Цветан Василев отпускал през КТБ несъбираеми дългове

zx620y348_1772369Малко са ни на държавицата изглежда  всичките сътресения в политиката – очакват ни оставка и предсрочни избори – та да ни трябват и такива сериозни финансови сътресения, каквито грозят КТБ покрай назряващия скандал с председателя на Надзорния й съвет – Цветан Василев.  Банкерът, оказва се, не се е ограничавал само до работата в банката си, но е заработвал и някой „допълнителен“ лев отстрани. Или поне така изглежда всичко към момента.

Медийните разследвания сочат, че Василев, възползвайки се от положението си в банката, е отпускал несъбираеми кредити към фирми, които дори не са отчели дейност, и най-вероятно нямат възможността да върнат огромните суми, за които става дума – всички над 30млн. лв.

Въпросните фирми са обвити в мистерия, защото нямат служители, регистрирани са на сходни адреси, не са подавали отчети.  А общата, подадена към тях сума е няколко стотин милиона лева – пари, с които могат да се построят няколко напълно функционални завода. Тепърва ще се изяснява къде са отишли тези пари и за какво изобщо са били предназначени.

По-голямата опасност сега обаче грози хората, които са оставили депозити в Корпоративна търговска банка. При положение, че тя е отпуснала  суми по кредити, по-големи от общия й капитал, дали ще успее да се справи с една вълна от вложители, които искат да си изтеглят парите от там?

Научих за всичко това от в. Капитал, те са захапали здраво тази тема и доколкото ги познавам, няма да я пуснат. Не съм толкова сигурен обаче за прокурорите, които ще започнат работа по случая…

Скъпо у дома, евтино на Запад

Maket-7Отиваш в хипермаркет да напазаруваш. Взимаш ориз, фасул, месо, колбаси, яйца, сирене и кашкавал, картофи, моркови, лук, кисело мляко, подправки, хляб, нещо разхладително за пиене – бира, кола, сок (по желание), а и нещо за гризане солено, но и някакви евтини сладки бисквити и кафе да не забравиш… Гледал си да пазаруваш изгодно и на промоция и да заредиш хладилника с най-необходимото. После се сещаш, че и перилните препарати са на привършване, като вземеш и шампоан и сапун, а ако си жена и кремовете му там и разните други дамски пособия… Стигаш до касата и ти изръсват една тлъста сумичка. Теглиш чертата у дома и разбираш, че половината заплата е отишла. Но пък се успокояваш, че сега ще имаш продукти за няколко готвения, за няколко пранета и няма да зареждаш рафтовете на банята следващите две седмици. А и имаш нещо сладко към кафето, че и ти си човек, и ти душа носиш.

Душа, душа, ама изстрадана. Постановката ви е позната на повечето средностатистически българи, които получават средна за страната заплата. Парите стигат само за най-необходимото и понякога други нужди плащания отлежават с месеци. За пестене не oстава.

Мои роднини, които живеят в Германия, всеки път като се върнат през лятото на родна земя все се възмущават от скъпите ни хранителни продукти. Казват, че тук с огромна надценка работят и немските вериги магазини. При тях хем са по-евтини храните, хем заплатите са по-високи, така че като задоволиш най-належащите си потребности да имаш да заделиш я за почивка, я за кола или друго. При нас хем месечните доходи са по-ниски, хем стоките са по-скъпи и едва остават пари за „настрани“.  Какъв е изводът? Заключете сами…

Младите шофьори

drivingschoolИмам един приятел, който работи като автомобилен инструктор. Обяснява много добре, лично аз съм го чувал, тъй като веднъж трябваше да се видим на Плиска и той дойде с младеж зад волана. Докато ги чаках, чух какво говореше приятелят ми на бъдещия шофьор и оценявам съветите му като много добри – подробни, с примери от движение. При това говореше с премерен и спокоен тон, а не нервно като повечето със същата професия.

Пошегувах се, след като си изпрати „възпитаника“, за младото поколение как ги напътства децата. Той първоначално се засмя, но после отбеляза, че според него часовете, които имали младите за кормуване са крайно недостатъчни. Той се стараел да минат през всякакви улици и да ги поставя във всевъзможни ситуации: да карат под наклон, да тръгват от наклон, да паркират между две коли, да се движат както в тясна улица с много паркирани коли, така и на многолентов път с бързо движение. За съжаление много от курсистите се чувствали неуверени дори след положен и взет изпит. Страх ги било да шофират. Нерядко някои от неговите или други млади и по-зрели хора го търсели и за опреснителни часове.

