Месец: ноември 2014

За мен и около мен

Да се отучим от вредните навици

Posted on by Popovich

Аз имам лош навик, ти имаш лош навик, всички ние имам поне един навик, от който бихме се радвали да се отучим. Трудно е, но пък не е невъзможно да успеем и видеото по-долу ни представя начин, чрез който да се опитаме да постигнем това „невъзможно“ начинание.

Вредните навици, както ще видите на видеото по-долу, се формират основно по два начина. Първо, чрез повторение – когато несъзнателно повтаряме едно и също нещо и мозъкът ни решава, че то е хубаво и правилно. Второ, чрез позитивна ответна реакция, която обаче може да е… всъщност вижте сами след 1:30.

Как обаче да се отървем от лошите навици? С четири стъпки, ако съдим по видяното:

1.  Като осъзнаем вредния си навик и го дефинираме ясно;

2. След като разберем източника на вредния си навик, следва да узнаем кои са начините да го преборим;

3. Заместим вредния навик с не толкова вреден  – вместо да си гризем ноктите, когато сме изнервени, може да хрупаме моркови например.

4. Осигурим си подкрепа – нищо не ни пречи да помолим приятелите си за помощ в стремежа си да се отървем от „онова лошо нещо“.

 

За мен и около мен

Колко струва екскурзия в Европа?

Posted on by Popovich

travelwithineurope

Кой би отказал пътуване в Европа? На кого не му се ходи поне за два-три дни към Италия, Германия, Англия, Холандия, Испания и т.н.? Мисля, че няма такива хора… повечето от нас ги спира най-вече финансовата страна на нещата, за да си позволяват подобни удоволствия.

Нека направим една равносметка обаче. Ако сте достатъчно предприемчиви и добри стратези, можете да си закупите двупосочен самолетен билет за дестинация в Европа на цена до 300 лв. По същия начин, ако пътувате извън сезона и направите резервацията си достатъчно предварително, ще се възползвате от отстъпки и за нощувките си. Имам едни приятели, мъж и жена, които миналата година по този начин за 800 лв. общо си закупиха 2 двупосочни билета за Италия + 4 нощувки в приличен хотел на центъра на Рим, на 2 мин. от метро станция там.

Когато говорим за храна обаче ситуацията е различна. Трябва да пазарувате от хипермаркети, ако искате да минете по-тънко. Вечерите си излизат солено най-вече, защото цените са в евро. Билетите за музеи също не са евтино удоволствие – редовна цена за посещение на Ватиканския музей е около 20 евро (по спомен), но пък колко пъти ще имате възможност да го посетите, за да се спрете точно сега? Според мен си струва да потиснете гастрономическите си желания за сметка на достъпа до световни забележителности…

В крайна сметка всичко зависи от вас, но ако искате да прекарате четири дни в някоя европейска столица, едва ли ще похарчите по-малко от 1500 лв. за двама или 800-900 лв. на човек. И пак казвам, това е, ако сте предприемчиви и дебнете оферти. Но пък не е по-скъпо от една седмица по родното черноморие, нали? Въпросът е кое ни е повече по вкуса.

За мен и около мен

Капка по капка… какво?

Posted on by Popovich

Спомням си, че още като бях малко момче, баба ми имаше една любима мисъл, която постоянно повтаряше: Капка по капка, вир става. През онези години си представяh чешма, чието кранче не е завито както трябва. От нея капе вода капка по капка, постоянно. Чудех се колко ли дълго трябва да продължи така, докато се образува някак вир, та дори и малко вирче.

Постепенно пораснах и осъзнах символиката на тази поговорка. Започнах да откривам значението й в различни области на живота ни.

small_water_drops1-235x300Забелязах още в училище, че доброто впечатление у преподавателите, се трупа постепенно с поредица от правилни постъпки. Редовно писане на домашни, участие в час зачитана на правилата и уважение към авторитета. Сещате се, капка по капка…

Постепенно разбрах, че истинските приятелства също се образуват постепенно, непринудено и някак си естествено. Следва се някакъв бегъл шаблон, но няма как да станете добър приятел с някого, ако се познавате от вчера. Подобно на всякакви езерата, язовирите и вирове, за чието образуване са нужни години, така и за истинските приятелства е необходимо подобаващо дълго време, за да укрепнат.

