Спомням си, че още като бях малко момче, баба ми имаше една любима мисъл, която постоянно повтаряше: Капка по капка, вир става. През онези години си представяh чешма, чието кранче не е завито както трябва. От нея капе вода капка по капка, постоянно. Чудех се колко ли дълго трябва да продължи така, докато се образува някак вир, та дори и малко вирче.
Постепенно пораснах и осъзнах символиката на тази поговорка. Започнах да откривам значението й в различни области на живота ни.
Забелязах още в училище, че доброто впечатление у преподавателите, се трупа постепенно с поредица от правилни постъпки. Редовно писане на домашни, участие в час зачитана на правилата и уважение към авторитета. Сещате се, капка по капка…
Постепенно разбрах, че истинските приятелства също се образуват постепенно, непринудено и някак си естествено. Следва се някакъв бегъл шаблон, но няма как да станете добър приятел с някого, ако се познавате от вчера. Подобно на всякакви езерата, язовирите и вирове, за чието образуване са нужни години, така и за истинските приятелства е необходимо подобаващо дълго време, за да укрепнат.
На работа? Защото вече съм активно работещ и зает човек, ситуацията е подобна. Истинските и силни бизнес отношения се изграждат също толкова трудно като истинските приятелства. Капка по капка… няма друг начин, ако искате да сте успешен и сериозен професионален партньор.
Дори постижения от световна значимост се постигат бавно и целенасочено. Нали не мислите, че глобалното затопляне ще спре изведнъж без всеки от нас да даде своя „малък“ принос? Нали не се заблуждавате, че проблемът с бездомните животни ще се реши, ако хората продължават да пускат домашните си любимци „на свобода“. Ще сгреша ли, ако кажа, че е много по-еко да си носим платнена торбичка, когато ходим до магазин вместо да купуваме всеки път найлонови?
Капка по капка… можем да постигнем много, но както ни подсеща и поговорката – големите промени изискват време и за съжаление няма кой да ги направи вместо нас.