Е, това е положението! Това е нивото на младите бг шофьори. Част от тях имат късмета да попаднат на търпеливи роднини или приятели, които да бъдат до тях докато свикнат с движението. Други не се отърсват от страха си и не се качват повече на автомобил. А трети… ами тях по опитни шофьори ги псуват, засичат на пътя и създават рискови ситуации за движението.

 

Аз, моя милост и глупакът!

Имате ли дни, в края на които се чувствате като най-прецаканият човек на света, че чак забравяте кой сте и къде сте?

Тия дни аз се чувствах тъкмо така. Последната седмица на май бе повече от изморителна. Събота и неделя не спах добре. Понеделник започна изведнъж с цял куп нови задачи, които нямаше как да свърша за 8-те часа работно време и се наложи да остана в офиса извънредно. В резултат на това се прибрах късно и легнах още по-късно. Вторника имах чувството, че три кервана камили са минали през мен. Посрещнаха ме отново множество спешни задачи. Какво им стана на тия клиенти. Лято е! Не излизат ли в отпуска, или всеки се е хвърлил да работи, за да си заслужи почивката. Лоша работа, наистина. Днес всичко се повтори и следобеда едва не заспах на бюрото си. Изтощен и омърлушен, на прибиране в метрото се хванах да си говоря със себе си. Но не на глас, а вътрешно. Беше се обострило едно гласче, което постоянно ми възразяваше. Ужасно дразнещо при това! Идеше ми да се развикам. И точно преди крайната спирка тревожна идея прехвръкна през мислите ми – дали пък не развивам шизофрения. И както си го мислих метросигнала Al-Buell-Lady-in-Red-Dress-444x550ми показа, че е време да слизам. Тогава се сблъсках се с много красива млада жена. Приличаше от онези от винтидж постерите на Coca Cola и цялата в червено. Увина ми ченето. Вместо да кажа „Извинете“ и да подмина чух себе си да измърморвам като последния идиот: „Ама вие сте в червено!“. Жената ме изгледа сякаш съм странно изкопаемо и презрително подмина. Глупак! Да, това си помислих в онзи момент. Сигурно съм изглеждал нелепо – симпатичен млад мъж в риза и панталон, висок при това, и изръсва очевидното. Че да бях казал „Много сте красива“ или друго…

Е, явно до това води недоспиването в комплект с извънреден труд. Не знам защо обаче случката ме сепна. Контрагласът изчезна и мигом се оживих. Явно бях изпаднал в нещо като летаргия и толкова се бях вдълбал в работата, че полудявах от цикличноста на ежедневието. Красивата жена в червено се яви като напомняне, че освен офиса има и друг свят и че е време да обърна малко внимание и на себе си.

Когато книгата срещне филма

book-n-movie-equalПрез ноември тази година очакваме да излезе третият филм от трилогията „Игрите на глада”. Казвам трилогия, защото поне книгите са такива. Филмовата поредица очевидно ще бъде тетралогия, но това се знае от доста време и не е тема на настоящия пост.

Книгите да ви кажа ги прочетох от любопитство към филма. Неохотно ще кажа, че ми  харесаха, макар да ги намирам за доста по-ниска възрастова група от моята. Определено за тийн читатели ще са по-увлекателни, отколкото за мен, тъй като успяват да те откъснат от настоящия момент. Когато чуя обаче, че ще се прави филм по книга, винаги имам едно опасение – че съответното издателството може да реши да пусне издание на книгата си с плакат от филма за корица. Това е практика, която наблюдавам доста често у нас и която не одобрявам особено. Може и да се третира като вид реклама, но колко дълго в крайна сметка филмите се излъчват по кината? Един месец? А колко дълго една книга остава в книжарниците? Минимум година. Да не говорим, че има и случаи, в които книгата се издава предварително, а филмът така и не излиза на родния екран. Ето ти тогава плакат само върху книга!

Дизайнът на кориците се изработва специално за тях и в повечето случаи им пасва. А кото стана дума за поредицата „Игрите на глада”/щото първо за тях се сетих/, кориците са с оригиналния си американски дизайн, който е…симпатичен. Знаем и че плакатите се оформят по съвсем различен начин и с различни цели. Нека не смесваме двете неща, достатъчно добри са сами за себе си.

