Popovich

Съвети

Важен е пътят, не дестинацията – затова нека го направим забавен

Posted on by Popovich

Има хора, за които пътуванията не са особено приятни, тъй като може да бъдат тежки – особено за шофьора, който седи с часове зад волана. Пътуването обаче е много повече от шофирането с единствената цел да се стигне до планираната дестинация. Пътуването може да бъде синоним на приключение, забавление и в същото време спокойствие, което прави часовете по пътищата незабравимо преживяване, особено когато пътувате с приятели.

Освен да вземете предвид сигурността – тоест да не отидете на почивка, без първо да проверите състоянието на автомобила или микробуса, с който ще пътувате, гумите, налягането и др. – важно е също да преобразувате маршрута до планираната дестинация в приятно изживяване. Ето защо е важно да се запознаете с тези 5 трика за извънградски пътувания с приятели:

1. Изберете превозно средство въз основа на броя пътници

Ако става въпрос за голяма група, автомобилът вероятно не е идеален вариант – понякога е по-добре да наемете по-голямо превозно средство, като микробус или миниван. Ако групата е голяма – между 12-15 души – и няма човек с лиценз за управление на автобуси, можете да изберете друга много удобна опция: наемете автобус с шофьор.

2. Планирайте маршрута

След като сте избрали превозното средство, с което ще пътувате, следва да планирате маршрута. За да стигнете до предвидената дестинация, най-добре е да изберете най-бързия маршрут, но тъй като идеята е пътуването да бъде приятно изживяване, препоръчително е да изберете пътеки, по които да откриете интересни места. Например спиране в селата, посещение на музей, гледка … С прилаганата технология за пътуване можем да се възползваме напълно от приложения, които ни помагат да изберем най-добрите спирки по пътя към дестинацията.

3. Подгответе си плейлист с музика

Подходящата музика може да направи всяко преживяване приятно. Радиото невинаги е добър вариант при по-дълги пътувания, тъй като в много области губи сигнал. Ето защо е най-добре сами да си подготвите музика, като естествено координирате избраните песни с всички членове на групата.

4. Правете спирки по пътя

Дори и най-приятното пътуване ще ви дотегне ако се проточи прекалено дълго без никакво разнообразие. За да избегнете това, правете спирки от време на време. Излезте да хапнете нещо. Посетете някоя забележителност по маршрута. Също така е препоръчително да оставите колата за известно време, за да седнете на някое живописно местенце, да хапнете лека закуска и да се насладите на гледката. Това също е мярка за безопасност, тъй като дългите периоди на шофиране без почивка могат да причинят злополуки поради умора.

5. Разгледайте други маршрути извън магистралите

Магистралите не са нищо забавно, особено когато става дума за дълги пътувания. Въпреки това, за да внесете малко живец в пътуването, можете да изберете второстепенни пътища, които малко се отклоняват от магистралата, през гори, планински проходи и т.н., за да се измъкнете от скуката на основните пътища.

Съвети

Ефективно разпределение на задачите в екипите

Posted on by Popovich

Дори и с ясни длъжностни характеристики, ще дойде момент, в който хората в екипите ще ви бъдат изправени пред ситуации, за които няма написан дори един ред в длъжностната им характеристика. Затова и няма смисъл характеристиките да са особено изчерпателни, просто защото е невъзможно да обхванат винаги всичко. Практически е невъзможно да уловите напълно бъдещите нужди на бизнеса, а оттам и бъдещите неща, които хората ще трябва да правят.

Фокусът ви следва да е не върху конкретиката на действията, а върху гъвкавостта и готовността на хората да могат да се справят с всичко, което предстои.

Липсата на гъвкавост и готовност за промяна ще подготви членовете на екипа ви да станат изящни музейни експонати в музея на самодоволството и следването на процедури. В този музей има много експонати и малко посетители.

Тези гъвкавост и готовност, на първо място, трябва да са част от нашата лидерска идентичност, до степен до която, когато някой каже „нова промяна“, вие чувате само „нова възможност“. Нищо повече.

