Всички сме настръхнали в очакване на моментът, когато ще приемем еврото като основна разменна валута в страната ни. Държавниците ни се натискат и искат това да стане възможно най-бързо, но ЕС се дърпа, с идеята, че икономиката ни не е особено стабилна и изхождайки от последните колапси на валутата, заради Гърция и Испания, като че ли не им се искат да допускат българската икономика да оперира с единната валута.
В същото време за нас българите е особено притеснителна дори само мисълта за това да преминем на евро, защото прогнозираме покачване на цените на стоките и услугите и запазване на заплатите в сегашното им състояние. Което ще доведе до обедняване на населението и то драстично.
Все още много хора помнят събитията от зимата на 1996-1997-а година, когато цената на един килограм сирене се равняваше на месечната работна заплата на човек. И правят аналогии с това време.
Реално, според примерите на останалите държави, които постепенно са въвели еврото като разменна валута, нещата се случват доста приемливо и безболезнено, но все пак нека да не забравяме, че става въпрос за България. А в нашата страна нещата се случват по различен начин от останалите.
И ето, че мрачните прогнози са за запазване на заплатите на сегашните стандарти, но обърнати в евро, а в същото време търговците ще предлагат същата цена на стоките и услугите си, само че в евро.Което ще доведе до обедняване на населението.
С тази разлика, че хората не осъзнават, че в момента може да не плащат подобни цени за всички стоки и услуги, които ежедневно потребяват, но за дрехи и някои видове стоки е напълно доказана.
Само погледнете етикетите в световните вериги магазини по МОЛ-овете и ще видите, че ако едно тениска струва на етикет 20 евро, цената й на българския пазар ще бъде дори повече от 40 лева, което означава, че първо ние плащаме повече за една и съща стока, в един и същи магазин и второ, ние получаваме средна заплата от 750 евро в сравнение с техните които са двойни…
Така че смятам, че опасенията на хората са напълно резонни. Вие как смятате?