А и замислете се, Дженифър Лорънс е доста прилична актриса, но може би не всеки я харесва достатъчно, за да си я гледа на рафта… кой знае колко дълго? Дано „Екслибрис” не тръгнат по този път, защото вече имаме примери от практиката. Колко от читателите на „Великият Гетсби” са фенове и на Леонардо ди Каприо? А колко от феновете на „Яж, моли се и обичай” искат всеки път да си представят Джулия Робъртс като главна героиня, докато четат? Жените, може би. На мен като мъж такъв жанр филми ми се струват малко разводнени, а втората надали дори ще я прочета.

Писмо в бутилка

Какво очаквате да намерите в писмо в бутилка? А ако вие решите да хвърлите такова, какво бихте написали? Моята импровизация за кратък текст, защото все още вярвам, че има надежда:

„Ти, който започваш да четеш тези редове, знай, че авторът на това писмо е толкова отчаян от живота, че единственото, което му остава е да направи нещо нестандартно. Вярвам в божията промисъл, че именно ти си човекът, който ще даде гласност на думите ми, защото в моето време не бях чут. Не зная колко дълго се е лутало посланието ми, но се надявам да е било достатъчно, за да можеш ретроспективно и обективно да погледнеш в миналото и да направиш сравнение.

В годината, в която аз живея, земята се разтърси с тътена на човешкия провал. Материалното стана повод за войни, хората се обърнаха един срещу друг, но и започнаха да водят битка със самите себе си. Никога преди това човек не е трябвало да избира да направи компромис със себе си и да превъзмогне морала си, заради сребролюбие. Никога преди това не сме били толкова безсъвестни и порочни, както към себе си, така и към заобикалящия ни свят. Предпочетохме да си затваряме очите пред онова, което не ни харесваше, и да оправдаваме постъпките си с несъществуващи или безсмислени аргументи. А най-лошото дойде, когато започнахме да потискаме човешките таланти и потенциал и заценихме мисълта на масата, на неразумните и необразовани хора, които търсеха само зрелище. Постепенно визуалното замени абстрактното, дълбокото и проницателното мислене.

Човечеството отново е на кръстопът. Ако ти си млад, вземи едно огледало и виж лика си – все още имаш време да избереш дали ще вървиш с просветителите, за да се върнат времената на идеалите и високите хора с големи сърца, или ще се бориш с тълпата за подхвърлен къшей и ще си подлизурко на онези „с ниски чела и големи джобове“. Ако си възрастен, знай, че никога не е късно да заживееш достойно, да престанеш да се оплакваш и да поемеш отново контрола върху своя живот. Моята надежда е в теб!“ 10342811_10203353665619732_7159837912572704402_n

 

Съседски работи

6_11_1Колкото повече съседи, толкова по-неприятно! Но дали? Живея в блок – голям при това. През повечето време не ми правят впечатление особеностите на комшиите, но понякога ми иде да ги вържа и изпратя на кораб за Америка (едно време на Острова са изпращали престъпниците и неудобните за властта хора в Колониите). Стените са тънки и се е случвало да се будя от размествания на мебели от семейството над мен, топуркане на детски крачета или от скандалите на друга една „италианска“ фамилия. Наистина дразнещо е и когато някои спретне купон през делничните вечери. А за простирането и тупането по балконите не искам и да коментирам. Неведнъж съм намирал прахоляк или фасове на терасата си.

Определено, който е измислил такъв начин на съжителство трябва да е бил наказан в историята. Разбира се, ние хората сме социални същества и е добре да живеем повсеместно, но съжителството с други като теб би било прекрасно, за сметка на това с различния -нахален, непредсказуем, със свои си разбирания съсед. В издирване на главния виновник за невъзможността за съжителство първо ще хвърля вината на панелните блокове. Заради голямата си звукоспромукаемост (измислих нова дума) семействата са доста изнервени. От друга страна хората от моето обкръжение, които живеят в стари жилищни блокове, се оплакват много повече от съседите си, отколкото онези, които имат апартаменти в малки кооперации. Явно и количеството комшулук също е от значение.

