Diana on the August Biograph Magazine cover

If you ask an English what the top event of the events in 2013 is, for sure he/she will answer you: ‘What a question? Of course the birth of the Royal baby!“

That`s why this month Biograph Magazine decided to represent closer and deeper than ever Diana, the noble lady and princess. One more time the Marketing Director, Svetoslav Kantardzhiev , proves unmistakable flair, illustrating interesting topic of great importance.

Lady Diana was known as a charitable person. She was the president of Greet Ormond Street Hospital for children and supporter of the International Campaign to Ban Landmines; her love was boundless. The whole world was sadden in 1997: the princess of Wales died tragically in a car crash.

The reader can also find: interviews with Ivan Abadzhiev, Marin Yanev (actor), Blagovest and Svetoslav Argirovi (pop stars of the `80s), Anna Maria Gyuzeleva (actress).

The content continues with articles about the millionaire philanthropists Evlogy and Hristo Georgiev, the fighter for freedom and equality – Nelson Mandela, the Turkish President Recep Tayyip Erdogan.

Last but not least, you can understand interesting facts, related to Seychelles, comic book hero Superman and the hottest summer fashion trends.

So, what are you waiting for? Be informed, stay cool, read Biograph!

Фейсбук ексхибиционизъм

facebook1Много харесвам Фейсбук. Свързва хората, споделя интересни факти от живота им, информира в реално време за заобикалящия ни свят и пр.

Не харесвам постоянните самоснимачки, истерични чеквания от всевъзможни места, досадни постове. С други думи, не одобрявам, когато хората подхождт ексхибиционистично към социалната мрежа.

Все се опитвам да си обясня поведението на подобен тип потребители. Дали заради комплекси, дали заради липса на внимание, дали заради постоянно търсене на одобрение от отсрещната страна: непрестанно се бълва съдържание, което аз лично определям като некачествено, което „наводнява“ стената ми.

От известните личности у нас Николета Лозанова е ярък пример за екхибиционистичен потребител във Facebook. Като се започне от фотографиране на всяка крачка, през размисли и страсти за живота, до болка клиширани, но манифестиращи гпрдост, сякаш плеймейтката открива топлата вода, та се стигне до пози, чупки, стойки.

Подражавайки й, много млади девойки следват същите стъпки и споделят в социалната мрежа снимки по бански, без бански, в провокативни пози, публикуват агресивно и нецензурирано съдържание… изобщо всячески се опитват да внушат някакъв образ, видели и харесли в главите си.

Жалко. Наистина.

Анджелина Джоли и мастектомията

Когато научат, че гърдите или гърдата им трябва да бъдат отстранени, нормално, повечето жени изпадат в шок. Решението сигурно не е леко и е съпроводено с безсънни нощи и вътрешни терзания от дали операцията ще намали риска от ракови образувания до съмнения относно привлекателността и женствеността.

Тежка е женската съдба и мъжете много често забравяме какви героини имаме до себе си: домакини, професионалисти, майки, съпруги, сестри, приятелки… те умеят еднакво добре да бъдат всичко това и да озаряват света със своята красота.

А несъмнено Анджелина Джоли е една от най-красивите жени на всички времена. Човек има чувството, че стои пред икона, смела, благородна и изписана. Мисля, че природата изправя интелигентните жени пред изпитание, дарявайки ги с красота. Те винаги са под зоркия поглед на околните, от тях се очаква да бъдат безупречни, доказвайки същевременно, че съдържанието е също толкова ценно, както и опаковката.

Анджелина__Джоли_

Днес Анджелина научи всички нас на ценен урок, подлагайки се на мастектомия, без  дори да е болна от рак на гърдата. Да, ДНК анализът, който си направи, покзва 87% опасност това да се случи, но според специалистите гените са само един от факторите, влияещи при развитие на раковите клетки.

Изводът. Джоли за пореден път вдъхна кураж и смелост на цялото човечество, по-специално на нежната му част, показвайки, че здравето и семейството са най-важни, че когато една жена е майка, това е достатъчно, за да забрави за външния си вид.

Нека има повече български сериали като Фамилията и Революция Z

Обичам неделните вечери, защото те са едни от малкото моменти, в които всички вкъщи сядаме пред телевизора и се збавляваме заедно. За съжаление, нерядко телевизионните програми не предлагат филм или предаване, подходящи за всеки член от семейството: на един ще му липсва екшън, друг няма да задоволи нуждата си от напрегната сюжетна нишка, дамите винаги толерират любовния мотив и др.

Тази неделя обаче бе различна. Новият сериал „Фамилията“ по BTV прикова вниманието ни до такава степен, че жена ми забрави манджата на котлона и тя естествено загоря. Никой обаче не отрази факта, защото Асен Блатечки и компания се справиха повече от добре на телевизионния екран.

