С помощта на Янко Янев можете спокойно да позволите на жена си да кара колата

Всеки мъж знае, че на жената колата не трябва да се поверява. Все ще намери някоя огромна дупка, през която да мине или ще паркира успешно в някой стълб. Е и моята е от тези шофьори, които трудно се оправят с габаритите на семейния ни автомобил и често му причинява леки и средни щети, които после аз трябва да оправям. А това не е никак лесна задача, защото застрахователите често се дърпат и правят на интересни и не искат да изплащат целите суми по ремонта на колата. Но откакто открих услугите на адвокат Янко Янев, съм напълно спокоен да оставя ключовете за колата на жена ми и да съм сигурен, че дори и да ? направи нещо, то ще бъде възстановено, както си му е реда, от застрахователната компания.

В случая съпругата ми отново се е надценила и е решила, че ще паркира автомобила ни на едно много тясно място, заобиколено от други коли. Разбира се и най-добрият шофьор едва ли би могъл да се вмъкне там и резултатът от опита на жена ми беше остъргани автомобили, счупени странични огледала и огънат калник от огромният корен, в който е решила да спре. Силно притеснена тя ми се обади, защото беше нанесла щети не само върху нашия автомобил. Казах ? да потърси собствениците и да си разменят данните на застрахователните компании. Мисля, даже, че ? казах да изготвят двустранен протокол и да ходим в дружеството да оправим щетите.

То хубаво, ама след като компанията ни е покрила щетите на ударените от жена ми автомобили, изведнъж реши, че след като ние сме виновни, сме длъжни да ? платим изплатеното.

Объркахте ли се? Еми, и аз много се обърках. Не можех да разбера как така аз ще си плащам застраховката Гражданска отговорност и Каско и след това при инцидент, независимо чия е вината, ще искат от мен отново да плащам за покриването на щетите. Та… нали за това съм си направил застраховка?!

В крайна сметка реших да потърся услугите на професионалист, просто за да разбера дали съм в правото си или не. Защото застрахователите звучаха толкова убедително, че за момент реших, че може би законът наистина е такъв. Ами познайте – не е такъв. И реално те нямат право да изискват от мен тази сума, при положение, че аз вече съм си плащал сумите по полицата.

За щастие попаднах (благодарение на мои приятели) на един от най-добрите адвокати в сферата – Янко Янев. Неговата кантора има разкрити офиси в София, Пловдив и Велико Търново, а екипът му е съставен от висококвалифицирани професионалисти с дългогодишен опит в областта на застраховането, гражданското и търговското право и недвижимите имоти.

Хартия, сняг, призрак

Ако знаете от къде е този цитат, значи и вие сте от феновете на култовия сериал, започнал през 1994-а и продължил цели 10 години – „Приятели“. Култов комедийно-драматичен ситком, който остава в сърцата на много хора от това поколение. Върлите фенове на сериала могат спокойно да ви цитират реплики, дори цели диалози от шоуто, а най-привлекателното е, че дори самите актьори са приятели и в живота. Това, разбира се, си личи и на кадрите, което прави продукцията още по-успешна.

Като се замисля, тези десет години хиляди души са били съпричастни със съдбите на Моника, Рейчъл, Фийби, Чандлър, Рос и Джоуи. Хиляди са се чудили как ще се развие историята им, любовта им, животът им. Много деца са растели с мисълта, че искат да имат такива приятели, толкова задружни, нужни едни на други, като второ семейство.

Сега с всички тези фенове тръпнат в очакване дали продуцентите на сериала и актьорите ще направят продължение в пълнометражен филм. От една страна желанието да видим какво се случва с любимите ни герои 14 години по-късно е огромно. Дали са останали заедно или са се разпръснали и всеки е поел по пътя си? Как изглеждат децата им, какво ги обединява или разделя, как протича животът им.

От друга страна върлите фенове на сериала категорично отказват да се направи продължение, тъй като това крие огромен риск да се развалят впечатленията и спомените от успешния ситком. Както това стана със Сексът и града например.

Но каквото и да се случи по този въпрос, едно ще си остане вярно – че сериалът няма да излезе от сърцата на едно цяло поколение, което е обичало тези герои и се е смяло и плакало заедно с тях.

Васил Лазаров, перфектните пържени картофи и мисията да ги приготвим вкъщи

Години наред се опитвах да направя перфектните пържени картофки на домашния си фритюрник, но до скоро нямах успех. Благодарение на фирмата на Васил Лазаров Вивекта вече мога да се похваля, че постигнах желания резултат.