Сега се сещам за един руски израз „Нет човека, нет проблема“. И всъщност е много правилно. Ако не искаш да ти нарушават спокойствието живей сам без да си обезпокояван от никого. Но пък можем ли да живеем в изолация и няма ли да ни липсва нещо, ако сме на край света. Я си признайте, без екшън, без дразнещи случки, които да придават  емоционалност на ежедневието, би било много сиво и скучно. Така че комшийството понякога е за добро. Я си представете да търсите чаша захар в неделя например. Нали трябва да имате етажи с възможности 🙂

Почивка с програма в Гранд Хотел Банско

Наскоро попаднах на страхотен клип от Гранд Хотел Банско. Намерих го в You Tube канала на най-големия фитнес в България „Pulse?. И двете са собственост на Паскал Дойчев и Андон Атанасов, за които вече от доста места прочетох, че имат опит в хотелиерството и знаят как да превърнат едно място в стилен оазис за пълен релакс.

Обожавам да гледам подобни битки, съпроводени и от представления. Именно така организираните спортни прояви са доказателство, че и у нас се организират с класа подобни мероприятия. Пускам малко кадри от събитието, преди да продължа нататък:

Самият Гранд Хотел Банско е един от обектите, за които мога да пиша много в блога си. Обикновено хотелиерските услуги са едни от най-дискутираните теми, особено преди началото на ваканционния сезон. Въпросът е обаче какво търсите вие, когато решите да отделите средства за отпуската. Ако това е място, което да предлага допълващи почивката ви преживявания, то Гранд Хотел Банско е тъкмо за вас. В хотела се организират конференции, събития като това, както и вечери с участието на с певци от ранга на Лили Иванова.

Мястото е чудесно за сватби и други тържества, а в периода от 1 май до 31 септември хотелът предлага и специални промоционални пакети.

Но каквото и да решите не забравяйте, че най-важни са обичаните ви хора. Преценете почивката си така, че да им доставите удоволствие и да им подарите емоции и спомени, които дълго да споделят с приятелите си.

Правилата на мъжете

imagesДаже бих ги нарекъл „закони“, при това със страшни санкции за неспазилите ги. Да си привлекателен мъж сред жените не е лесна работа. Понякога изобщо не мога да разбера какво си мислят за нас представителките на противоположния пол. Явно е, че и двата пола нещо не се разбираме и работата не е нито в различните среди, в които се движим, или е различните неща, които ни вълнуват, а в много по-голямата разлика в разбирането за силните ни страни и слабостите ни.

Как жените не запомниха, че има прости правила, които определят граница във взаимоотношенията ни, които не бива никога да прекрачват. Изумен съм, че в епохата на Интернет и медиите при наличието на всякакви сайтове тип „Тя и той“ се изписват какви ли не небивалици от жени и никоя от тях не е поне малко психоложка. Тогава май мъж ще трябва да ви каже как стоят нещата.

Първото просто правило е следното: истинският мъж не обича да му ограничават личното пространство и никога няма да бъде с жена, която се опитва да определя къде ходи, какво прави и с кого излиза. Мъжките ни занимания не случайно се наричат „мъжки“. Второ, не обичаме жени, които не знаят какво искат. Или имате ясна визия за принците си, за бъдещето и интересите си, или не. Ако се филмирате и правите драми от най-малкото нещо не очаквайте от нас да ви побутваме и да ви вкарваме в правия път. Всеки силен мъж иска до себе си силна жена. Трето: Когато сме сърдити не ни прегръщайте и не се опитвайте да се сдобрявате с нас. Не обичаме и сълзи и извинения. Четвърто: Никой мъж няма да стои при жена, която се опитва да му вменява вина. Забравете дори да се опитвате да ни накарате да се чувстваме гузни. Ефектът ще е противоположен на очаквания. Раздялата ни е сигурна.

Ние мъжете сме луди по жени, които се обличат и държат женствено, силни и независими са и не се поддават на провокации. Такава жена е побъркваща и едно премерено поведение и добро възпитание от нейна страна ще й отвори много вратички към нашите сърца.

Високо, високо приветствам Пролетта

Приветствия от Рила с изглед към Витоша. Тази Първа пролет я посрещам от високо с незаменимо чувство в душата и адреналин в кръвта. Сърцето ми направо ще се пресне от вдъхновяващата гледка.

Пожелавам всекиму подобно изживяване!

Kam_Vitosha.preview