БТВ традиционно ни предлагат качествени български продукции на световно ниво. Нелекото начало след дългия зимен сън бе поставено от „Стъклен дом“, след което последваха още 6 сериала, дело на родни творци. Дъщеря ми направо е луда по Боби от „Революция Z”, чиято лента допринася за семейна вечер и в четвъртък.

Похвално е, че частна телевизия прави всичко възможно, за да радва аудиторията с българско кино, което в условията на беззаконие е мисия невъзможна. Казвам беззаконие, защото именно лишена от правни норми за мен е проявата на кабелните оператори, които упорито отказват да обявят на светло броя на абонатите си.

А всеки труд трябва да бъде възнаграден: както аз като честен гражанин се трудя и получавам заплата, с която се разплащам за месечния абонамент, така и кабелният оператор трябва да е коректен към телевизиите, осребрявайки им  всеки един абонат, от когото прибират пари.

За да се спре инвазията на турски сериали и амеркански бози у нас, необходими са средства, с които да се изкарват на пазара още повече стойностни продукции.

Надявам се съвсем скоро проблемите от това естество да бъдат разрешени, защото най-потърпевши сме ние, обикновените телемани.

fffffffffffffffff

Пречи ли виртуалното на реалното общуване?

Напоследък все повече се коментира темата за общуването в интернет и пречи ли то на офлайн комуникацията ни. Някои експерти в областта твърдят, че в онлайн пространството личността се чувства по-свободна и е склонна да забрави за обществените табута. Други считат, че това е така, защото интернет човекът създава в мрежата образ, зад който в реалния живот често няма смелостта да застане или просто няма тази възможност.

В тази връзка бих искал да споделя с вас опита си от първата ми среща с момиче от чата (по онова време модерно беше да чатиш в т. нар. „Мирк“). Казваше се Петя. Пишехме си с часове, защото имахме много общи теми: и двамата харесвахме рок, следяхме шампионските лиги, тренирахме баскетбол и др. Освен че ми бе безкрайно приятно да си говорим за какво ли не, Петя беше една изключително красива и атрактивна млада дама (макар че на 16 години почти всяка жена ти се струва секси и хубава).  По едно време чак сам се дразнех на себе си колко бях хлътнал: стоях като залепен за компютъра, а името й вмъквах във всякакви теми и разговори, без изобщо хората да знаеха за кого говоря: „Гледа ли мача снощи? Да, обаче Петя не можа да го гледа, защото беше на тренировка.“, „Кога ни е класната работа по математика? Не знам, но на Петя е този петък“, „Коя ти е любимата песен? С Петя много харесваме „Is this love?“ на „Whitesnake“…

4 месеца с Петя любов по Мирка въртяхме, а аз нямах търпение да се срещнем на живо. Хиляди пъти си представях как я целувам за първи път, как прокарвам пръсти в косите й, как тя се разтапя в очите ми… Отне ми месец в непрестанни увещания и молби, за да я убедя, че комуникацията ни трябва да еволюира по някакъв начин и да се пренесе от виртуалното в реалното пространство.

Заветният миг дойде. Моя милост и Петя се срещнахме.

Другото ще ви го спестя. Добре де, няма. 🙂 Знам колко е изнервящо, когато в момента на развръзката пуснат реклами или когато някой ви каже нещо и завърши с думите: „Не мога да ти кажа.“ или „Не, не, нищо.“

Та срещнахме се. Удариха ме с мокър парцал, който ми държи влага и до днес. Петя се оказа мъж на средна възраст, който не знам как си ги представяше нещата… Но не му се получиха определено.

Та пречи ли виртуалното на реалното общуване, давайки ни свободата да фантазираме, да влизаме в образи, да се крием зад маски?

Зависи от това какъв подход изберете, как ще пристъпите в онлайн пространството, защото аз се опарих от „Петя“, но мой много добър приятел откри любовта на живота си именно тук, където и вие в момента сърфирате и четете моите размисли и страсти. 🙂

Самостоятелно

trudКакто е всеизвестно, не всеки човек получава придобивките, които има желание да притежава. Историята познава много, много случаи, в които социалните придобивки и всичко останало е притежание на някого, който не е положил особени усилия за да ги получи. Имаше моменти, в които аз лично се вбесявах, когато видя някого, който не е изкарал един лев през живота си, а управлява лъскава кола или пилее пари за глупости. Искам да Ви кажа, че ми ставаше много криво. Известно време продължи тази непоносимост от моя страна към готованците, но сега не е така. Вече изпитвам единствено съжаление към тези личности.

Като се замисля, те не са виновни за това, че им се предоставя всичко на тепсия. Ще се замислите, защо ги съжалявам? Ами защото ако мислено се върнем назад във времето ще се сетим, че някой някога с труд и пот е изработил парите, които в днешно време се харчат за всевъзможни глупости и не се влагат с перспектива.

Ще дойде денят, в който на тези личности, които си позволяват това-онова, няма да им е интересно нищо и ще започнат да се занимават с глупости, ще придобият доста вредни навици. При така поставените обстоятелства, неприятните последици са неизбежни.