Сагата започна още в тийнейджърските ми години, когато открих удоволствието от това да пийваш студена биричка в летните горещини и да си боцкаш картофки, поръсени с обилно количество бяло сирене. Разбира се, по това време обичах да прекарвам времето си навън по заведенията, а там в повечето случаи картофките са доста вкусни. С течение на годините и в момента, когато станах самостоятелен реших, че ще си хупя фритюрник, за да мога да се наслаждавам на любимото си удоволствие в уюта на дома си. И точно тук започна моята обсесия от пържените картофи. Колкото и да се стараех, никога не можех да докарам онази ужасяващо перфектна комбинация между мека и нежна сърцевина и хрупкава златиста коричка на картофите.

Изпробвах най-различни варианти – с по-дебели парчета, което беше голяма грешка, защото поставени в нагорещеното олио сърцевината им оставаше сурова, а ако ги държах по-дълго – изгаряха. Ако пък намалях температурата на олиото, то картофките ставаха прекалено мазни и неприятни за консумация.

Признавам си, малко се вманиачих. Защо ли не знаех по-рано за фирмата на Васил Лазаров Вивекта и продуктите, които внасят на българския пазар? Започнах да чета най-различни статии и кулинарни блогове, които съветваха за различни начини за приготвянето на идеалните пържени картофи. Трябва да ви кажа, че съм направил толкова лоши партиди пържени картофи, колкото най-вероятно вие не сте изяли през живота си.

Най-полезното, което научих от всички възможни източници, до които се добрах, е че ресторантьорският начин на приготвянето на пържените картофи се извършва на системата на двойно пържене в мазнини, нагорещени на различна температура. Но колкото и да се опитвах да постигна този ефект в домашни условия, все нещо не се получаваше.

Оказа се, че не съм единственият маниак на тази тема, но за разлика от останалите търсачи на перфектните пържени картофи, аз не разполагах с 2000 долара за вакуумна камера, в която да третирам парченцата.

В крайна сметка цялото това проучване завърши благополучно. Разбрах, че марката картофи, които използват в по-голямата част от заведенията по света е McCain Foods Limited, а за мое най-голямо щастие фирмата на Васил Лазаров Вивекта БГ ЕООД ги внася и на българския пазар. Когато ги приготвих и опитах останах очарован. Вече бях постигнал желаното. Сега оставаше само да се наслаждавам на превъзходния им вкус и студената биричка у дома.

Сънувам пакет бисквити, когато съм гладен

От известно време много усърдно се опитвам да спазвам режим на хранене и да се ограничаавм от към нощни ставания и отваряния на хладилника. Такива промени трябва да стават постепенно, реших, скоро след като разбрах, че среднощните ми походи към кухнята са се превърнали в нещо като ритуали по унищожаването на остатъците от вечерята.

assortedbiscuitsПървата стъпка към прекратяването на това нехранително и нездравословно поведение от моя страна беше да сменя нещата, с които се тъпча, след като стане 9 часа вечерта. Опитвам се да не налитам на последното парче месо с картофи или пък на последната порция мусака. Затова започнах да похапвам половин пакет бисквити с кисело мляко. Добре, но макар и не толкова вредни и доста по-леки за стомаха, като цяло среднощното ядене не е никак полезно.

И така… прекратих с млякото и бисквитите и стана кошмарно. Очевидно организмът ми много си е харесал тази вечерна комбинация, защото по инерция започнах да мисля за бисквити по време на филма, който гледам и на късната емисия новини. Цяла седмица, докато заспивам, броя бисквити. А вече няколко вечери се опитвам да събера на сън разпилените бисквити в един пакет. И все не успявам и не успявам.

Събуждам се малко след 2 през нощта и първият ми подтик е да ида до кухнята само за една бисквита. В повечето случаи не се стърпявам. Добре, нека съм честен – досега не съм успявал да се стърпя. Все си казвам, че ще си взема само една, пък изяждам по половин пакет. Имам си едни Житен дар, които ме очакват в кухнята. Вечното присъствие.

Във всеки случай именно това ме спасява. Иначе другият вариант е да налитам на домашно приготвеното и да си слагам големи порции, тъй като се опитвам да огранича хляба.

А вие какво правите, за да се преборите с вечерния глад? Иска ми се да повярвам, че скоро ще привикна с него. Може би все пак трябва се консултирам с диетолог, но пък не съм чак толкова пълен. Всъщност през последните месеци съм качил само 10-тина килограма, които упорито се опитам да сваля.

Емоции във Facebook

Когато нещо ново се появи в социалната мрежа Facebook, автоматично се превръща в новина. Това е свидетелтсво за факта колко жизнено значима е станала тази платформа за всички млади хора.