На работа? Защото вече съм активно работещ и зает човек, ситуацията е подобна. Истинските и силни бизнес отношения се изграждат също толкова трудно като истинските приятелства. Капка по капка… няма друг начин, ако искате да сте успешен и сериозен професионален партньор.

Дори постижения от световна значимост се постигат бавно и целенасочено. Нали не мислите, че глобалното затопляне ще спре изведнъж без всеки от нас да даде своя „малък“ принос? Нали не се заблуждавате, че проблемът с бездомните животни ще се реши, ако хората продължават да пускат домашните си любимци „на свобода“. Ще сгреша ли, ако кажа, че е много по-еко да си носим платнена торбичка, когато ходим до магазин вместо да купуваме всеки път найлонови?

Капка по капка… можем да постигнем много, но както ни подсеща и поговорката – големите промени изискват време и за съжаление няма кой да ги направи вместо нас.

За мен и около мен

Няколко думи за българското творчество

Posted on by Popovich

bg-flagИ у нас западното производство вече е издигнаtо в култ. Гледаме американски филмови продукции, следим американски сериали. Пазаруваме западна козметика и потребявам дрехи на „модерни“ марки (или поне ни се иска да го правим). Освен tова слушаме американски изпълнители и четем преведени на български най-вече автори от щатите. За последното има и друга причина – оказва се, че преводът от английски език е значително по-евтин, отколкото от друг по-слабо разпространен език…

Къде е българското във всичко това, питам аз.

Да ви кажа честно, одобрявам накъде е тръгнала БГ музиката ни, макар да има какво още да се желае. И като се замисля, трудно е да направиш нещо по-ниско качествено от чалгата, та всяка промяна все пак трябва да е промяна в положителна насока. Аз обаче предпочитам да си слушам любимите ми от край време чуждестранни изпълнители.

А филмите? Не ме упреквайте, но не мога да кажа, че гледам български филми с голям интерес. Нито старите, нито новите. Опитах преди време с няколко нови филми, които бяха спрягани за успешни, но просто не ме впечатлиха достатъчно, за да кажа, че съм доволен от видяното. БГ киното просто не е моето кино…

А книгите? Може би тук положението е най-добро, опрем ли до родно изкуство. Имаме няколко качествени автори, чиито книги се радвам, че се купуват и четат. Има, естествено, и много ниско качествени и графомански, но в коя ли страна ги няма…

Истината е обаче, че не съм голям фен на БГ продукциите. Опитвам се да им давам шанс, понякога се насилвам да ги харесам, но не мога да се залъгвам. Оказва се, че повечето от тях просто не са ми по вкуса… и мен ме е обхванала западната вълна.

За мен и около мен

Пушачите са друга работа

Posted on by Popovich

Спомням си, че имаше един епизод на сериала „Приятели“, в който Рейчъл точно беше започнала нова работа и то в желана от нея област – модната. Тогава любимата ни героиня сякаш за първи път се сблъска с един ежегоден според мен проблем – разделението между пушачи и непушачи. Рейчъл усети, че като непушачка някак си я изолират и тя остава в страни от събитията. Затова се опита дори да пропуши и по този начин да успее да се социализира в тази „група“

Имате ли свои примери с подобен контекст?

452833-smokerАз ясно си спомням как още в училищните ми години имаше една групичка тинейджъри, които се събираха в междучасията, за да пушат. Говореха си, уговаряха се и какво ли още не, което оставаше встрани от останалите.

Подобна беше ситуация и в университета, където обаче студентите излизаха навън заедно с преподавателите и познайте кой научаваше първи новините? Оставете другото, но понякога не споделяха и с останалите „простосмъртни“ новините.