За себе си твърдя, че с удоволствие заработвам средствата си, защото се наслаждавам на всеки един лев. Когато си купя нещо желано от мен, със собствени средства, се чувствам страхотно. Другото важно е, че не съм длъжен на никого с нищо. Каквото съм постигнал е плод на собствения ми труд. Разчитайте на себе си и винаги ще бъдете удовлетворени.

Честит 8-ми март, мили дами

Днес е Денят на жената и аз искам да поздравя всички представителки на нежния пол, защото без тях ние, мъжете, сме изгубени. Не искам да си представя колко едноцветен щеше да е светът без жени… Някой някога беше казал, че ако тях ги няма, дори парите се обезсмисляли.

Мили дами, бъдете обичани и обичайте; бъдете влюбени и възлюбени, щастливи и успешни! Защото го заслужавате!

 

flowers
Честит осми март!

Другото АЗ

Колко от Вас имат друго „АЗ”, без представителите на зодия близнаци…шегувам се разбира се. Та, това е във всеки един от нас. Няма начин да не е така, защото човек в ежедневието си контактува с много личности и малко или много се стреми да поддържа едно комуникативно ниво с всеки индивидуално. Като казвам другото „АЗ”, това в никакъв случай не трябва да Ви навява на мисълта за двулично отношение или лицемерно поведение. Най-кратко казано това е съобразяване с участник в съответен диалог. Съображенията идват от гледна точка на характера и нагласата към другия.

Друг фактор е йерархията в обществото или на работното място. Все пак е трудно да се държиш с прекия си ръководител по начин, по който се държиш с колегата на отсрещното бюро. Съображенията, които притежаваме, погледнати от друг ъгъл на поведение са до голяма степен резултат на възпитанието, което сме получили.

Съобразителността е един от компонентите на това поведение. Пример за това може да си дадете сами, когато забележите поведението си в домашна обстановка и същото в публичната среда, когато се храните у дома и в ресторант и куп други сравнения, които са доказателство. Лично за себе си искам да споделя, че се възхищавам на съобразителните личности, които знаят как да постъпят по най-правилният начин в определена ситуация. Поведението, което аз наричам другото „АЗ”, без да влагам лоши помисли, е тази форма на поведение, която ние избираме според конкретната ситуация.

Трудностите

С трудности и предизвикателства е изпълнен целият ни житейски път. Като започнем от детската градина, където създаваме първите си социални контакти и изпитваме трудност да се приобщим към група хора, та стигнем и до първият ни трудоустроен ден. Аз искам да споделя виждането си за точно този първи ден. Не неговата реализация, а точно обратното ме притеснява. Истината е, че младежите много трудно започват да работят и това не е по тяхно желание, а заради големите изисквания. Сега ще Ви запозная с небивалицата, която се блъска в главата на Емил Попов. За да започне работа току що завършил студент, например, изискването е две години стаж по специалността. Е, как да стане, та той идва от ученическата скамейка ? Получава се следното – изискват Ви две години стаж, но Вие ги нямате, защото не можете да започнете работа по специалността, а не можете да започнете работа по специалността, защото нямате две години стаж. Е, как Ви се струва този абсурд ? Изключения правят някои специалности, но те са може би 1 % от общия брой. Интересувах се от този въпрос и достигнах до някакво компромисно решение, а то е програмите за заетост. Пълно щастие все още няма, тъй като тези програми са 9 или 10 месеца, а на Вас са Ви необходими 2 години, но пак си е нещо. Въпреки всичко не се отказвайте, дерзайте.

Зад волана – предимства и недостатъци

Карам много, нали знаете 🙂 . Та тази работа с тези километри си има доста предимства, но и доста недостатъци. Сутрин трябва да ставам рано, това е предимство и недостатък. Ще ме попитате как така и двете и ще Ви дам пример веднага.

Представете си, че вечерта се е заформила добра обстановка с добра компания. Наличната храна и алкохол е в полза на купона и веселбата. Какво се случва в един момент – моя милост се досеща, че на следващия ден е на път и изоставя компанията в най-веселите часове на денонощието. Предимството пък е, че ранното събуждане е предпоставка за пълноценен ден. Приключвам много от задълженията си и имам време за развлечения.

Зад волана предимство е, че на дясната седалка не седи шефът, който по цял ден да напира за това и онова и да всява напрежение. От друга страна, недостатъкът е, че на дясната седалка обикновено не седи никой и от време на време скучая. Естествено изброеното до тук се касае за моята работа. Сигурен съм, че има и изключения при някои колеги. За опасностите по пътя няма да коментирам, защото те са отразени в друга тема на мои размисли и страсти. Мислих да приключвам за сега, но се досетих за един факт, който няма предимства – абе много скъпо по тези крайпътни гостилници бе. От Емил Попов – до нови срещи.