За мен и около мен

Аз, моя милост и глупакът!

Posted on by Popovich

Имате ли дни, в края на които се чувствате като най-прецаканият човек на света, че чак забравяте кой сте и къде сте?

Тия дни аз се чувствах тъкмо така. Последната седмица на май бе повече от изморителна. Събота и неделя не спах добре. Понеделник започна изведнъж с цял куп нови задачи, които нямаше как да свърша за 8-те часа работно време и се наложи да остана в офиса извънредно. В резултат на това се прибрах късно и легнах още по-късно. Вторника имах чувството, че три кервана камили са минали през мен. Посрещнаха ме отново множество спешни задачи. Какво им стана на тия клиенти. Лято е! Не излизат ли в отпуска, или всеки се е хвърлил да работи, за да си заслужи почивката. Лоша работа, наистина. Днес всичко се повтори и следобеда едва не заспах на бюрото си. Изтощен и омърлушен, на прибиране в метрото се хванах да си говоря със себе си. Но не на глас, а вътрешно. Беше се обострило едно гласче, което постоянно ми възразяваше. Ужасно дразнещо при това! Идеше ми да се развикам. И точно преди крайната спирка тревожна идея прехвръкна през мислите ми – дали пък не развивам шизофрения. И както си го мислих метросигнала Al-Buell-Lady-in-Red-Dress-444x550ми показа, че е време да слизам. Тогава се сблъсках се с много красива млада жена. Приличаше от онези от винтидж постерите на Coca Cola и цялата в червено. Увина ми ченето. Вместо да кажа „Извинете“ и да подмина чух себе си да измърморвам като последния идиот: „Ама вие сте в червено!“. Жената ме изгледа сякаш съм странно изкопаемо и презрително подмина. Глупак! Да, това си помислих в онзи момент. Сигурно съм изглеждал нелепо – симпатичен млад мъж в риза и панталон, висок при това, и изръсва очевидното. Че да бях казал „Много сте красива“ или друго…

Е, явно до това води недоспиването в комплект с извънреден труд. Не знам защо обаче случката ме сепна. Контрагласът изчезна и мигом се оживих. Явно бях изпаднал в нещо като летаргия и толкова се бях вдълбал в работата, че полудявах от цикличноста на ежедневието. Красивата жена в червено се яви като напомняне, че освен офиса има и друг свят и че е време да обърна малко внимание и на себе си.

За мен и около мен

Когато книгата срещне филма

Posted on by Popovich

book-n-movie-equalПрез ноември тази година очакваме да излезе третият филм от трилогията „Игрите на глада”. Казвам трилогия, защото поне книгите са такива. Филмовата поредица очевидно ще бъде тетралогия, но това се знае от доста време и не е тема на настоящия пост.

Книгите да ви кажа ги прочетох от любопитство към филма. Неохотно ще кажа, че ми  харесаха, макар да ги намирам за доста по-ниска възрастова група от моята. Определено за тийн читатели ще са по-увлекателни, отколкото за мен, тъй като успяват да те откъснат от настоящия момент. Когато чуя обаче, че ще се прави филм по книга, винаги имам едно опасение – че съответното издателството може да реши да пусне издание на книгата си с плакат от филма за корица. Това е практика, която наблюдавам доста често у нас и която не одобрявам особено. Може и да се третира като вид реклама, но колко дълго в крайна сметка филмите се излъчват по кината? Един месец? А колко дълго една книга остава в книжарниците? Минимум година. Да не говорим, че има и случаи, в които книгата се издава предварително, а филмът така и не излиза на родния екран. Ето ти тогава плакат само върху книга!

Дизайнът на кориците се изработва специално за тях и в повечето случаи им пасва. А кото стана дума за поредицата „Игрите на глада”/щото първо за тях се сетих/, кориците са с оригиналния си американски дизайн, който е…симпатичен. Знаем и че плакатите се оформят по съвсем различен начин и с различни цели. Нека не смесваме двете неща, достатъчно добри са сами за себе си.

А и замислете се, Дженифър Лорънс е доста прилична актриса, но може би не всеки я харесва достатъчно, за да си я гледа на рафта… кой знае колко дълго? Дано „Екслибрис” не тръгнат по този път, защото вече имаме примери от практиката. Колко от читателите на „Великият Гетсби” са фенове и на Леонардо ди Каприо? А колко от феновете на „Яж, моли се и обичай” искат всеки път да си представят Джулия Робъртс като главна героиня, докато четат? Жените, може би. На мен като мъж такъв жанр филми ми се струват малко разводнени, а втората надали дори ще я прочета.