Вдигна се много шум за новите емотикони, които допълват бутона „Харесвам“. Да, те са чудесни и забавни, но не мисля, че са чак толкова интересни, че в много онлайн медии да се появяват чак статии с инструкции за употреба и разясняване на значението им.

Какво ми харесва в емотиконите?

Допада ми начинът, по който се разнообразява социалната мрежа. Така се раздвижва интересът на потребителите. В последно време стената наистина доскуча. Добавянето на нови емоции от друга страна е хитър ход, който повишава активността към публикуваните постове.

new fb iconsКакво не ми харесва в емотиконите?

Като цяло смятам, че се вдигна твърде много шум за нещо елементарно като добавянето на няколко лица с различно настроение. Всички го очаквахме и то се случи. Емотиконите ни дават лесен начин да изразяваме емоциите си, но дали са ни в услуга. Става толкова просто само с един клик да покажеш любов или раздразнение. Но какво остава за коментирането? Отучаваме се да пишем. Еволюционно човечеството е минало от пиктограмата през клиниписното писмо, сричковата писменост, докато е развила азбуки, които да изразяват цялата реч. А сега отново се връщаме към картинките.

И на края, но не на последно място, сред иконите липсва най-съществената – Dislike! Явно от ръководтсвото твърдо застават зад позицията социалната мрежа да се развива като положителна платформа, в която не се подстрекават отрецателни оценки и хулене. И с право! Ако някой не харесва нещо, просто не отбелязва. Представяте ли си какъв срив в отношенията между хората би настъпил, ако някой качи снимка и половината от приятелите му започнат да натискат бутона Dislike. Ще се увеличи броят на блокираните абонати, ще са факт реални скандали, а резултатът ще е негативен за самата мрежа, тъй като много хора ще започнат да се ограничават в качването на постове, поради причина хейт. Политици и други публични личности ще изтрият профилите си. Рекламни марки ще прекратя следенето на мрежата. Може да се стигне дори дотам, че някой потребител може да съди Facebook за нанесени морални или психологически травми върху личността му. Ето как Facebook може да се самоубие. В този ред на мисли, ако аз бях шеф на социланата мрежа, щях много внимателно да пренапиша Правилата си или да променя Условията за участие във нея, преди да пускам каквито и да било емотикони с отрицателно съдържание като водещи под публикация. А Dislike бутон – никога, никога, никога!

А вие какво мислите по въпроса – какво ви харесва и какво не в новите визуални елементи на Facebook?

Живот OFFline или ONline?

Едва ли има някой, който да няма профил във Фейсбук или в някоя друга социална или видео платформа? Мисля, че рядко сред нас се намират такива. Но дори и да нямат профил или да не са активни откъм публикуване, то и те преглеждат информация ежедневно, играят на игри или друго. Това е част от живота ни онлайн.

Онлайн живеят сякаш наистина онези, които държат да оповестят за някое тяхно ново събитие в живота им, за това къде са били и с кого са се забавлявали. Те избират да демонстрират активност за мнозинството, отколкото да живеят наистина. При това ОФлайн.

Ако вие сте готови да ме опровергаете и да ми кажете, че наистина живеете повече в действителността, отколкото в инетрнет, тогава ми отговорете на следните въпроси:

  1. Кога за последно отидохте някъде и не се тагнахте, че сте на това място?
  2. Кога за последно направихте публикация, която описва настроението ви?
  3. Кога последно прекарахте ден без да отваряте социалната мрежа?
  4. Можете ли да прекарате вечер, без интернет?

i-want-my-life-backАко отговорите на тези въпроси с НЕ, то тогава вашият живот е по-ориентиран онлайн, отколкото офлан. Това е истината. Тя не е нещо, което да ни плаши или притеснява. Все пак такъв е модерният ни свят, но по мое мнение, ние не трябва да забравяме, че отдавайки се прекомерно на такива източници на забавление забравяме да се оглеждаме повече около нас, забравяме да общуваме с ближните си, развиваме егоизъм и апатия към света. Смятам, че за да водим един наистина удовлетворяващ живот е добре да сме по-свързани със самия живот като цяло и да избягваме пристрастията на съвременното ежедневие. Особено такива, без които можем.

Email или писмо?

Накратко – всеки може да пише мейл. Трудното е да напишеш писмо.

Thank you!Защо? Забравили сме, че в мрежата има редактори, които следят за правописа, дават възможност да се върнеш, да изтриеш, да вмъкваш в текста и винаги параграфите изглеждат отлично. Ръкописното писмо обаче няма автоматично подравняване и ако си сбъркал някъде и искаш да добавиш дума или израз трябва да задраскаш, да пишеш над изписаното. След това резултатът не е никак красив. Ще трябва да пренапишеш цялото писмо отново.

