Отчет на задачите

Според теорията за мениджмънта три са основните етапа, през които минават стопанските процеси. Те са планиране, изпълнение и контрол. Личните ми наблюдения сочат, че понякога не се отделя достатъчно внимание на първия и последния етап, а те не са никак за пренебрегване.

3Докато планирането е сравнително сложно и несигурно, то контролът е по-постижим стига да знаем как да го постигнем по правилния начин. Полезно е да осъществявате контрол от време на време, най-малкото защото дава реална информация какво, как и за колко време се върши. Правилно осъществения контрол може също така да ви предостави информация, с която и да планирате по-добре занапред. Ако например разберете, че определена задача отнеме на този човек 12 работни часа, а на другия 14 работни часа, то по-изгодно е да я възложите на първия след това. Неговата ефективност очевидно е по-висока, докато на втория дайте да върши задача, в която той е по-умел.

Един от способите за постигане на ефикасен контрол е, ако вашите служители ви дават периодичен отчет на задачите си и свършената работа. Не ги карайте да се чувстват все едно са част от реалити шоу и постоянно биват наблюдавани. Нямате нужда от излишни подробности, а буквално в едно изречение да знаете кое как се върши и за колко време. Обяснете на хората си още в началото, че става дума за управлението на фирмата и правилното плануване на предстоящите ви проекти и ангажименти. Става дума за най-обикновен анализ, който ще е и в тяхна полза. Така ще стане ясно дали се натоварват с прекалено много отговорности и ангажименти, или обратното – имат свободно време, което да се оползотвори. Освен това показва, че са важни за вас, а информация, която споделят, е ценна и достоверна.

Какво, ако..?

Представете си един свят, в който всички са коректни и лоялни бизнес партньори. В който освен в пари сделките се измерват в човечност, а шефовете се грижат за благополучието на клиентите си. Звучи ви утопично, нали? Ами, ако ви кажа, че е възможно. И защо не?

partnershipsВсе повече фирми със западно участие помагат на българския бизнес да се развива като му дават най-малкото добър пример. У нас не са вече рядкост компаниите, които се стремят към конкурентоспособност, като завишават качеството на обслужването си.

А именно поведението и дейността на служителите изграждат добрия имидж на компанията в очите на нейните партньори. При това още по-голяма е ползата за клиентите. Тъй като болшинството обикновени хора не могат да са вещи в определени области на знанието, те могат да съдят за професионализма на една компания единствено по начина, по който е поднесен продукта и по отношението на служителите й – по представителния им вид, по апаратурата, с която разполагат.
Ще дам за пример една от големите компании за управление на вземания ЕОС Матрикс, чиито управители са Райна Миткова-Тодрова, председател на Асоциацията на колекторските агенции за България, и Тихомир Вълчев, който не веднъж е давал интервюта в телевизионни предавания.  Не случайно се спрях именно на такъв пример, тъй като бизнесът по управление на вземанията е специфичен и засяга чувствителна сфера от човешкия живот. Длъжниците преживяват общуването си с колектори с драматични настроения, подсилени от усещането за финансов недостиг.

Преди, в България се носеха слухове, че дългове се събират с телефонен тормоз и бухалки. Никой не можеше да си представи, че съществува израз като „управление на вземания?, и изобщо, че отношенията между кредитор и длъжник могат да се изчерпят с преговори. Революцията в това отношение ни връхлетя неусетно. Макар трудно да навлязоха на пазара и да бяха посрещани с доза съмнение (тъй като българинът винаги гледа с недоверие към всеки, който му иска пари, независимо че наистина ги дължи), все пак ЕОС Матрикс успяха да се наложат. Но не и без да стане известно, че компанията е част от немска верига с клон в България и че служителите са експерти, минали през предварително обучение.

Днес този бизнесът се развива в ново измерение и засили позициите си в бранша. Все повече компании предпочитат услугите на външни експертни екипи, които да работят съвместно с вътрешните счетоводни и търговски отдели. Не са малко и добрите думи от доволни клиенти, които са успели да преодолеят финансовите си затруднения.

Мисля, че ако се развиваме и в други така чувствителни области със същия прогрес, съвсем скоро и България ще се нареди сред добре развиващите се икономически страни и ще се изкачи нагоре в европейските статистики.

Старите практики няма да ви отворят нови врати

Да поговорим за бизнес! Какво всъщност искате да постигнете от бизнес гледна точка? А на какво сте готов, за да го постигнете? Това са въпроси, които всеки начинаещ собственик на бизнес трябва да си зададе.

a-whole-new-mind-460x192Фундаментална първа стъпка е да имате план за своя бизнес. Не може да я карате ден за ден, трябва да знаете накъде отивате. Безцелното лутане напред-назад няма да доведе до нищо добро. Трябва да имате ясна визия и то точно сега, а не след време, когато всичко вече може да е загубено. Може да работите упорито за клиентите си и те да прогресират. А как се развива вашият бизнес? Напредвате ли? Вашият успех се базира на това, което вие сте си поставили за цел и за себе си намирате за значимо. Обмислете добре плана си, записвайте идеите си, каквито и да са. Дори сега да изглеждат невъзможни след време бихте могли да ги приспособите към ресурсите, с които разполагате.

Ако искате да сте по-добри от останалите обаче, ще трябва да започнете да мислите по нов начин, старите методи вече са до болка познати и с тях по никакъв начин не може да се отличите. Какво сте готов да направите, за да постигнете целта си? Може би трябва да подобрите стратегията си или цялостния си начин на мислене. Това зависи от вас. Ако имате ясна визия за това как трябва да се случат нещата и наистина вярвате, че те могат да се случат по този нов начин, това ще е нещото, което ще ви бута към прогрес.

По прабългарски

Сигурно всички сте чували по новините или пък сте чели за така наречената междуфирмена задлъжнялост. И е истина, че всеки бави някакви плащания, всеки дължи някому нещо в тая криза, дори и Емил Попов. Всичко това по мое мнение обаче се отразява много зле на доверието между правещите търговия и бизнес. Оня ден го изпитах на гърба си. Отивам до една фирма, с която работя от години, да заредя някакви неща – ставаше въпрос за сума от около 150 лева, не повече. Още когато паркирах обаче, се усетих, че съм си забравил портфейла в офиса. То беше ясно, че при това положение ще се разкарвам още веднъж, за да им платя, но ми беше по-удобно да взема стоката, да я хвърля по предназначение и по-късно през деня, когато пак имах път в тяхната посока, да им платя. Влизам и обяснявам на момчето какъв е случаят, то ме знае от години, че нямам грешка в плащанията, обаче ми казва, че не може да ми даде стоката, шефът му наредил да не дава нищо, без да му е платено. Масово клиенти взимали стока – и едно, че не плащали с месеци, ами и спирали да пазаруват от тях, щото, като са длъжници, как да се появят. Направи си двойното разкарване Емил Попов. И си викам: гледай какво нещо е тая криза, изгубихме си доверието. Гледал съм в някакъв български исторически филм как търгуват прабългарите: единият прабългарин подава с едната ръка кожата на животно и едновременно с това с другата поема чувала със някаква стока – едновременно става размяната, да не би единият да вземе стоката и да побегне, без да е дал в замяна дължимото. Дано кризата свърши скоро, че да не върнем още по-назад в историята.