За мен и около мен

Писмо в бутилка

Posted on by Popovich

Какво очаквате да намерите в писмо в бутилка? А ако вие решите да хвърлите такова, какво бихте написали? Моята импровизация за кратък текст, защото все още вярвам, че има надежда:

„Ти, който започваш да четеш тези редове, знай, че авторът на това писмо е толкова отчаян от живота, че единственото, което му остава е да направи нещо нестандартно. Вярвам в божията промисъл, че именно ти си човекът, който ще даде гласност на думите ми, защото в моето време не бях чут. Не зная колко дълго се е лутало посланието ми, но се надявам да е било достатъчно, за да можеш ретроспективно и обективно да погледнеш в миналото и да направиш сравнение.

В годината, в която аз живея, земята се разтърси с тътена на човешкия провал. Материалното стана повод за войни, хората се обърнаха един срещу друг, но и започнаха да водят битка със самите себе си. Никога преди това човек не е трябвало да избира да направи компромис със себе си и да превъзмогне морала си, заради сребролюбие. Никога преди това не сме били толкова безсъвестни и порочни, както към себе си, така и към заобикалящия ни свят. Предпочетохме да си затваряме очите пред онова, което не ни харесваше, и да оправдаваме постъпките си с несъществуващи или безсмислени аргументи. А най-лошото дойде, когато започнахме да потискаме човешките таланти и потенциал и заценихме мисълта на масата, на неразумните и необразовани хора, които търсеха само зрелище. Постепенно визуалното замени абстрактното, дълбокото и проницателното мислене.

Човечеството отново е на кръстопът. Ако ти си млад, вземи едно огледало и виж лика си – все още имаш време да избереш дали ще вървиш с просветителите, за да се върнат времената на идеалите и високите хора с големи сърца, или ще се бориш с тълпата за подхвърлен къшей и ще си подлизурко на онези „с ниски чела и големи джобове“. Ако си възрастен, знай, че никога не е късно да заживееш достойно, да престанеш да се оплакваш и да поемеш отново контрола върху своя живот. Моята надежда е в теб!“ 10342811_10203353665619732_7159837912572704402_n

 

За мен и около мен

Съседски работи

Posted on by Popovich

6_11_1Колкото повече съседи, толкова по-неприятно! Но дали? Живея в блок – голям при това. През повечето време не ми правят впечатление особеностите на комшиите, но понякога ми иде да ги вържа и изпратя на кораб за Америка (едно време на Острова са изпращали престъпниците и неудобните за властта хора в Колониите). Стените са тънки и се е случвало да се будя от размествания на мебели от семейството над мен, топуркане на детски крачета или от скандалите на друга една „италианска“ фамилия. Наистина дразнещо е и когато някои спретне купон през делничните вечери. А за простирането и тупането по балконите не искам и да коментирам. Неведнъж съм намирал прахоляк или фасове на терасата си.

Определено, който е измислил такъв начин на съжителство трябва да е бил наказан в историята. Разбира се, ние хората сме социални същества и е добре да живеем повсеместно, но съжителството с други като теб би било прекрасно, за сметка на това с различния -нахален, непредсказуем, със свои си разбирания съсед. В издирване на главния виновник за невъзможността за съжителство първо ще хвърля вината на панелните блокове. Заради голямата си звукоспромукаемост (измислих нова дума) семействата са доста изнервени. От друга страна хората от моето обкръжение, които живеят в стари жилищни блокове, се оплакват много повече от съседите си, отколкото онези, които имат апартаменти в малки кооперации. Явно и количеството комшулук също е от значение.

Сега се сещам за един руски израз „Нет човека, нет проблема“. И всъщност е много правилно. Ако не искаш да ти нарушават спокойствието живей сам без да си обезпокояван от никого. Но пък можем ли да живеем в изолация и няма ли да ни липсва нещо, ако сме на край света. Я си признайте, без екшън, без дразнещи случки, които да придават  емоционалност на ежедневието, би било много сиво и скучно. Така че комшийството понякога е за добро. Я си представете да търсите чаша захар в неделя например. Нали трябва да имате етажи с възможности 🙂

За мен и около мен

Почивка с програма в Гранд Хотел Банско

Posted on by Popovich

Наскоро попаднах на страхотен клип от Гранд Хотел Банско. Намерих го в You Tube канала на най-големия фитнес в България „Pulse?. И двете са собственост на Паскал Дойчев и Андон Атанасов, за които вече от доста места прочетох, че имат опит в хотелиерството и знаят как да превърнат едно място в стилен оазис за пълен релакс.

Обожавам да гледам подобни битки, съпроводени и от представления. Именно така организираните спортни прояви са доказателство, че и у нас се организират с класа подобни мероприятия. Пускам малко кадри от събитието, преди да продължа нататък:

Самият Гранд Хотел Банско е един от обектите, за които мога да пиша много в блога си. Обикновено хотелиерските услуги са едни от най-дискутираните теми, особено преди началото на ваканционния сезон. Въпросът е обаче какво търсите вие, когато решите да отделите средства за отпуската. Ако това е място, което да предлага допълващи почивката ви преживявания, то Гранд Хотел Банско е тъкмо за вас. В хотела се организират конференции, събития като това, както и вечери с участието на с певци от ранга на Лили Иванова.

Мястото е чудесно за сватби и други тържества, а в периода от 1 май до 31 септември хотелът предлага и специални промоционални пакети.

Но каквото и да решите не забравяйте, че най-важни са обичаните ви хора. Преценете почивката си така, че да им доставите удоволствие и да им подарите емоции и спомени, които дълго да споделят с приятелите си.

За мен и около мен

Правилата на мъжете

Posted on by Popovich

imagesДаже бих ги нарекъл „закони“, при това със страшни санкции за неспазилите ги. Да си привлекателен мъж сред жените не е лесна работа. Понякога изобщо не мога да разбера какво си мислят за нас представителките на противоположния пол. Явно е, че и двата пола нещо не се разбираме и работата не е нито в различните среди, в които се движим, или е различните неща, които ни вълнуват, а в много по-голямата разлика в разбирането за силните ни страни и слабостите ни.

Как жените не запомниха, че има прости правила, които определят граница във взаимоотношенията ни, които не бива никога да прекрачват. Изумен съм, че в епохата на Интернет и медиите при наличието на всякакви сайтове тип „Тя и той“ се изписват какви ли не небивалици от жени и никоя от тях не е поне малко психоложка. Тогава май мъж ще трябва да ви каже как стоят нещата.

Първото просто правило е следното: истинският мъж не обича да му ограничават личното пространство и никога няма да бъде с жена, която се опитва да определя къде ходи, какво прави и с кого излиза. Мъжките ни занимания не случайно се наричат „мъжки“. Второ, не обичаме жени, които не знаят какво искат. Или имате ясна визия за принците си, за бъдещето и интересите си, или не. Ако се филмирате и правите драми от най-малкото нещо не очаквайте от нас да ви побутваме и да ви вкарваме в правия път. Всеки силен мъж иска до себе си силна жена. Трето: Когато сме сърдити не ни прегръщайте и не се опитвайте да се сдобрявате с нас. Не обичаме и сълзи и извинения. Четвърто: Никой мъж няма да стои при жена, която се опитва да му вменява вина. Забравете дори да се опитвате да ни накарате да се чувстваме гузни. Ефектът ще е противоположен на очаквания. Раздялата ни е сигурна.

Ние мъжете сме луди по жени, които се обличат и държат женствено, силни и независими са и не се поддават на провокации. Такава жена е побъркваща и едно премерено поведение и добро възпитание от нейна страна ще й отвори много вратички към нашите сърца.

За мен и около мен

Високо, високо приветствам Пролетта

Posted on by Popovich

Приветствия от Рила с изглед към Витоша. Тази Първа пролет я посрещам от високо с незаменимо чувство в душата и адреналин в кръвта. Сърцето ми направо ще се пресне от вдъхновяващата гледка.

Пожелавам всекиму подобно изживяване!

