За мен и около мен

За мен и около мен

Мъжете и техните прикрити слабости

Posted on by Popovich

weaknessesНикой от нас, мъжете, не иска да си признава, че има моменти на слабост, особено пред други мъже. Но те са също толкова предпазливи и нежелаещи да признаят, че са слаби. Може би даже водим скрита борба на ниво кой ще се прикрие по-умело.

Но защо прикриваме слабостите си? Защото открай време сме били научени, че те са нещо лошо, което ни дърпа назад и ни прави по-уязвими на ударите на живота. И какво от това! Тук няма нищо срамно, защото всеки си има слабости. Ако погледнем на нещата от друг ъгъл ще стигнем до заключението, че признавайки слабостите си пред себе си, може да ни помогне да извлечем сила от тях. Какво имам предвид? Ами вместо да се страхуваме от тях и да ги крием колкото се може по-дълбоко, защо просто не ги приемем като нещо, което е част от нас, нещо несрамно? И вместо да фокусираме силите си върху това как по-добре да се прикрием, нека се насочим към хубавите неща в живота ни.

Успехът се гради не само на това, на което ти сам си способен, но и на намесата на външни сили. Понякога е просто въпрос на късмет. Досега съм имал шанса да работя с велики имена в сферата на бизнеса, от които съм имал възможността да науча много. До себе си имам и жена, която ме подкрепя във всяко мое начинание. Да не говорим за приятелите ми, които са готови да ми дадат градивна критика, когато споделям идеи и мисли. Ето това имам предвид под насочване на вниманието в положителна посока.

За мен и около мен

Магистрите у нас

Posted on by Popovich

Днес ще си говорим за образованието у нас, но не какво да е образование, а висшето. И не какво да е висше, а за магистърска степен.

Както знаем за магистър може да кандидатства всеки у нас, който се е дипломирал успешно като бакалавър. По мои наблюдения буквално всеки млад човек има предпоставки да стане висшист. Нужно е малко старание, малко учене, писане и посещаване на лекции. В зависимост от това колко трудно искате да ви е, можете да се запишете в различни университети у нас. Разбира се, винаги съществува вероятността да ви скъсат, но затова му се казва университет, нали? Повече ще получи този, който дава повече от себе си.

diplomaСега по темата за магистрите. Ето няколко факта.

Първо, повечето магистърски степени са в платена форма на обучение и варират от 650 лв. до над 1000 лв. на семестър. Държавните поръчки са по-евтини, но са прекалено малко и не винаги се предлагат в желаната специалност. При бакалавърското обучение семестриални такси варираха около 200 лв., но при тях имаше значително по-богат избор на специалност и много повече свободни места за прием.

Второ, формата на обучението. Магистратурите могат да бъдат редовно и задочно. Реално погледнато обаче дори при задочните се казва, не всеки човек вече може да отделя по минимум две пълни седмици два пъти в годината за посещение на лекции. Кандидат магистрите по принцип вече са активно работещи хора, а не студенти ходещи от едно кафе на следващо.

Трето, приемът. Когато става дума за държавна поръчка има изпит. При платеното обучение обаче, условията най-често са следните: среден успех над 4,50 от периода на обучение и оценката от държавния изпит. Това е. Конкуренцията идва, когато стане дума за съотношението кандидати-свободни места. На мен обаче ми се струва, че все по-малко са хората у нас, желаещи да учат след бакалавър. Било заради финансови причини, от липса на желание или заради разочарование от полученото образование до момента.

За мен и около мен

Сфрагистика

Posted on by Popovich

Чували ли сте за науката сфрагистика? Може би…

Тя не е много известна сред хората в широкото общество и е по-позната в ограничен и специализиран кръг от хора. Най-общо казано сфрагистиката е наука за печатите. Тя е дял на археологията и неин самостоятелен клон.

Името й произлиза от гръцката дума за „печат“. Понякога обаче се използва и другото й название, а именно сигилография, което от латински език се превежда също като „печат“ (sigillum).

Сфрагистиката играе важна роля в сферата на историята, защото печатите подобно на гербовете носят много символика и информация за рода, към който са принадлежали. Те могат да са ценен източник на данни, а разчитането на изображенията върху тях е истинско изкуство. Изследва се не само изображението обаче, но и епохата, през която са направени и са използвани печатите, както и материалът, стилът на изработка и т.н.

Няма да изпадам в подробности, защото аз самият не съм достатъчно запознат. Сигурен съм обаче, че в близкия ви исторически или археологически музей ще могат да ви дадат повече и интересна информация за сфрагистиката. Аз само ви насочих.

Seal_of_Simeon_I_of_Bulgaria
Оловен печат на Симеон I
За мен и около мен

Ебола не е повод за шега!

Posted on by Popovich

Мислех, че никога няма да чуя отново за разпространяването на редките и изключително опасни заболявания, от които човечеството дълги години се е опитвало да се избави. Но ето, че заразните болести продължават да мъчат човешкия род. Разпространяват се бързо и новите огнища „изгарят“ хиляди хора.

Правилно смятате, че ще пиша за еболата. Въпреки опитите на медиците да ограничат заболяването само до щамове в свръхсекретни лаборатории, както се опитват да ни внушат в американските филми, изглежда, че вирусът е съвсем активен и реален. Ужасяващи кадри могат да се намерят в YouTube, които не смятам да споделям. Заболяването прогресира толкова бързо, че е достатъчно само един човек, случайно заразен, да попадане в среда с още 5-ма или 10-ма още преди да е открил дори първия симптом и белята е станала. Инкубационният период за еболата е 21 дни. Именно за това властите следят толкова стриктно всички транспортни портали, където международни пътници биха могли да пренесат вируса през границата.

640x480_1413558702Мисля, че ситуацията в Западна Африка е наистина сериозна. И смятам, че именно заради това хората трябва да се отнасят с необходимото уважение към жертвите и загиналите. Много лошо впечатление обаче ми правят шегите по повод толкова сериозни теми. Вчера видях постер, който се споделяше вирусно в социалната мрежа. Бе изобразена известната красавица Ким Кардашиян, а под лицето й се „пъчеше“ надпис: Съпрузите на Кардашиян са повече от заболелите от ебола и продължават бройката („and cоunting…“- в оригинал). Мисля, че закачката е безвкусна, плоска и много не на място. Питам се колко трябва да си закърнял емоционално и опериран от срам, че да създадеш подобна проява на Свръх черен хумор… Нямам какво повече да добавя.

За мен и около мен

Старите практики няма да ви отворят нови врати

Posted on by Popovich

Да поговорим за бизнес! Какво всъщност искате да постигнете от бизнес гледна точка? А на какво сте готов, за да го постигнете? Това са въпроси, които всеки начинаещ собственик на бизнес трябва да си зададе.

a-whole-new-mind-460x192Фундаментална първа стъпка е да имате план за своя бизнес. Не може да я карате ден за ден, трябва да знаете накъде отивате. Безцелното лутане напред-назад няма да доведе до нищо добро. Трябва да имате ясна визия и то точно сега, а не след време, когато всичко вече може да е загубено. Може да работите упорито за клиентите си и те да прогресират. А как се развива вашият бизнес? Напредвате ли? Вашият успех се базира на това, което вие сте си поставили за цел и за себе си намирате за значимо. Обмислете добре плана си, записвайте идеите си, каквито и да са. Дори сега да изглеждат невъзможни след време бихте могли да ги приспособите към ресурсите, с които разполагате.

Ако искате да сте по-добри от останалите обаче, ще трябва да започнете да мислите по нов начин, старите методи вече са до болка познати и с тях по никакъв начин не може да се отличите. Какво сте готов да направите, за да постигнете целта си? Може би трябва да подобрите стратегията си или цялостния си начин на мислене. Това зависи от вас. Ако имате ясна визия за това как трябва да се случат нещата и наистина вярвате, че те могат да се случат по този нов начин, това ще е нещото, което ще ви бута към прогрес.

За мен и около мен

Големият глас на Голямата ябълка

Posted on by Popovich

Годината е 1980-та, когато невероятният Франк Синатра възпява огромния и бляскав Ню Уорк. Мисля, че няма по-величествен глас, който да отговаря в мощта си на грандиозната Голяма ябълка на Америка.

Днес за всички едноименната песен е станала емблема. А самият Синатра се е враснал в музиката и града и остава да живее точно там, където гръмкият му глас се носи над широките булеварди и ехти между сградите стил арт-деко.

За мен и около мен

„Да“ на ремонтите!

Posted on by Popovich

Имам една приятелка още от студентските години. Уважавам я, защото винаги е била активна в гражданските инициативи и участва в обществения живот на столицата ни. Нещо повече – когато искам да науча пресни новини за добри практики и инициативи трябва просто да отворя блога й или профила й във фейсбук.

58Понякога обаче доста ме изненадва в крайната си позиция. Оценката й за полезното, което се случва в ежедневието ни, е доста противоречива, особено що се отнася до ремонти или дейности по обновяване на части от града. Като един истински софиянец, натоварен от злободневните си проблеми, не рядко се оплаква от неща, за които трябва всъщност да се похвали и да отбележи с няколко положителни думи в пост.

Ще ви дам конкретен пример. Ремонтират улицата пред блока й, за да отворят място за паркиране, които така или иначе са кът и местните шофьори натоварват улицата вечер до такава степен, че е почти невъзможно да се разминат два автомобила. Тя обаче се обажда няколко пъти в гражданска защита, за да алармира за „неописуемия шум“ и „произволното изсичане на дървета“ на улицата й!!!

Когато видях съответния пост, поместен на стената й в социалната мрежа, за миг си помислих, че е болна. След като постовете се повториха с крайно възмутителни думи се обадих, да видя я как е. Не беше болна! Не беше й по-малко социално ангажирана, но явно през последните няколко месеца стресът я е преобразил. Звучеше озлобена като лелка, която перманентно се оплаква и от най-малките неща само заради спорта от това.

За съжаление това е черта на повечето софиянци. Толкова сме разглезени, че недоволстваме непрекъснато. Нищо не ни се харесва. Търсим причини да оплюем всяка проява и полезна дейност и оставаме слепи за това, че някой се грижи за добрия изглед на мястото, където живеем.

Да, със сигурност могат улиците да се изградят от мрамор и в метрото да се поставят златни кантове и множество бронзови скулптори, но откъде толкова пари и откъде хора, които да го оценят и запазят. Каквото и хубаво да се направи, то ще бъде орезилено или откраднато. Затова столична община се стреми към простичкото и семплото, така че да изглежда прилично и прибрано. А вие, мои съграждани, бъдете активни в обществени ни живот, но не забравяйте, че капризите ви вредят най-вече на самите вас и благодарете за това, което в някои провинциални български градове, като Враца, Сливен, Ямбол, дори нямат!

За мен и около мен

Безработицата при младите

Posted on by Popovich

unemploy_1760008cНяколко дни след първия учебен ден няма как да не се замисля за младите хора у нас. Тези, от които зависи бъдещето на страна ни. Гледам учениците и си мисля какви ли хора ще излязат от тях, когато завършат средното си образование. Колко ще попаднат в университет, печелейки си още малко време далеч от суровата действителност и какво ще стане с тези, които решат, че образованието до тук им е достатъчно и се впускат направо в истинския живот на професионално ангажираната младеж.

Истината е, че и в двете посоки дебнат опасности. Ако от ученици станат студенти, рискуват на 23 години все още да нямат и ден трудов стаж. Оправданието е, че досега са учили, но не са много работодателите, които са готови да поемат риск с неподготвени все още кадри.

Ако учениците решат да спрат на ниво средно образование с малко теоретични знания зад гърба си, какво ли кариерно бъдеще могат да очакват? Току що стъпили в света на пълнолетните, едва ли могат да се надяват на много.

Трудно е да си млад човек, който си търси работа и е още по-трудно е да си млад човек, който си търси работа, но няма трудов стаж. Да не говорим, че дори да имаш трудов стаж, той рядко е регламентиран. Самите работодатели често се възползват от привилегиите, които държавата отпуска на редовните студенти, като ги взима на работа, но без договор.

Безработицата при младите е сериозен проблем, в това няма спор. Но дали проблемът идва само от младежта или е по-обхватен проблем? Според мен, да…

За мен и около мен

Шефът. Жена или мъж?

Posted on by Popovich

Честно казано чел съм различни статии относно лидерство, мениджмънт и т.н. Интересувам се от различни неща и понякога ми е любопитно да се информирам по теми като „Управление на персонала“ например.

След последната статия, която прочетох, се замислих по-обстойно по въпроса какъв човек предпочитат хората да ги управлява – мъж или жена.

tumblr_inline_mz4f6trQ3v1rewfa7Най-общо казано (ако съм ги запомнил правилно) характеристиките на двата профила са следните. Жените шефове се очертават като по-либерални и даващи повече свобода на служителите си. Смея да кажа, че наистина има хора, които не обичат много останалите да им се бъркат в нещата и предпочитат да си работят настрани. Мисля, че по-креативните личности са именно такива. Хората с по-интровертни черти също по-асоциално настроени. Така че жените шефове вероятно са подходящи за тези типажи.

А мъжете, които са начело на някоя фирма? Те са по-строги към служителите си. Умеят да вкарват нещата в ред и не търпят възражения… почти де. Струват ми се по-подходящи за фирми, в които има производство. Тям трябва да се спазва ред, да има дисциплина и да се изпълнява норма. Мъжете са по-подходящи за тази роля. Разбира се, това не означава, че не могат да управляват и фирми с непрозводствена дейност и че няма да се справят със задълженията.

И последно… знам, че има изключения и те не са едно или две. Аз самият се сещам за няколко, но въпреки това реших да споделя по-общите ми впечатления

За мен и около мен

Книжни пристрастия

Posted on by Popovich

booksСега, по пътя на логиката реших да кажа няколко думи за книжните пристрастия. Може и да не съм специалист в тази област, но това не пречи да споделя мнението си по темата, нали? И тъй като сме още в началото, нека да кажа, че под „книжни пристрастия“ ще разглеждам предпочитанията на хората конкретно към книгите.

Така, като за начало искам да кажа, че отлично разбирам, че има хора, които не обичат да четат книги и съответно не го правят. Не знам колко са, но мога само да се надявам, че броят им е сведен до минимум, защото не знаят какво губят.

Знам отлично също така, че всички останали хора, които четат, имат своите предпочитания. Едни харесват класически романи или фентъзита, а другиги си падат по-скоро по криминалета, трилъри, розови романи и т.н., но все за художествена литература става дума. Някои хора обаче смятат художествената литература за загуба на време и предпочитат да отдават свободното си време на по-специализирани четива. Било то ботаника, животински свят, икономика, география, история и др. книги, от които се дават факти и знания за заобикалящия ни свят.

Честно казано не ги разбирам и двата типа читатели. Аз предпочитам да отделям време за всичко. Харесвам художествена литература, но нарочно няма да кажа кой жанр ми е любим, защото не това е важното в случая. Чел съм и специализирани книги, които много са ме впечатлявали. Смятам, че истината е някъде по средата и не бива да изпадаме нито в едната, нито в другата крайност що се отнася и до книгите.