„Да“ на ремонтите!

Имам една приятелка още от студентските години. Уважавам я, защото винаги е била активна в гражданските инициативи и участва в обществения живот на столицата ни. Нещо повече – когато искам да науча пресни новини за добри практики и инициативи трябва просто да отворя блога й или профила й във фейсбук.

58Понякога обаче доста ме изненадва в крайната си позиция. Оценката й за полезното, което се случва в ежедневието ни, е доста противоречива, особено що се отнася до ремонти или дейности по обновяване на части от града. Като един истински софиянец, натоварен от злободневните си проблеми, не рядко се оплаква от неща, за които трябва всъщност да се похвали и да отбележи с няколко положителни думи в пост.

Ще ви дам конкретен пример. Ремонтират улицата пред блока й, за да отворят място за паркиране, които така или иначе са кът и местните шофьори натоварват улицата вечер до такава степен, че е почти невъзможно да се разминат два автомобила. Тя обаче се обажда няколко пъти в гражданска защита, за да алармира за „неописуемия шум“ и „произволното изсичане на дървета“ на улицата й!!!

Когато видях съответния пост, поместен на стената й в социалната мрежа, за миг си помислих, че е болна. След като постовете се повториха с крайно възмутителни думи се обадих, да видя я как е. Не беше болна! Не беше й по-малко социално ангажирана, но явно през последните няколко месеца стресът я е преобразил. Звучеше озлобена като лелка, която перманентно се оплаква и от най-малките неща само заради спорта от това.

За съжаление това е черта на повечето софиянци. Толкова сме разглезени, че недоволстваме непрекъснато. Нищо не ни се харесва. Търсим причини да оплюем всяка проява и полезна дейност и оставаме слепи за това, че някой се грижи за добрия изглед на мястото, където живеем.

Да, със сигурност могат улиците да се изградят от мрамор и в метрото да се поставят златни кантове и множество бронзови скулптори, но откъде толкова пари и откъде хора, които да го оценят и запазят. Каквото и хубаво да се направи, то ще бъде орезилено или откраднато. Затова столична община се стреми към простичкото и семплото, така че да изглежда прилично и прибрано. А вие, мои съграждани, бъдете активни в обществени ни живот, но не забравяйте, че капризите ви вредят най-вече на самите вас и благодарете за това, което в някои провинциални български градове, като Враца, Сливен, Ямбол, дори нямат!

Безработицата при младите

unemploy_1760008cНяколко дни след първия учебен ден няма как да не се замисля за младите хора у нас. Тези, от които зависи бъдещето на страна ни. Гледам учениците и си мисля какви ли хора ще излязат от тях, когато завършат средното си образование. Колко ще попаднат в университет, печелейки си още малко време далеч от суровата действителност и какво ще стане с тези, които решат, че образованието до тук им е достатъчно и се впускат направо в истинския живот на професионално ангажираната младеж.

Истината е, че и в двете посоки дебнат опасности. Ако от ученици станат студенти, рискуват на 23 години все още да нямат и ден трудов стаж. Оправданието е, че досега са учили, но не са много работодателите, които са готови да поемат риск с неподготвени все още кадри.

Ако учениците решат да спрат на ниво средно образование с малко теоретични знания зад гърба си, какво ли кариерно бъдеще могат да очакват? Току що стъпили в света на пълнолетните, едва ли могат да се надяват на много.

Трудно е да си млад човек, който си търси работа и е още по-трудно е да си млад човек, който си търси работа, но няма трудов стаж. Да не говорим, че дори да имаш трудов стаж, той рядко е регламентиран. Самите работодатели често се възползват от привилегиите, които държавата отпуска на редовните студенти, като ги взима на работа, но без договор.

Безработицата при младите е сериозен проблем, в това няма спор. Но дали проблемът идва само от младежта или е по-обхватен проблем? Според мен, да…

Шефът. Жена или мъж?

Честно казано чел съм различни статии относно лидерство, мениджмънт и т.н. Интересувам се от различни неща и понякога ми е любопитно да се информирам по теми като „Управление на персонала“ например.

След последната статия, която прочетох, се замислих по-обстойно по въпроса какъв човек предпочитат хората да ги управлява – мъж или жена.

tumblr_inline_mz4f6trQ3v1rewfa7Най-общо казано (ако съм ги запомнил правилно) характеристиките на двата профила са следните. Жените шефове се очертават като по-либерални и даващи повече свобода на служителите си. Смея да кажа, че наистина има хора, които не обичат много останалите да им се бъркат в нещата и предпочитат да си работят настрани. Мисля, че по-креативните личности са именно такива. Хората с по-интровертни черти също по-асоциално настроени. Така че жените шефове вероятно са подходящи за тези типажи.

А мъжете, които са начело на някоя фирма? Те са по-строги към служителите си. Умеят да вкарват нещата в ред и не търпят възражения… почти де. Струват ми се по-подходящи за фирми, в които има производство. Тям трябва да се спазва ред, да има дисциплина и да се изпълнява норма. Мъжете са по-подходящи за тази роля. Разбира се, това не означава, че не могат да управляват и фирми с непрозводствена дейност и че няма да се справят със задълженията.