Типичната грешка, която мениджърите допускат при разпределение на нови задачи, е да решават самостоятелно кой какво ще прави, без да интегрират хората си в процеса. Появяването на нови задачи е чудесна възможност да въведете демокрация за взимане на решения. И след това – диктатура в изпълнението им.

Моето предложение е в следната хронология: Много по-удачно е да се питат самите хора как да бъде направено разпределението на работата и да е ясно още от началото – тяхното мнение е важно, но не е определящо. Правото за финалното решение как да се случи разпределението принадлежи на този, който би понесъл най-голямата болка, ако нещата не се случат както трябва.

Няколко помощни въпроса, които могат да ви помогнат да калибрирате външните изисквания и задачи на екипа към настоящия капацитет и ресурсно обезпечаване.

1. Какво означава ефективно разпределение на задачите за нас?
Тук оставете хората да ви изненадат с креативността си. За някого, ефективно разпределение може да означава всички да работят еднакво дълго време. За някой друг точно обратното – всички да работят различно индивидуално, но да свършват едно и също количество работа.

2. По скалата от 1 до 10, доколко ефективно е настоящето разпределение на работата?

3. Къде искаме да бъдем на скалата на ефективно разпределение?

4. Какво стои между мястото, където искаме да бъдем и мястото, където сме в момента?

5. Какво е необходимо да променим, за да достигнем до желаната точка за ефективно разпределение в работата?

6. Кой ще направи Какво и Кога?

И за финал – не е ваша задача да разпределяте задачите самостоятелно, но е ваша роля да фасилитирате процеса заедно с ключовите заинтересовани лица и накрая да създадете яснота и да изисквате ангажираност за изпълнение.

За мен и около мен

Половин осигуровки, за и или против?

Posted on by Popovich

Все още, на българския пазар на труда, се съгласяваме да не ни осигуряват на пълното трудово възнаграждение, съгласяваме се да ни дават пари „под масата“ и дори понякога държим точно на това без да ни интересува, че някакви псевдо „бизнесмени“ забогатяват на наш гръб.

Аз лично съм крайно несъгласен да бъда лишаван от каквито и да било права, но тъй като хората се съгласяват с това масова, работодателите стават арогантни и ти посочват вратата всеки път когато стане въпрос за това. И така в един момент се оказваш принуден да се съгласиш с порочната и неморална практика на робовладелците, които не стига, че те ощетяват ами и голяма част от тях се отнасят с теб все едно ти си им длъжен с нещо. А в същото време ти им изкарваш заплатите с твоята съвестна работа, за която би трябвало да ти се плаща подобаващо. И щом сте се съгласили най-вероятно това се случва, но под масата.

Истината е, че ако масово хората спрат да се съобразяват и да приемат подобни условия, работодателите ще са длъжни да покриват всички осигуровки по закон.

По този начин ще има възможност дори пенсионерите да получават по-високи пенсии.

За мен и около мен

Когато приемем еврото

Posted on by Popovich

Всички сме настръхнали в очакване на моментът, когато ще приемем еврото като основна разменна валута в страната ни. Държавниците ни се натискат и искат това да стане възможно най-бързо, но ЕС се дърпа, с идеята, че икономиката ни не е особено стабилна и изхождайки от последните колапси на валутата, заради Гърция и Испания, като че ли не им се искат да допускат българската икономика да оперира с единната валута.

В същото време за нас българите е особено притеснителна дори само мисълта за това да преминем на евро, защото прогнозираме покачване на цените на стоките и услугите и запазване на заплатите в сегашното им състояние. Което ще доведе до обедняване на населението и то драстично.

Все още много хора помнят събитията от зимата на 1996-1997-а година, когато цената на един килограм сирене се равняваше на месечната работна заплата на човек. И правят аналогии с това време.

Реално, според примерите на останалите държави, които постепенно са въвели еврото като разменна валута, нещата се случват доста приемливо и безболезнено, но все пак нека да не забравяме, че става въпрос за България. А в нашата страна нещата се случват по различен начин от останалите.

И ето, че мрачните прогнози са за запазване на заплатите на сегашните стандарти, но обърнати в евро, а в същото време търговците ще предлагат същата цена на стоките и услугите си, само че в евро.Което ще доведе до обедняване на населението.

С тази разлика, че хората не осъзнават, че в момента може да не плащат подобни цени за всички стоки и услуги, които ежедневно потребяват, но за дрехи и някои видове стоки е напълно доказана.

Само погледнете етикетите в световните вериги магазини по МОЛ-овете и ще видите, че ако едно тениска струва на етикет 20 евро, цената й на българския пазар ще бъде дори повече от 40 лева, което означава, че първо ние плащаме повече за една и съща стока, в един и същи магазин и второ, ние получаваме средна заплата от 750 евро в сравнение с техните които са двойни…

Така че смятам, че опасенията на хората са напълно резонни. Вие как смятате?

Благинки

Орлин Алексиев – връзката между Столичния общински съвет и рали Дакар

Posted on by Popovich

Орлин Алексиев е общински съветник в Столичния общински съвет за трети пореден мандат. През 2007-а година за първи път е избран да бъде част от местния парламент на София.  Заема редица отговорни длъжности като председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет,  член на постоянната комисия по икономика и собственост, председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ). Бил е председател на Управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, както и представител на Столична община в общото събрание на Общинска банка.

СОПФ е специализирана агенция, основана през 1994-а година, която има основна функция да разпределя средствата, постъпили от продажба на общинско имущество. Съветът за управление се състои от 14 души – 9 общински съветници, четири заместник-кметове, определени със заповед на кмета на Столична община и главният изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация.

А самият Орлин Алексиев е роден през 1967-а година, завършва право в Югозападния университет „Неофит Рилски“, магистър е по бизнес администрация в Нов български университет и защитава докторантура по администрация и управление.

Наред с тази впечатляваща биография, Орлин Алексиев е и едно от имената, които винаги ще останат в историята на българския автомобилен спорт. През 2013-а година се застава на старта на 34-ото издание на престижното многодневно офроуд състезание рали Дакар.

Рали Дакар е създадено по идея на Тиери Сабен, а първият му старт е даден на 26 декември 1978-а година. Идеята идва по време на участието на Тиери Сабен в рали Абиджан-Ница, когато се губи с мотора си в либийската пустиня. Тогава решава, че подобен тип състезание ще предизвика голям интерес, както сред участниците, така и сред публиката. Точно 35 години по-късно Орлин Алексиев записва най-доброто българско представяне на това състезание с автомобил BMW X1 Proto. Той завършва на 17-то място в класа и 61-во в генералното класиране. А състезанието продължава две седмици, провежда се на територията на три държави в Южна Америка – Перу, Аржентина и Чили, като преминава над 8000 километра в Атакама и прекосява най-високия проход в Андите – Пассо Де Ама – 4892 метра. Тежките трасета включват пресечени местности, каменни долини, много пясъчни дюни като дневните етапи са между 500 и 800 километра.

Орлин Алексиев решава отново да изпробва силите си и през следващата година, като този път застава на старта на ралито с автомобил Fiat Freemont. Но за съжаление проблеми с качеството на горивото не му позволява да завърши надпреварата.

Благинки

Името

Posted on by Popovich

Много пъти съм се улавял да казвам, че името не е от значение, важен е човекът, който го носи, но не е точно така. Всъщност казват, че името предопределя съдбата на човек и носи някакви знаци за неговите таланти, слабости и интереси. А и всички сме имали някой приятел или съученик със странно име и колко много подигравки е отнесъл заради него.

Когато очакваш дете, искаш да избереш най-хубавото, най-благозвучното име, ако разбира се, не държиш на традициите да се кръщава на дядо или баба. Стремим се то да има някаква символика и значение, защото вътрешно осъзнаваме, че името е нещото, което ще съпътства детето ни през целия му живот. Един страхотен пример за това е Йордан Йовков и неговата героиня Албена. Всички свързваме това име с красота, защото именно това е търсил автора, когато е създавал своята рожба. Първоначално името, което е избрал е било Аблена, авторът разказва, че дори не е знаел за съществуването на това име, но прочел във вестника, че влак е блъснал каруца и жената, която е била в нея се казва Аблена. Когато създава своята героиня, той я създава силна, красива и магнетична, затова търси и име, което да я описва по този начин, решава да размени двете букви и така се получава името Албена, което става популярно и е предпочитано и до ден днешен.

Така, че няма как да отречем, че името е едно от основните неща, който ще предопределят съдбата на човек. Така, че избирайте имена, който да описват най-добре рожбите ви. Все пак знаете, децата без да искат могат да бъдат коварни в закачките и шегите си.

Благинки

В името на най-скъпото

Posted on by Popovich

Всички родители казват, че биха дали живота си за децата си. Съгласни са те да гладуват и мзерстват, но рожбите им да са добре. Предполагам, че го казват искрено, моите родители са доказвали млион пъти, че биха направили всичко за мен.

Но какво се случва, когато живота те изправи пред един от най- страшните избори, а именно в замяна на твоя живот да помогнеш на рожбата си. Колко от родителите биха се жертвали безвъзвратно за да спасят най-ценното си нещо?  Според мен отговора е един- всеки. Няма родител, който да не предпочете него да го боли само не и детето му. Моя много близка приятелка скоро ми сподели, че би изпитала болката от раждането хиляди пъти, стига детето й да е добре и да не изпитва болка, а причината за това беше престоя им в болница, беше се наложило да направят операция на детето й и тогава тя сподели, че най-страшния момент от живота й е бил, когато детето се събудило от упойка и плаче неутешимо от болка. В такъв момент родителя е толкова безпомощен, защото не можеш нищо да направиш за да облекчиш болката на най-скъпоценното си, а сърцето те боли повече отколкото някой би могъл да понесе.  Попаднах на един материал за един баща, който буквално дава сърцето си на своето дете. Момченцето се нуждаело от трансплантация, но родителите му нямали финансови възможности и това го кара да дари своето сърце. Доста трогателна история, чували сме да даряват бъбреци, но сърце? Не знам до колко е вярна тази история и дали законите го позволяват, но щом можеш да отидеш в Швейцария и да извършат евтаназия, колко му е и да можеш да дариш сърцето си, за да живее детето ти. Подобни истории найстина те карат да се замислиш колко безгранична е любовта на родителя, как няма нещо, което може да го спре в името на детето, сякаш Господ ти дава неизмерни сили за да се бориш за благото на децата.

Сега ще запозная и вас с героя на нашето време, бщата, които записва последните си думи към своето момче. Трогателно!

https://youtu.be/UcIT4DLzAV8

 

Благинки

Добрата среда повишава мотивацията за учене и спорт

Posted on by Popovich

Всички знаем, че училищата и детските заведения са местата, където децата ни се социализират и запознават с науки, които изграждат заобикалящия ни свят. Но освен правилният начин на поднасяне и запознаване с тези специфични материи, заобикалящата среда, в която се случва самото преподаване трябва да предразполага за доброто психическо състояние на децата.

Неслучайно редица психолози са изследвали влиянието на заобикалящата ни среда върху настроението, поведението и способността ни да възприемаме информация. Далечен пример за това са така наречените „сини стаи“, в които деца, свидетели по дело или претърпели някакво насилие, се разпитват. В тези специализирани стаи децата се намират в щадяща обстановка, от психологическа гледна точка и неприятните теми могат да се освободят много по-лесно.

Когато говорим за училища и детски заведения, аналогията е еквивалентна – децата трябва да се чувстват добре благодарение и на заобикалящата ги среда, за да имат желание да посещават институцията и да възприемат преподавания им материал. А ако спортните съоръжения са стари и негодни за ползване, мотивацията да се практикува, който и да е вид спорт, намалява значително.

