Отиваш в хипермаркет да напазаруваш. Взимаш ориз, фасул, месо, колбаси, яйца, сирене и кашкавал, картофи, моркови, лук, кисело мляко, подправки, хляб, нещо разхладително за пиене – бира, кола, сок (по желание), а и нещо за
Отиваш в хипермаркет да напазаруваш. Взимаш ориз, фасул, месо, колбаси, яйца, сирене и кашкавал, картофи, моркови, лук, кисело мляко, подправки, хляб, нещо разхладително за пиене – бира, кола, сок (по желание), а и нещо за гризане солено, но и някакви евтини сладки бисквити и кафе да не забравиш… Гледал си да пазаруваш изгодно и на промоция и да заредиш хладилника с най-необходимото. После се сещаш, че и перилните препарати са на привършване, като вземеш и шампоан и сапун, а ако си жена и кремовете му там и разните други дамски пособия… Стигаш до касата и ти изръсват една тлъста сумичка. Теглиш чертата у дома и разбираш, че половината заплата е отишла. Но пък се успокояваш, че сега ще имаш продукти за няколко готвения, за няколко пранета и няма да зареждаш рафтовете на банята следващите две седмици. А и имаш нещо сладко към кафето, че и ти си човек, и ти душа носиш.
Душа, душа, ама изстрадана. Постановката ви е позната на повечето средностатистически българи, които получават средна за страната заплата. Парите стигат само за най-необходимото и понякога други нужди плащания отлежават с месеци. За пестене не oстава.
Мои роднини, които живеят в Германия, всеки път като се върнат през лятото на родна земя все се възмущават от скъпите ни хранителни продукти. Казват, че тук с огромна надценка работят и немските вериги магазини. При тях хем са по-евтини храните, хем заплатите са по-високи, така че като задоволиш най-належащите си потребности да имаш да заделиш я за почивка, я за кола или друго. При нас хем месечните доходи са по-ниски, хем стоките са по-скъпи и едва остават пари за “настрани”. Какъв е изводът? Заключете сами…