На работното място всичко се повтаря… в почивки, а понякога и в работно време има една групичка от колеги, които излизат навън, за да пушат. Понякога обсъждат служебни теми и взимат това или онова решение и може да се каже, че работят. Все си мисля обаче, че просто си почиват без да е станало време за почивка…

Не се съгласявайте с мен, ако мислите, че греша, но си държа на мнението. Пушачите винаги са били някак си… друга работа. Винаги са имали моменти, в които се отцепват и едва ли ще сбъркам, ако кажа, че именно една „пауза за по цигара“ ги сближава. Няма лошо, но това по някакъв начин ги дистанцира от останалите. Надявам се със следния текст да съм накарал поне един пушач да се замисли по въпроса…

За мен и около мен

Мъжете и техните прикрити слабости

Posted on by Popovich

weaknessesНикой от нас, мъжете, не иска да си признава, че има моменти на слабост, особено пред други мъже. Но те са също толкова предпазливи и нежелаещи да признаят, че са слаби. Може би даже водим скрита борба на ниво кой ще се прикрие по-умело.

Но защо прикриваме слабостите си? Защото открай време сме били научени, че те са нещо лошо, което ни дърпа назад и ни прави по-уязвими на ударите на живота. И какво от това! Тук няма нищо срамно, защото всеки си има слабости. Ако погледнем на нещата от друг ъгъл ще стигнем до заключението, че признавайки слабостите си пред себе си, може да ни помогне да извлечем сила от тях. Какво имам предвид? Ами вместо да се страхуваме от тях и да ги крием колкото се може по-дълбоко, защо просто не ги приемем като нещо, което е част от нас, нещо несрамно? И вместо да фокусираме силите си върху това как по-добре да се прикрием, нека се насочим към хубавите неща в живота ни.

Успехът се гради не само на това, на което ти сам си способен, но и на намесата на външни сили. Понякога е просто въпрос на късмет. Досега съм имал шанса да работя с велики имена в сферата на бизнеса, от които съм имал възможността да науча много. До себе си имам и жена, която ме подкрепя във всяко мое начинание. Да не говорим за приятелите ми, които са готови да ми дадат градивна критика, когато споделям идеи и мисли. Ето това имам предвид под насочване на вниманието в положителна посока.

За мен и около мен

Магистрите у нас

Posted on by Popovich

Днес ще си говорим за образованието у нас, но не какво да е образование, а висшето. И не какво да е висше, а за магистърска степен.

Както знаем за магистър може да кандидатства всеки у нас, който се е дипломирал успешно като бакалавър. По мои наблюдения буквално всеки млад човек има предпоставки да стане висшист. Нужно е малко старание, малко учене, писане и посещаване на лекции. В зависимост от това колко трудно искате да ви е, можете да се запишете в различни университети у нас. Разбира се, винаги съществува вероятността да ви скъсат, но затова му се казва университет, нали? Повече ще получи този, който дава повече от себе си.

diplomaСега по темата за магистрите. Ето няколко факта.

Първо, повечето магистърски степени са в платена форма на обучение и варират от 650 лв. до над 1000 лв. на семестър. Държавните поръчки са по-евтини, но са прекалено малко и не винаги се предлагат в желаната специалност. При бакалавърското обучение семестриални такси варираха около 200 лв., но при тях имаше значително по-богат избор на специалност и много повече свободни места за прием.

Второ, формата на обучението. Магистратурите могат да бъдат редовно и задочно. Реално погледнато обаче дори при задочните се казва, не всеки човек вече може да отделя по минимум две пълни седмици два пъти в годината за посещение на лекции. Кандидат магистрите по принцип вече са активно работещи хора, а не студенти ходещи от едно кафе на следващо.

Трето, приемът. Когато става дума за държавна поръчка има изпит. При платеното обучение обаче, условията най-често са следните: среден успех над 4,50 от периода на обучение и оценката от държавния изпит. Това е. Конкуренцията идва, когато стане дума за съотношението кандидати-свободни места. На мен обаче ми се струва, че все по-малко са хората у нас, желаещи да учат след бакалавър. Било заради финансови причини, от липса на желание или заради разочарование от полученото образование до момента.