importance.

Lady Diana was known as a charitable person. She was the president of Greet Ormond Street Hospital for children and supporter of the International Campaign to Ban Landmines; her love was boundless. The whole world was sadden in 1997: the princess of Wales died tragically in a car crash.

The reader can also find: interviews with Ivan Abadzhiev, Marin Yanev (actor), Blagovest and Svetoslav Argirovi (pop stars of the `80s), Anna Maria Gyuzeleva (actress).

The content continues with articles about the millionaire philanthropists Evlogy and Hristo Georgiev, the fighter for freedom and equality – Nelson Mandela, the Turkish President Recep Tayyip Erdogan.

Last but not least, you can understand interesting facts, related to Seychelles, comic book hero Superman and the hottest summer fashion trends.

So, what are you waiting for? Be informed, stay cool, read Biograph!

Благинки

Светослав Кантарджиев за детството

Posted on by Popovich

Детството е онзи период, в който човек преминава през най-големите си трудности и предизвикателства, докато се учи и опознава себе си и света, казват психолозите. Но също е и периодът, в който вероятно преживява и най-силните приятни емоции.

1Наскоро четох интервю от собственика на издателската къща Ню Медия Груп – Светослав Кантарджиев, който се е концентрирал върху издаването на книжки за най-малките с приказки и красиви картинки. Според него човек винаги трябва да запази част детето в себе си, защото тя е ключова за успеха и щастието му до края на живота. И това според мен не е никакво клише, а самата истина. Виждам толкова много невдъхновени хора, толкова много отчаяни, толкова много вглъбени в проблемите на ежедневието и си мисля колко по-лесно би им било и колко по-добре биха се чувствали, ако си спомнят лекотата с която са преминавали през живота си като деца, оригиналността, която са проявявали.

Мисля си също така, че тези от нас, които са изгубили детето в себе си някъде по трънливия, осеян с трудности път на живота, могат да научат много от децата, а и дори да се съветват от време на време с тях. Учудвал съм се как толкова много пъти моето дете е проявявало много повече наблюдателност, съобразителност и е измисляло оригинални решения на проблеми, за които аз иначе не бих се сетил!

Та според мен има много какво да учим от децата и съм съгласен със Светослав Кантарджиев, че някъде в нас, колкото и да остаряваме, трябва да остава по едно 🙂

За мен и около мен

Фейсбук ексхибиционизъм

Posted on by Popovich

facebook1Много харесвам Фейсбук. Свързва хората, споделя интересни факти от живота им, информира в реално време за заобикалящия ни свят и пр.

Не харесвам постоянните самоснимачки, истерични чеквания от всевъзможни места, досадни постове. С други думи, не одобрявам, когато хората подхождт ексхибиционистично към социалната мрежа.

Все се опитвам да си обясня поведението на подобен тип потребители. Дали заради комплекси, дали заради липса на внимание, дали заради постоянно търсене на одобрение от отсрещната страна: непрестанно се бълва съдържание, което аз лично определям като некачествено, което „наводнява“ стената ми.

От известните личности у нас Николета Лозанова е ярък пример за екхибиционистичен потребител във Facebook. Като се започне от фотографиране на всяка крачка, през размисли и страсти за живота, до болка клиширани, но манифестиращи гпрдост, сякаш плеймейтката открива топлата вода, та се стигне до пози, чупки, стойки.

Подражавайки й, много млади девойки следват същите стъпки и споделят в социалната мрежа снимки по бански, без бански, в провокативни пози, публикуват агресивно и нецензурирано съдържание… изобщо всячески се опитват да внушат някакъв образ, видели и харесли в главите си.

Жалко. Наистина.