Самостоятелно

trudКакто е всеизвестно, не всеки човек получава придобивките, които има желание да притежава. Историята познава много, много случаи, в които социалните придобивки и всичко останало е притежание на някого, който не е положил особени усилия за да ги получи. Имаше моменти, в които аз лично се вбесявах, когато видя някого, който не е изкарал един лев през живота си, а управлява лъскава кола или пилее пари за глупости. Искам да Ви кажа, че ми ставаше много криво. Известно време продължи тази непоносимост от моя страна към готованците, но сега не е така. Вече изпитвам единствено съжаление към тези личности.

Като се замисля, те не са виновни за това, че им се предоставя всичко на тепсия. Ще се замислите, защо ги съжалявам? Ами защото ако мислено се върнем назад във времето ще се сетим, че някой някога с труд и пот е изработил парите, които в днешно време се харчат за всевъзможни глупости и не се влагат с перспектива.

Ще дойде денят, в който на тези личности, които си позволяват това-онова, няма да им е интересно нищо и ще започнат да се занимават с глупости, ще придобият доста вредни навици. При така поставените обстоятелства, неприятните последици са неизбежни.

За себе си твърдя, че с удоволствие заработвам средствата си, защото се наслаждавам на всеки един лев. Когато си купя нещо желано от мен, със собствени средства, се чувствам страхотно. Другото важно е, че не съм длъжен на никого с нищо. Каквото съм постигнал е плод на собствения ми труд. Разчитайте на себе си и винаги ще бъдете удовлетворени.

Честит 8-ми март, мили дами

Днес е Денят на жената и аз искам да поздравя всички представителки на нежния пол, защото без тях ние, мъжете, сме изгубени. Не искам да си представя колко едноцветен щеше да е светът без жени… Някой някога беше казал, че ако тях ги няма, дори парите се обезсмисляли.

Мили дами, бъдете обичани и обичайте; бъдете влюбени и възлюбени, щастливи и успешни! Защото го заслужавате!

 

flowers
Честит осми март!

Другото АЗ

Колко от Вас имат друго „АЗ”, без представителите на зодия близнаци…шегувам се разбира се. Та, това е във всеки един от нас. Няма начин да не е така, защото човек в ежедневието си контактува с много личности и малко или много се стреми да поддържа едно комуникативно ниво с всеки индивидуално. Като казвам другото „АЗ”, това в никакъв случай не трябва да Ви навява на мисълта за двулично отношение или лицемерно поведение. Най-кратко казано това е съобразяване с участник в съответен диалог. Съображенията идват от гледна точка на характера и нагласата към другия.

Друг фактор е йерархията в обществото или на работното място. Все пак е трудно да се държиш с прекия си ръководител по начин, по който се държиш с колегата на отсрещното бюро. Съображенията, които притежаваме, погледнати от друг ъгъл на поведение са до голяма степен резултат на възпитанието, което сме получили.

Съобразителността е един от компонентите на това поведение. Пример за това може да си дадете сами, когато забележите поведението си в домашна обстановка и същото в публичната среда, когато се храните у дома и в ресторант и куп други сравнения, които са доказателство. Лично за себе си искам да споделя, че се възхищавам на съобразителните личности, които знаят как да постъпят по най-правилният начин в определена ситуация. Поведението, което аз наричам другото „АЗ”, без да влагам лоши помисли, е тази форма на поведение, която ние избираме според конкретната ситуация.

Трудностите

С трудности и предизвикателства е изпълнен целият ни житейски път. Като започнем от детската градина, където създаваме първите си социални контакти и изпитваме трудност да се приобщим към група хора, та стигнем и до първият ни трудоустроен ден. Аз искам да споделя виждането си за точно този първи ден. Не неговата реализация, а точно обратното ме притеснява. Истината е, че младежите много трудно започват да работят и това не е по тяхно желание, а заради големите изисквания. Сега ще Ви запозная с небивалицата, която се блъска в главата на Емил Попов. За да започне работа току що завършил студент, например, изискването е две години стаж по специалността. Е, как да стане, та той идва от ученическата скамейка ? Получава се следното – изискват Ви две години стаж, но Вие ги нямате, защото не можете да започнете работа по специалността, а не можете да започнете работа по специалността, защото нямате две години стаж. Е, как Ви се струва този абсурд ? Изключения правят някои специалности, но те са може би 1 % от общия брой. Интересувах се от този въпрос и достигнах до някакво компромисно решение, а то е програмите за заетост. Пълно щастие все още няма, тъй като тези програми са 9 или 10 месеца, а на Вас са Ви необходими 2 години, но пак си е нещо. Въпреки всичко не се отказвайте, дерзайте.

