Съотношение риск – работна заплата – Емил Попов

Казват, че няма по-силен инстинкт от инстинкта за самосъхранение. Сигурно е така. Спорен Емил Попов обаче е спорен въпросът коя от проявите на този инстинкт е по-силна. Доскоро си мислех, че страхът от чисто физически

Казват, че няма по-силен инстинкт от инстинкта за самосъхранение. Сигурно е така. Спорен Емил Попов обаче е спорен въпросът коя от проявите на този инстинкт е по-силна. Доскоро си мислех, че страхът от чисто физически опасности, свързани с наранявания или заплашващи живота, е най-силен. Напоследък обаче се убеждавам, че страхът от глада като проява пак на същия инстинкт е по-силен. Чета информация, че повечето от хората, работили в гръмналите складове на “Берета Трейдинг”, биха се върнали отново на работа. След всичко, което се случи, на което са били преки свидетели и потърпевши. След всичкия ужас и с ясното съзнание, че има немалка вероятност отново да се случи нещо подобно. Не ми се струва нормално това, противоречи според мене на всяка здрава логика. Но от друга страна, все някой трябва да я върши тая работа, нали. И лично мен ме тревожи не толкова фактът, че има желаещи да я вършат, а че има желаещи да я вършат на тая цена. В пресата излязоха потресаващо ниски цифри като заплати, в никакъв случай неотговарящи на размера на поетия риск. И тъй като очевидно не може да се разчита на съвестта на работодателите обективно да оценят съотношението риск – работна заплата. И тъй като обикновено става въпрос за частни фирми и няма как държавата да им каже как да заплащат поемания от работниците риск. Емил Попов си мисли, не е ли време за такива рискови сектори да бъдат въведени справедливи прагове на работните заплати, отговарящи реално на поетия риск, прагове, под които никой работодател да не може да пада. А ако не го устройва, винаги може да смени сектора.

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply