Живот назаем преди 30 и ЕОС Матрикс

Многократно сме слушали за западния капитализъм и особено този в САЩ, където обществото е свикнало да потребява, живее и съществува на кредит. Няма да навлизам в особеностите на тяхната банкова и кредитна система, но е факт, че често лимитите на кредитните им карти са значително по-високи от месечното им трудово възнаграждение. Това, разбира се, не означава, че те потребяват повече, отколкото получават. Пренесено в българската действителност – по-възрастното поколение е възпитавано в един друг стил на финансово поведение, оформил се и от различните кризисни периоди, през които му се е наложило да премине, докато младите хора, изкушени от разнообразните финансови продукти, нароили се в последно време, избират да живеят по начина, по който им се иска, без да ги интересува, че не могат да си го позволят. А това, от своя страна, генерира голям процент несъбрани вземания.

На практика се получава така, че хората на възраст под 30 години потребяват повече, отколкото получават. Взимат много стоки на лизинг, а облекчените условия на бързите кредити са изкушаващо лесен начин, за да осигурят стила на живот, който искат. За тях е далечно и непознато времето на хиперинфлация и това да спестяват средства не е сред приоритетите им.

Тези факти подсказват необходимостта от повишаване на финансовата култура при потребителите, което би повлияло положително на икономическото развитие на страната. Специалистите в областта продължават да обсъждат разгорещено този казус, като решението, според тях, е въвеждане на задължително финансово обучение, което да започва още от гимназиалните класове. Но все още текат дебати за това в каква форма и как точно да бъде въведено съответното обучение. Междувременно, фирмите за  събиране и управление на вземания се стремят в ежедневната си работа да повишават информираността на потребителите по отношение на правилното управление на финансите им.

Най-голямата фирма, занимаваща се с тази дейност в България, е ЕОС Матрикс. Тя е част от международната финансова група EOS Group и работи по международно признати добри практики. Специалистите по събиране на вземания, посредством работата си, имат уникален поглед и опит с предизвикателствата, пред които се изправят както бизнесът, така и отделните домакинства. Чрез специализираните си вътрешни обучения и международно ноу-хау, те развиват умения да преценяват конкретната ситуация и да предлагат вариантите, които ще бъдат най-удачни както за кредиторите, така и за изпадналите в затруднение клиенти.

Хартия, сняг, призрак

Ако знаете от къде е този цитат, значи и вие сте от феновете на култовия сериал, започнал през 1994-а и продължил цели 10 години – „Приятели“. Култов комедийно-драматичен ситком, който остава в сърцата на много хора от това поколение. Върлите фенове на сериала могат спокойно да ви цитират реплики, дори цели диалози от шоуто, а най-привлекателното е, че дори самите актьори са приятели и в живота. Това, разбира се, си личи и на кадрите, което прави продукцията още по-успешна.

Като се замисля, тези десет години хиляди души са били съпричастни със съдбите на Моника, Рейчъл, Фийби, Чандлър, Рос и Джоуи. Хиляди са се чудили как ще се развие историята им, любовта им, животът им. Много деца са растели с мисълта, че искат да имат такива приятели, толкова задружни, нужни едни на други, като второ семейство.

Сега с всички тези фенове тръпнат в очакване дали продуцентите на сериала и актьорите ще направят продължение в пълнометражен филм. От една страна желанието да видим какво се случва с любимите ни герои 14 години по-късно е огромно. Дали са останали заедно или са се разпръснали и всеки е поел по пътя си? Как изглеждат децата им, какво ги обединява или разделя, как протича животът им.

От друга страна върлите фенове на сериала категорично отказват да се направи продължение, тъй като това крие огромен риск да се развалят впечатленията и спомените от успешния ситком. Както това стана със Сексът и града например.

Но каквото и да се случи по този въпрос, едно ще си остане вярно – че сериалът няма да излезе от сърцата на едно цяло поколение, което е обичало тези герои и се е смяло и плакало заедно с тях.