И последно… знам, че има изключения и те не са едно или две. Аз самият се сещам за няколко, но въпреки това реших да споделя по-общите ми впечатления

Книжни пристрастия

booksСега, по пътя на логиката реших да кажа няколко думи за книжните пристрастия. Може и да не съм специалист в тази област, но това не пречи да споделя мнението си по темата, нали? И тъй като сме още в началото, нека да кажа, че под „книжни пристрастия“ ще разглеждам предпочитанията на хората конкретно към книгите.

Така, като за начало искам да кажа, че отлично разбирам, че има хора, които не обичат да четат книги и съответно не го правят. Не знам колко са, но мога само да се надявам, че броят им е сведен до минимум, защото не знаят какво губят.

Знам отлично също така, че всички останали хора, които четат, имат своите предпочитания. Едни харесват класически романи или фентъзита, а другиги си падат по-скоро по криминалета, трилъри, розови романи и т.н., но все за художествена литература става дума. Някои хора обаче смятат художествената литература за загуба на време и предпочитат да отдават свободното си време на по-специализирани четива. Било то ботаника, животински свят, икономика, география, история и др. книги, от които се дават факти и знания за заобикалящия ни свят.

Честно казано не ги разбирам и двата типа читатели. Аз предпочитам да отделям време за всичко. Харесвам художествена литература, но нарочно няма да кажа кой жанр ми е любим, защото не това е важното в случая. Чел съм и специализирани книги, които много са ме впечатлявали. Смятам, че истината е някъде по средата и не бива да изпадаме нито в едната, нито в другата крайност що се отнася и до книгите.

 

Музикални пристрастия

Всеки има право на лично мнение и не би трябвало да съдим хората по това какво харесват или каква музика слушат. Поне аз така мисля…

Да, стиловете са разнообразни и много добре знаем какви са и какви заключения си вадим, като разберем кой каква музика слуша. Хората имат голяма склонност да си изграждат мнение на база някакви базови познания. А знаете ли кое е лошото при прибързаното впечатление? Че понякога (при това доста често) е грешно. Дрехите, които носим, и музиката, която слушаме, са важен фактор, но дали са единствения? По-важни ли за първото впечатление в сравнение с хората, с които общуваме, начините, по които избираме да прекараме свободното си време, или отношението ни към близки и непознати?

musicАко видите някой тинейджър, който е сложил изсулените дънки, а от слушалките му навсякъде се озвучава някакъв 100-процентов рап, какво ще помислите за него? А ако го видите да помага на паднала жена да стане и след това взема торбите й с покупки и ги носи до спирката, на където жената се беше запътила? Това не създава ли по-силно впечатление? Според мен, да. Но нека не ви внушавам собственото си мнение, всеки е свободен да направи преценка сам за себе си.

Проверявате ли дали слушалките са наистина пуснати?

808-headphones-HPA88BKG-300pxИмам един навик и ми е интересно дали и други хора правят като мен.

Всеки път, когато си слагам слушалките на компютъра било докато слушам музика, гледам клип, играя игра и т.н… проверявам дали слушалките ми са наистина пуснати. Не просто проследявам дали кабелът е пуснат, а си махам леко слушалките, за да проверя дали музиката (например) се чува.

Вече до такава степен ми е станало навик, че го правя дори несъзнателно. Просто искам да съм сигурен, че това, което чувам, наистина го чувам само аз.

Отивате на рок концерт? Оглеждайте се за тези хора

aerosmithДа си на рок концерт е едно от най-готините преживявания. Ако все още не сте били на нито един, препоръчвам ви да поправите тази грешка максимално бързо. А ако в близко бъдеще ви предстои да ходите на концерт, оглеждайте се за следните типове хора:

•    Заклетите рокаджии (и метали) – не са толкова, колкото ми мислите; бъдете спокойни; може да видите някоя и друга „горила”, която да ви сплаши на пръв поглед, но в крайна сметка и те са хора и са дошли да се забавляват; просто не им пречете да го правят и всичко ще е наред;
•    Прикритите рокаджии – това е болшинството от посетителите; става дума за онези хора, които по принцип изглеждат супер нормални и естествени, а всъщност се развихрят като урагани; в реалния живот могат да са консултанти, брокери, търговци и т.н.;
•    Двойката, където единият е… – рок концертите рядко са посещавани от самотници; има и такива, разбира се, но човекът е социално животно и на подобни събирания предпочита да е част от глутница, а не единак; затова си взима приятели или половинката; а много често половинката не е много съгласна да бъде там; но любовта си е любов и си проличава в такива ситуации;
•    Младите рокерчета – добре, татко трябва да гледа децата, защото мама е заета, но татко иска да отиде и на концерт; следователно ще вземе малките рокерчета с него, за да се научат от рано какво да слушат; има и такива, ще видите.

Има и други персонажи, разбира се, но те май не са толкова разпространени. Все пак ето още няколко съвета. Пазете се от татуираните и гологлавите. Оглеждайте се за готик мадами (защото си струва да се видя), пригответе се да се лее бира много и не забравяйте да си сложите доброто настроение в джоба. Ще ви трябва!

Цветан Василев отпускал през КТБ несъбираеми дългове

zx620y348_1772369Малко са ни на държавицата изглежда  всичките сътресения в политиката – очакват ни оставка и предсрочни избори – та да ни трябват и такива сериозни финансови сътресения, каквито грозят КТБ покрай назряващия скандал с председателя на Надзорния й съвет – Цветан Василев.  Банкерът, оказва се, не се е ограничавал само до работата в банката си, но е заработвал и някой „допълнителен“ лев отстрани. Или поне така изглежда всичко към момента.

Медийните разследвания сочат, че Василев, възползвайки се от положението си в банката, е отпускал несъбираеми кредити към фирми, които дори не са отчели дейност, и най-вероятно нямат възможността да върнат огромните суми, за които става дума – всички над 30млн. лв.

Въпросните фирми са обвити в мистерия, защото нямат служители, регистрирани са на сходни адреси, не са подавали отчети.  А общата, подадена към тях сума е няколко стотин милиона лева – пари, с които могат да се построят няколко напълно функционални завода. Тепърва ще се изяснява къде са отишли тези пари и за какво изобщо са били предназначени.

По-голямата опасност сега обаче грози хората, които са оставили депозити в Корпоративна търговска банка. При положение, че тя е отпуснала  суми по кредити, по-големи от общия й капитал, дали ще успее да се справи с една вълна от вложители, които искат да си изтеглят парите от там?

Научих за всичко това от в. Капитал, те са захапали здраво тази тема и доколкото ги познавам, няма да я пуснат. Не съм толкова сигурен обаче за прокурорите, които ще започнат работа по случая…

Скъпо у дома, евтино на Запад

Maket-7Отиваш в хипермаркет да напазаруваш. Взимаш ориз, фасул, месо, колбаси, яйца, сирене и кашкавал, картофи, моркови, лук, кисело мляко, подправки, хляб, нещо разхладително за пиене – бира, кола, сок (по желание), а и нещо за гризане солено, но и някакви евтини сладки бисквити и кафе да не забравиш… Гледал си да пазаруваш изгодно и на промоция и да заредиш хладилника с най-необходимото. После се сещаш, че и перилните препарати са на привършване, като вземеш и шампоан и сапун, а ако си жена и кремовете му там и разните други дамски пособия… Стигаш до касата и ти изръсват една тлъста сумичка. Теглиш чертата у дома и разбираш, че половината заплата е отишла. Но пък се успокояваш, че сега ще имаш продукти за няколко готвения, за няколко пранета и няма да зареждаш рафтовете на банята следващите две седмици. А и имаш нещо сладко към кафето, че и ти си човек, и ти душа носиш.

Душа, душа, ама изстрадана. Постановката ви е позната на повечето средностатистически българи, които получават средна за страната заплата. Парите стигат само за най-необходимото и понякога други нужди плащания отлежават с месеци. За пестене не oстава.

Мои роднини, които живеят в Германия, всеки път като се върнат през лятото на родна земя все се възмущават от скъпите ни хранителни продукти. Казват, че тук с огромна надценка работят и немските вериги магазини. При тях хем са по-евтини храните, хем заплатите са по-високи, така че като задоволиш най-належащите си потребности да имаш да заделиш я за почивка, я за кола или друго. При нас хем месечните доходи са по-ниски, хем стоките са по-скъпи и едва остават пари за „настрани“.  Какъв е изводът? Заключете сами…

Младите шофьори

drivingschoolИмам един приятел, който работи като автомобилен инструктор. Обяснява много добре, лично аз съм го чувал, тъй като веднъж трябваше да се видим на Плиска и той дойде с младеж зад волана. Докато ги чаках, чух какво говореше приятелят ми на бъдещия шофьор и оценявам съветите му като много добри – подробни, с примери от движение. При това говореше с премерен и спокоен тон, а не нервно като повечето със същата професия.

Пошегувах се, след като си изпрати „възпитаника“, за младото поколение как ги напътства децата. Той първоначално се засмя, но после отбеляза, че според него часовете, които имали младите за кормуване са крайно недостатъчни. Той се стараел да минат през всякакви улици и да ги поставя във всевъзможни ситуации: да карат под наклон, да тръгват от наклон, да паркират между две коли, да се движат както в тясна улица с много паркирани коли, така и на многолентов път с бързо движение. За съжаление много от курсистите се чувствали неуверени дори след положен и взет изпит. Страх ги било да шофират. Нерядко някои от неговите или други млади и по-зрели хора го търсели и за опреснителни часове.

Е, това е положението! Това е нивото на младите бг шофьори. Част от тях имат късмета да попаднат на търпеливи роднини или приятели, които да бъдат до тях докато свикнат с движението. Други не се отърсват от страха си и не се качват повече на автомобил. А трети… ами тях по опитни шофьори ги псуват, засичат на пътя и създават рискови ситуации за движението.