Мейлът е основно текст и рядко носи някаква емоция. В мейлът може да се добави снимка или линк към видео. Можеш да изпратиш много послания по този интерактивен начин, наистина, но все пак личният елемент го няма.

Писмото е написано с твоя собствен почерк. Специално си избрал химикал и хартия. Добавил си символ в някой ъгъл, аромат, емоция, която личи по наклона на буквите.

В бизнес общуването винаги изпратеният подарък с лично написана картичка се смята за по-силен жест на внимание. В личния живот изпращаме емотикони и пишем в чатове – нормално, но писмо на ръка с пожелание или картичка с няколко красиви думи – безценно.

Но колко хора пишат днес писма? А вие?

Гугъл вече може да превежда от изображения

Да, не се шегувам. И аз пробвах тази опция и мога да кажа, че работи и на български. Преводът може и да не е със стопроцентова точност на всички езици, но все пак това е машина, а не човек. Достатъчно е да ти даде представа за какво става въпрос. Ще ти е от полза, ако си в чужда страна и търсиш някое място, а не можеш да прочетеш табелата. Добре са се сетили, въпреки че се оказва, че не са първите, но пък е хубаво и към Google Translate да има такава опция – стои като естествено продължение на гугъл преводача. За да е актуален един бранд, той трябва непрестанно да се развива, да измисля нови неща, да е в крак с модерните тенденции и това, което потребителя иска. Гугъл несъмнено е такъв бранд.

Коледни картички от името на бизнеса ви

christmas-1047280_960_720По света, а вече и у нас, е разпространено по Коледа компаниите да изпращат картички до клиенти, инвеститори, служители и партньори. Преди обаче това да стане, организацията трябва да вземе някои важни решения, като например дали коледната картичка да е електронна или хартиена, какъв да е дизайнът й, дали да е персонализирана или еднаква за всички. На пръв поглед решенията могат да изглеждат маловажни, но коледната картичка е още едно лице на компанията и трябва да изглежда професионално.

Искам да обърна по-специално внимание на електронната коледна картичка. Тя е избор, щадящ до известна степен околната среда, и е свързана с по-малко разходи, обаче не е нещо, което ще ти остане за спомен, а някои не я смятат за достатъчно лична. Е-картичките могат да се споделят в социалните мрежи, лесно се персонализират, а могат да се направят и като интересна анимация със звук или видео – това ще ангажира вниманието.

Чудесна идея за Коледа би било някое семейно видео с основателя на компанията, който отправя поздрав за празника. Ако решите картичката да е малко по-хумористична (хората се радват на такива), я направете с вкус, без да отивате твърде далеч. Спестените пари от неизпращането на хартиени картички пък може да дарите за благотворителност.

По-младото поколение би оценило повече електронната коледна картичка, докато по-възрастното ще се зарадва на традиционна хартиена. Ти коя предпочиташ?

Недопустимо поведение на работното място

Only-Work-for-Office-Gossip-ECard-300x210Поведения като клюкарстване, гняв, безотговорност и грубост трябва да отсъстват от една работна среда, защото я правят не само неприятна, но и нагнетена. Агресивното поведение води след себе си още повече агресия, която, ако не бъде овладяна, може да резултира и във вътрешни войни между служителите. Ясно е, че при това положение те няма да могат да си вършат работата качествено. Мениджърите не бива да търпят, а и въобще да допускат такова разрушително поведение.

Когато нов служител попадне в една нездрава работна среда, където колегите му нямат проблем да се обиждат открито помежду си, може да се случи следното: или да приеме техния модел на поведение, или да се почувства неудобно и да напусне, или да остане и да търпи негатива. Ясно е, че нещо в самата среда не е наред и трябва да се промени, най-малкото за да се чувстват служителите добре и да работят на спокойствие. Тук вината е само и единствено на работодателя, защото не е поставил рамка на време.

Много е важно служителите да знаят къде е границата още от самото им постъпване на работа. Затова е необходимо фирмената политика да я има написана, но и също така със служителите да се говори често за отговорностите, поведението им и прогреса, които са постигнали. Годишната оценка за представянето им вече не е достатъчна, срещите с тях трябва да се провеждат по-често.

Клюкарстването на работното място е недопустимо. Слуховете, че компанията не се е отнесла добре с някой служител, дори когато не са верни, имат негативно влияние върху останалите. Една разнесена невярна клюка може да промени отношението на служител към работодател за секунди. Ако в компанията цареше дух на професионализъм, това нямаше да се допусне.

Ако трябва сам да си направя изводите, то при самото му постъпване всеки служител трябва да бъде запознат с фирмената култура, а вече наетите трябва да я следват стриктно, за да служат за пример.