Зад волана – предимства и недостатъци

Карам много, нали знаете 🙂 . Та тази работа с тези километри си има доста предимства, но и доста недостатъци. Сутрин трябва да ставам рано, това е предимство и недостатък. Ще ме попитате как така и двете и ще Ви дам пример веднага.

Представете си, че вечерта се е заформила добра обстановка с добра компания. Наличната храна и алкохол е в полза на купона и веселбата. Какво се случва в един момент – моя милост се досеща, че на следващия ден е на път и изоставя компанията в най-веселите часове на денонощието. Предимството пък е, че ранното събуждане е предпоставка за пълноценен ден. Приключвам много от задълженията си и имам време за развлечения.

Зад волана предимство е, че на дясната седалка не седи шефът, който по цял ден да напира за това и онова и да всява напрежение. От друга страна, недостатъкът е, че на дясната седалка обикновено не седи никой и от време на време скучая. Естествено изброеното до тук се касае за моята работа. Сигурен съм, че има и изключения при някои колеги. За опасностите по пътя няма да коментирам, защото те са отразени в друга тема на мои размисли и страсти. Мислих да приключвам за сега, но се досетих за един факт, който няма предимства – абе много скъпо по тези крайпътни гостилници бе. От Емил Попов – до нови срещи.

Да ви имам проблемите – Емил Попов

Има едно нещо, което Емил Попов обича много повече от това да чете материали в интернет, колкото и да са интересни и талантливо написани, и това е да чета коментарите под тях. И честно да ви кажа, сред авторите на тези коментари често има хора с много по-свежо чувство за хумор, много по-цветист и оригинален изказ, много по-интересен поглед по темата, а често и много по-добре разбиращи материята от пишещия. Оня ден случайно попаднах на един материал за раздялата на Деми Мур с Аштън Къчър и някакви снимки с предполагаемия й нов партньор – не особено популярен и отново доста по-млад от нея новозеландски актьор. От материала ставаше ясно, че по всяка вероятност актьорът от снимката е човекът, който е заменил Аштън Къчър в сърцето на Деми, а също така ставаше и безпощадно ясно, че въпреки усилените фитнес тренировки под вещото ръководство на известни холивудски треньори, възрастта не прощава – Деми, макар и със слънчеви очила, си изглежда като добре поддържана жена, но на около петдесет. Но не за това става дума. Емил Попов от сърце се смя на коментарите под снимката и материала – там имаше хора, които искрено се вълнуваха от изнесените факти, едни се палеха колко грозен бил новият в сравнение с Аштън, други пък влизаха в разгорещен словесен двубой с опонентите си в подкрепа на още по-бившия на Деми – Брус Уилис, разпалени страсти ви казвам. И от една страна, ми стана смешно, пък, от друга страна, малко им завидях на тия хора – както се казва, да им имам проблемите 🙂

Емил Попов за здравните вноски и имотите

От стари хора Емил Попов е чувал, че инвестицията в имот си е хубава работа и че имот никога не трябва да се продава. Само, не дай боже, добавят те, при болест. Обаче се оказа, че и тогава няма да може да го продадеш, ако имаш неплатени здравни вноски. Получава се нещо като затворен кръг, нещо като параграф 22. Може да ти се е наложило да продаваш имота си точно защото си болен и трябва да си платиш неплатените до момента здравни вноски, но не може да го направиш, преди да си ги платиш. Сложно, нали. Разиграх ви тази ситуация, за да ви докажа, че има нещо недомислено в това предложение за промяна в закона, а освен това и нещо незаконно – не е ли правото на собственост и разпореждане с нея неприкосновено. С това Емил Попов не иска да каже, че хората не трябва да бъдат поощрявани да плащат здравните си вноски. Напротив, това е солидарна система и за да има средства за лечението на болните хора, трябва да плащаме всички. Без изключение. И да, трябва да бъдат стимулирани хората да плащат здравните си вноски, включително и с рестриктивни мерки. Не мисля обаче, че това е начинът. Със сигурност има по-добър и специалистите трябва да помислят в тази посока. Плюс това вече се чуха справедливи гласове за това, че ако се въведе промяната за това, че преди да продаваш имот, трябва да платиш здравните си вноски, би трябвало да бъде въведен и закон, според който работодателите, неплатили здравни вноски на своите работници, а те не са малко, както става ясно от статистическите данни, да не могат да осъществяват търговска дейност. Има логика, нали?