Отчитайки тези зависимости, един от основните приоритети на Столична община е да подобрява съществуващия сграден фонд на училища и детски градини и да изгражда нов. Средствата, с които се финансират проектите и ремонтите са осигурени от Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ). Той има за цел да разпределя средствата, постъпили при продажба на общинска собственост. Оперативното му управление се осъществява от Съвет за управлението на СОПФ, чийто председател от 2011-а година е Орлин Алексиев, общински съветник за трети пореден мандат в Столичния общински съвет.

Според отчет на дейността на СОПФ, предоставен от Орлин Алексиев, за периода 2015-2018 година, за инфраструктурата на образователната система са осигурени 45,3 млн. лева. От тях за ново строителство и разширения на сграден фонд на училища и детски заведения са дадени 23,5 млн. лв. С тези средства са построени 7 нови детски градини и пристройки съм други градини и училища, като при училищата акцентът е за изграждане на отопляеми физкултурни салони, столови и допълнителни класни стаи.

За други наложителни строително-ремонтни дейности са предоставени 10,2 млн. лева. А сумата е вложена в ремонти и хидроизолация на покриви, ремонти на санитарни възли и канализация, основна подмяна на електроинсталации, реновиране на отоплителните системи, укрепване на компрометирани конструкции и други в сгради във всички райони.

Благодарение на увеличените средства от продажбата на Общинска банка, за което Орлин Алексиев беше сред главните инициатори, ще се ремонтират 13 детски градини и 9 училища в 15 столични района.

За мен и около мен

Windows’95 – началото на една нова ера

Posted on by Popovich

През вече далечната 1995-а година (това прави вече 24 години) на пазара се появява първата операционна система за компютър, наречена Windows’95. До този момент компютрите са функционирали със система, наречена DOS. Далеч по-сложна и потребителски неприветлива. И въпреки че Windows’95 е DOS  базирана система, тя предлага на потребителите далеч по-привлекателен интерфейс и интуитивно използване на функциите и програмите на самия компютър.

Някои от основните инструменти на операционната система се използват и до днес и едва ли някога ще бъдат заменени с нещо друго от това, което е заложено като идея отще в самото създаване на тази технология.

Тя наистина променя компютърния свят. Тези машини стават значително по-популярни и хората ги закупуват дори за домовете си. А всеки, който вече е имал компютър иска да се сдобие с най-новия софтуер, който се е инсталирал посредством 13 дискети.

За нас, съвременниците на тази нова технология е непонятно как днешните деца и подрастващи биха възприели всичко това. Ето защо някои хора са си направили труда да ги попитат и да запишат реакциите им на камера.

Нека видим как всъщност реагират те и какво им прави впечатление на тях. Все пак… те се сблъскват с това за първи път:

За мен и около мен

Тайната на коледните празници

Posted on by Popovich

Коледа е един от най-хубавите празници в нашето християнско общество. Къде се крие тайната му обаче и защо се е превърнал в цял период от годината, който много хора чакат с нетърпение?

Всъщност моето лично мнение е, че като изключим религиозния елемент, Коледа е толкова очаквана, защото е приказна. Цялата традиция на празнуването на този празник е ежегодно пресъздаване на една приказка. Приказката за добрия старец, който навестява всички деца и им оставя желаните подаръци под елхата.

Самото украсяване с коледно дърво, отрупано с цветни топки и гирлянди, блещукащи лампички и брокат навсякъде, също допринася за приказността на този празник. И не случайно децата се прехласват по него. Обвързват го с изключително приятни семейни спомени и това остава в съзнанието им и като възрастни.

А всъщност за възрастните е просто хубаво да се съберат с роднините и близките си приятели и да споделят с тях усмивки, ситуации, които са се случили през годината и много положителни емоции.

Това е тайната на празника и е хубаво да го съхраним и да продължаваме да поддържаме духа на приказните вълшебства! Защото казват, че по Коледа ставали чудеса. А чудесата са в това да видиш усмивките на най-близките ти хора, които обичаш. Да ги зарадваш и да се сгушиш в топлата им прегръдка.