Културна среща с древна Азия

Днес ще си говорим за страната с една от най-древните култури в света. Не вярвам само от това изречение да се сетите коя е, затова ще ви дам една малка подсказка: стена, която се вижда от космоса. Естествено че това е Китай. И тъй като я споменахме, нека се потопим в малко история за Великата китайска стена. Първоначално това били няколко по-малки стени, които се обединили в една някъде през 17 век преди Христа. Идеята била стената да пази китайската територия от набези и нахлувания. Днес тя е забележителност, която туристите не подминават, докато са в Китай.

Китайската писменост е един много интересен елемент от културата на тази страна. Азбуката й не се състои от букви, а от символи, които изобразяват срички от говоримия език. Написани заедно, тези символи образуват една дума. На чужденците китайските думи по-скоро могат да им заприличат на миниатюрни рисунки, наподобяващи някакъв предмет – например къщичка, шапка, човече и т.н.

chinese-writing-symbols-calligraphyНе били много хората, които можели да пишат на древен китайски език. Тази привилегия имали само представители на висшата класа. Към 20 век обикновените китайци започнали да се ограмотяват. Днес китайският език има множество диалекти, затова и не е необичайно китайци от различни провинции да не могат да се разбират помежду си. Огромен е и приносът на Китай за калиграфските традиции на Източна Азия.

Ако искате да придобиете истинска представа за китайската архитектура, то непременно трябва да посетите „Забранения град“. Някаква дълбока тайна трябва да се крие тук. В момента той е превърнат в музей, намира се в Пекин, между другото. Този град навремето е бил дом на китайската кралска династия и на обикновените хора не им било разрешено да влизат там. Тъй като емблематичният цвят на кралското семейство бил жълт, то в двореца ще намерите много такива елементи.

Китайският порцелан се слави с фината си майсторска изработка и красиво изрисуваните орнаменти. Умело декорирания порцелан излъчва елегантност, а точното количество глазура добавя още повече блясък на тези деликатни изделия.

HR грешки в една фирма

human-resources-keysМного хора си мислят, че да бъдеш HR не се изискват кой знае какви умения –  провеждаш някакви интервюта от време на време и се занимаваш с документация. Нищо работа. Функцията на специалиста по човешки ресурси се простира далеч отвъд това схващане. Той трябва да познава закони, но и да се грижи за удовлетвореността на служителите на работното място, за да не загубят те мотивация. Напоследък тенденцията е да се набират кандидати, които се вписват във фирмената култура, дори и да не са с голям опит, защото така ще паснат по-добре на компанията и ще допринесат за нейното развитие. HR-ът обаче трябва да има опит, за да знае как да отсява кандидати и да преценя дали казват истината.

Една от често срещаните HR грешки е лошото описание на длъжността в сайтовете за работа. Това показва, че човекът, занимаващ се с набиране на персонал, не е наясно какво точно се изисква от длъжността. Такава обява може да привлече неподходящите кандидати, а когато компанията отчаяно се нуждае от служители, ще наеме някой измежду тях, който няма да се представя на очакваното ниво. След време ще се наложи да го освободи, а вече е изхрачила време и средства за обучението му.

Фирмената политика трябва да я има записана черно на бяло, независимо от големината на бизнеса. И не само това – тя постоянно трябва да се актуализира и промените да достигат до всички служители. Добре е те да подписват форма за потвърждение, в която се заявява, че са прочели и да съгласни с корпоративната политика.

HR специалистите трябва да са наясно, че служителите, които наемат, ще искат да се развиват, а ако компанията иска да ги задържи за по-дълго, трябва да им предоставя възможности за израстване. В противен случай ще има голямо текучество на кадри и ще й излезе лошо име.

Възпитание на децата

Преди да имаме деца с жена ми, винаги съм се чудел дали ще бъда добър баща, дали ще мога да науча децата си на нещо и дали един ден ще ме уважават за възпитанието, което съм им дал. Повярвайте ми, нямате нужда от такъв отговор. Когато човек има дете е достатъчно да види погледа му, показващ, че баща му е единствения близък човек на света или пък детските искрени и неподправени думички за обичта към баща му. И все пак ако ви измъчва неувереност, че можете да възпитате по най-добрия начин детето си, мога да ви дам един съвет. Ако е направило някоя пакост, най-добрия вариант не е да го напляскате, а се опитвайте да го наказвате. В извънредни случаи, когато е неизбежно и се чувствате безсилни може да си послужите с най-остарелия начин за възпитание, но само ако е направило нещо наистина лошо. Лично аз, когато бях малък, си спомням, че баща ми ме е натупвал здравата веднъж, най-много два пъти.

Тези спомени ще са ми запечатани винаги в съзнанието, но пък след това бях едно наистина послушно дете, давано за пример пред родата 🙂

Нова година в Grand Hotel Bansko

Като човек, който често обикаля по командировки и в България, и в чужбина, мога много да ви говоря за хотели – както с положителни, така и с отрицателни отзиви, като вторите по правило преобладават. Но нали съм позитивен човек, ще ви разкажа за едно приятно настаняване – в Гранд Хотел Банско – бившият Флоримонт на Паскал Дойчев и Андон Атанасов.

novagodПрекарах там Нова Година в приятна компания и макар в началото да бях скептичен относно 4-те звезди на този хотел, впоследствие се убедих, че твърдо ги е заслужил. Най-добро впечатление ми направи организацията на Новогодишната нощ и празненство, програмата включваше Виктор Калев от Шоуто на Слави, любимият на дамите Георги Христов, и ансамбъл „Чинари“. Кетърингът беше чудесен, обслужването, музиката и настроението – също. Това беше едно добре организирано събитие, което наистина успя да забавлява в Новогодишната вечер гостите на хотела, голяма част от които са с доста високи изисквания.

Останахме там за общо 3 нощувки, карахме ски, посетихме и известният СПА център на хотела, който изобщо не е за подценяване – и след всичко това останахме повече от доволни. Хотелът просто смайва с изискаността си, а работещите в него – с професионализма и отдадеността си. Там със сигурност няма да откриете сезонно наети тийнейджър и студенти, а чисто и просто професионални бармани, сервитьори и обслужващ персонал.

Хубаво е, когато откриваш места, където фразата „Клиентът е бог“ не е просто изтъркано рекламно съобщение, а приложен на практика принцип. Така поне се почувствах аз там, и тази похвала в блога ми е добре заслужена 🙂 Починах си хубаво, забавлявах се, като цяло посрещнах Новата година зареден и готов за нови предизвикателства. Какво по-хубаво от това?

Светослав Кантарджиев за детството

Детството е онзи период, в който човек преминава през най-големите си трудности и предизвикателства, докато се учи и опознава себе си и света, казват психолозите. Но също е и периодът, в който вероятно преживява и най-силните приятни емоции.

1Наскоро четох интервю от собственика на издателската къща Ню Медия Груп – Светослав Кантарджиев, който се е концентрирал върху издаването на книжки за най-малките с приказки и красиви картинки. Според него човек винаги трябва да запази част детето в себе си, защото тя е ключова за успеха и щастието му до края на живота. И това според мен не е никакво клише, а самата истина. Виждам толкова много невдъхновени хора, толкова много отчаяни, толкова много вглъбени в проблемите на ежедневието и си мисля колко по-лесно би им било и колко по-добре биха се чувствали, ако си спомнят лекотата с която са преминавали през живота си като деца, оригиналността, която са проявявали.

Мисля си също така, че тези от нас, които са изгубили детето в себе си някъде по трънливия, осеян с трудности път на живота, могат да научат много от децата, а и дори да се съветват от време на време с тях. Учудвал съм се как толкова много пъти моето дете е проявявало много повече наблюдателност, съобразителност и е измисляло оригинални решения на проблеми, за които аз иначе не бих се сетил!

Та според мен има много какво да учим от децата и съм съгласен със Светослав Кантарджиев, че някъде в нас, колкото и да остаряваме, трябва да остава по едно 🙂

The importance of our traditions

Along with the objective cultural values, like frescoes, treasures and monuments, we Bulgarians have traditions passed down from generation to generation and still preserved. This is actually yet another of the legacies left by our ancestors. Traditions of pas times are showing us how to welcome the good and deal with the evil in our lives. There are customs about what should be on our table for the various holidays that we celebrate. Similarly rituals for weddings, funerals, birth of a child, christening, graduation and many more traditions, left by our ancestors that we remember and still respect. Every nation has its own beliefs and ways of meeting highlights of its life, which is a cultural treasure. A nation that has no popular customs and prominent culture is a nation without moral and value systems. Therefore it is very important for us – Bulgarians to appreciate our history and to preserve our culture in the modern globalized world, as do people like Svetlio Kantardjiev, Kiril Hristoskov and foundations that work to preserve our cultural and historical heritage as „Thrace“ and „Mizia „.
We have preserved our rituals and traditions over the centuries, which mean that we value our past. Now, however, we have the important and significant task to convey the lessons from our grandparents and ancestors to our children and grandchildren, and to teach them that it is treasure, which reminds them who they are and if they lose it – there will be no evidence of their origin. Once we pass them this so-valuable knowledge and they start to love them, they will undoubtedly feel obligated to pass it on to their children and grandchildren. And so this constant circle would make Bulgarian spirit immortal.

Ново или старо строителство?

stroitelstvoМного жилищни сгради са факт за отрицателно време. Когато започнаха да се строят беше страхотен фурор. Всеки посъбрал някой друг лев се засили да вложи спестените средства в ново строителство с надеждата, че новото е винаги за предпочитане. Винаги, но не и при жилищните сгради. Мои приятели и познати също постъпиха по този начин, но аз не.
Към момента не разполагах с необходимата сума, но при други обстоятелства, може би и аз бих закупил жилище в новопостроена сграда. Сега след няколко години, разбирам колко голям късметлия съм бил в тогавашната си немотия. Радвам се, че не съм собственик на подобен имот.
Почти всеки, направил такава покупка за жилище е недоволен от настъпилите с времето неприятности. Влагата, мухълът, течовете и лошата изолация са част от недостатъците на апартаментите в скоро построените кооперации. В началото не проумявах как може да се случат тези вреди, но след време започна да ми проблясва. Започнах да размишлявам от началото до края на процеса. Как мислите, какво проумях? Проумях факта, че сградите, които буквално никнат като гъби, се строят от частни лица. Лицата изпълняващи строителен контрол, също се наемат от тези частни лица, с цел да се гарантира изправността на сградата в грубата й готовност. Какво следва от тези факти? Следва, че материалите, необходими за реализирането на сградата, нито са в обема по план, нито отговарят на задължителното качество. Така обясних сам на себе си, как е възможно нова сграда да предлага по-лоши условия за обитаване от стар жилищен блок.
Поради тези причини аз предпочитам старото строителство, защото включвам и факта, че когато са се строили осеметажните блокове например, всичко е минавало през държавни проверки от контрольори, които при два сантиметра разлика от скицата са връщали обекта в изходни позиции.

Светослав Кантарджиев от Ню Медия Груп ни срещна с Генадий Зайцев

IMG_0002Ако попитате руският генерал-майор Генадий Зайцев, ветеран в борбата с тероризма и дългогодишен ръководител на руската елитна спецгрупа “Алфа”, спецподразделенията на коя страна действат най-професионално, със сигурност няма да ви отговори руските. Не само защото носи дипломатичността в себе си, а и защото е имал възможност да я развива в дългите си години начело на една от най-прочутите спецчасти в света – легендата “Алфа” и при многобройните си и тежки преговори с терористи, когато в неговите ръце и в ръцете на смелите момчета от „Алфа” са били животът и здравето на много заложници. Със сигурност обаче ще ви каже, че по строгите критерии, по които се подбират бойците в групата, по своя професионализъм и подготовка, по своя опит, граден с години, бойците на руската елитна група “Алфа” по нищо не отстъпват на известните по цял свят с професионализма и смелостта си спецчасти на Израел, както и на бойната спецгрупа на Великобритания SAS – най-старото антитерористично подразделение в света, създадено по време на Втората световна война. За блестящите спецоперации на Алфа, за 30-годишната история на групата, белязана с много героизъм и дала свидни жертви от редиците си, за това, как от един малък в началото отряд днес “Алфа” е една от най-професионалните в света спецгрупи за борба с тероризма разказва Генадий Зайцев на страниците на своята книга “СПЕЦНАЗ АЛФА: Моят живот” – спомени на един забележителен човек, стоял 14 години начело на групата. От началото на февруари книгата е по щандовете на българските книжарници благодарение на издателството на Светослав Кантарджиев – Ню медиа груп – за една наистина специална среща с българския читател.