Пожарникарско

Със сигурност има много неща, в които всички, неподкрепящи сегашната власт и лично премиер-министъра Бойко Борисов, се съмняват. Примерно съмняват се(включително и аз – Емил Попов) в това, че е добър управленец, съмняват се, че разбира в необходимата степен от икономика, съмняват се в социалната му чувствителност, в честността му, и в още много неща се съмняват. Сигурен съм обаче, че и най-върлите му противници бяха абсолютно сигурни в едно-единствено нещо – че има една област, в която той притежава безспорни качества, и ако не дай боже се наложи – ще разреши проблемите с един замах. За гасенето на пожари говоря. Всички знаем, че премиерът ни има висока степен в пожарникарските науки. Да ви кажа честно обаче, в последните дни нещо почвам да се разколебавам и в тия му възможности. Леки съмнения у мен се загнездиха още когато започнаха палежите на колите. Ама си вика Емил Попов, те тия палежи са на принципа на внезапните терористични атаки и дето се казва, не си е чиста пожарникарска работа, по-скоро са си работа за антитерористи. Да, ама ето че сега възможност голяма се отдаде на Бойко Борисов да се докаже като най-големият в държавата специалист в пожарникарската област. И в известен степен се доказа като най-големия – пожарът от петдесет декара вече вилнее на 250 декара, уголеми го. По някакви неизяснени причини отказахме специализираните израелски хеликоптери, доброволци и пожарникари почти с голи ръце се щурат безцелно из димната мъгла. Действието се развива в подножието на х. Физкултурник и акцията се ръководи от Цветан Цветанов. Симпатична метафора – ако ситуацията не беше толкова отчетливо криминална.

Съотношение риск – работна заплата – Емил Попов

Казват, че няма по-силен инстинкт от инстинкта за самосъхранение. Сигурно е така. Спорен Емил Попов обаче е спорен въпросът коя от проявите на този инстинкт е по-силна. Доскоро си мислех, че страхът от чисто физически опасности, свързани с наранявания или заплашващи живота, е най-силен. Напоследък обаче се убеждавам, че страхът от глада като проява пак на същия инстинкт е по-силен. Чета информация, че повечето от хората, работили в гръмналите складове на “Берета Трейдинг”, биха се върнали отново на работа. След всичко, което се случи, на което са били преки свидетели и потърпевши. След всичкия ужас и с ясното съзнание, че има немалка вероятност отново да се случи нещо подобно. Не ми се струва нормално това, противоречи според мене на всяка здрава логика. Но от друга страна, все някой трябва да я върши тая работа, нали. И лично мен ме тревожи не толкова фактът, че има желаещи да я вършат, а че има желаещи да я вършат на тая цена. В пресата излязоха потресаващо ниски цифри като заплати, в никакъв случай неотговарящи на размера на поетия риск. И тъй като очевидно не може да се разчита на съвестта на работодателите обективно да оценят съотношението риск – работна заплата. И тъй като обикновено става въпрос за частни фирми и няма как държавата да им каже как да заплащат поемания от работниците риск. Емил Попов си мисли, не е ли време за такива рискови сектори да бъдат въведени справедливи прагове на работните заплати, отговарящи реално на поетия риск, прагове, под които никой работодател да не може да пада. А ако не го устройва, винаги може да смени сектора.

Журналистите талибани

Нагледах се в мрежата в последните дни на коментари за прочутото неделно интервю на Диана Найденова с един от организаторите на протеста на Орлов мост, представител на екологична организация, в което по думите на тв очевидци се е държала потресаващо. Емил Попов така и не стигна до него в неделния следобед. Затова реших да го погледна на запис – едно, за да съм в час с актуалните теми на деня, и друго, и аз да дам компетентно мнение по въпроса. Погледнах итервюто и освен че наистина е потресаващ начинът, по който “журналистката” Найденова си позволява да се държи с един обикновен човек – от тия, от които компаниите печелят и от тези печалби после отделят пари за реклама в телевизиите, в този смисъл плащат и нейната заплата, – мога да кажа едно-единствено нещо – журналист талибан е Найденова. Държеше се като ръководител на талибанска група. Принципно не съм против такова ударно поведение, даже ме радва – ама когато е насочено в правилната посока. Такъв ударен тон и поведение Найденова да държи към властта, не към гражданите. Защото журналистическата професия предполага точно това. Ако не й харесва – да смени попрището. Ще кажете, че не съм съвсем справедлив, че излезе с извинение по случая. Първо, съмнявам се разкаянието да е искрено, но даже и да приемем, че е така – в живота има неща, за които е нелепо да се извиняваш. Едно от тях е да се извиняваш за това, че си такъв, какъвто си. Емил Попов.