Kam_Vitosha.preview

Благинки

Възпитание на децата

Posted on by Popovich

Преди да имаме деца с жена ми, винаги съм се чудел дали ще бъда добър баща, дали ще мога да науча децата си на нещо и дали един ден ще ме уважават за възпитанието, което съм им дал. Повярвайте ми, нямате нужда от такъв отговор. Когато човек има дете е достатъчно да види погледа му, показващ, че баща му е единствения близък човек на света или пък детските искрени и неподправени думички за обичта към баща му. И все пак ако ви измъчва неувереност, че можете да възпитате по най-добрия начин детето си, мога да ви дам един съвет. Ако е направило някоя пакост, най-добрия вариант не е да го напляскате, а се опитвайте да го наказвате. В извънредни случаи, когато е неизбежно и се чувствате безсилни може да си послужите с най-остарелия начин за възпитание, но само ако е направило нещо наистина лошо. Лично аз, когато бях малък, си спомням, че баща ми ме е натупвал здравата веднъж, най-много два пъти.

Тези спомени ще са ми запечатани винаги в съзнанието, но пък след това бях едно наистина послушно дете, давано за пример пред родата 🙂

За мен и около мен

Живот на колела

Posted on by Popovich

Стана вече ясно, че съм от хората, които доста пътуват. Понякога това ме кара да се чувствам уморен, но в повечето случаи обичам да съм някъде и да опознавам нови местности и градове.

Да си пътешественик обаче не е лека работа. Откакто съм в постоянни командировки се научих да поставям в колата си дежурната пътническа чанта. В нея винаги има бельо, чорапи и тоалетни принадлежности. Още се виждам в магазина как купувам сгъваема четка за зъби, а една много красива жена ме изгледа с възторг, когато посегнах към преносимата кутийка с игла, конци и  копчета (Е, човек трябва да е подготвен за всякакви ситуации!). Най-любимото нещо в хотелските стаи са ми малките сапунчета и шампоани. Не само, че имат неутрален аромат, което много ми допада (мразя на ухая на маргаритки или мента, а просто на чисто и свежо), но и ме спасяват от носенето на такива. Винаги има риск да се разпенят и разлеят. Не понасям нещата ми да са в лигави мокри пликове или пък да трябва да следя дали част от провизиите ми са на привършване. Непрекъснато забравям.

Последното нещо, което е винаги с мен, е машинката за бръснене. Мисля, че тя направо си „живее“ в автомобила ми. Само като си помисля, че съм я пускал и на червен светофар 🙂 Спасява положението!shave1

Може това, което ви разказах, да ви се струва странно, но нуждите изграждат различни навици. А и моят девиз е: Бъди готов за предизвикателствата утре!

Благинки

Нова година в Grand Hotel Bansko

Posted on by Popovich

Като човек, който често обикаля по командировки и в България, и в чужбина, мога много да ви говоря за хотели – както с положителни, така и с отрицателни отзиви, като вторите по правило преобладават. Но нали съм позитивен човек, ще ви разкажа за едно приятно настаняване – в Гранд Хотел Банско – бившият Флоримонт на Паскал Дойчев и Андон Атанасов.

novagodПрекарах там Нова Година в приятна компания и макар в началото да бях скептичен относно 4-те звезди на този хотел, впоследствие се убедих, че твърдо ги е заслужил. Най-добро впечатление ми направи организацията на Новогодишната нощ и празненство, програмата включваше Виктор Калев от Шоуто на Слави, любимият на дамите Георги Христов, и ансамбъл „Чинари“. Кетърингът беше чудесен, обслужването, музиката и настроението – също. Това беше едно добре организирано събитие, което наистина успя да забавлява в Новогодишната вечер гостите на хотела, голяма част от които са с доста високи изисквания.

Останахме там за общо 3 нощувки, карахме ски, посетихме и известният СПА център на хотела, който изобщо не е за подценяване – и след всичко това останахме повече от доволни. Хотелът просто смайва с изискаността си, а работещите в него – с професионализма и отдадеността си. Там със сигурност няма да откриете сезонно наети тийнейджър и студенти, а чисто и просто професионални бармани, сервитьори и обслужващ персонал.

Хубаво е, когато откриваш места, където фразата „Клиентът е бог“ не е просто изтъркано рекламно съобщение, а приложен на практика принцип. Така поне се почувствах аз там, и тази похвала в блога ми е добре заслужена 🙂 Починах си хубаво, забавлявах се, като цяло посрещнах Новата година зареден и готов за нови предизвикателства. Какво по-хубаво от това?