Всички, които са решили точно през тази и предходната година да инвестират в строителство или покупка на жилище, знаят за повишените цени. Те започнаха да се покачват преди пандемията и изненадващо продължиха своя апогей. В момента стоманата е два пъти по-скъпа, а намирането на квалифицирани работници е все по-трудно. Освен в България, това е и световен процес. Къде обаче е най-трудно?
Според последните публикувани статистики един от най-скъпите градове за строителство се оказва Варшава. Полският град води класацията за момента за най-скъпо строителство. Колкото и изненадващ да е фактът, че се намира в Източна Европа, данните сочат, че стойността е по-висока от Рио де Жанейро, Пекин и Богота.
Следващите населени места с високи цени при строежите се нареждат Русия, Цюрих и Женева. Тук интересното е, че швейцарският град е на пето място в световен мащаб. Други скъпи европейски градове са Мюнхен, Берлин, Амстердам, Хамбург. Има и още, но те все са в Германия. Така че колкото и да не ни се иска, Европа държи на цени, щом става въпрос за имоти.
А сега се отправям и към най-скъпия град за строителство в света, който застава на позиция едно – Токио. Веднага след него местата заемат Хонконг, Сан Франциско и Ню Йорк. Това не е такава изненада, защото все пак те са многомилионни населени места, които от години се разрастват мощно. А и при тях интересът не намалява изобщо и все повече работници се отправят към тях.
И колкото и да си говорим и да пишем за класации и цени, то важното е, че продължава да се строи и продава. Все по-атрактивни са европейските градове, защото те сякаш изглеждат по-запазени и носят друг дух. Именно тази девственост и съхранение на старото строителство примамват новото.
Благинки
Детски професии
В този текст ще ви върна назад, назад в годините, когато сте били малки и сте си мечтали да станете супермен например. В този момент всяка професия изглежда приятна и весела, няма допълнителна мисъл за това как се постига и какво ще коства. Но ще ви попитам дали си спомняте тази своя детска мечта и къде сте сега?
Аз например първоначално исках да бъда полицай. Всяка работа, свързана с униформа, беше привлекателна. Винаги свързвах, че добрите са облечени еднакво, за да се познават по-добре и заедно да хванат лошите. Но те защо и как са лоши – нямах обяснение. После преминах фазите с пожарникар, войник и капитан. Но никоя не ме привлече достатъчно.
Веднага след този период, дойде и моментът, в който исках да стана лекар. Все пак хващах симптомите на мечетата и винаги им давах точни рецепти с лекарства, за да се оправят по-бързо. Осъзнах, че с хората ще е малко по-трудно и затова се насочих към ветеринар. Мислих си, че само ще галя и гушкам котета и кученца. Щом и тази представа вече не ми допадаше, се наложи да сменя.
Тогава открих, че имам и артистична страна. Вдъхновен от Васко Кеца, несъмнено исках да излизам и аз така готин на сцена и да събирам аплодисментите. Определено мина дълъг период, в който пеех пред огледалото и имитирах разни движения, уж танци. Не знам до колко ми се е получавало, но аз се чувствах супер. След явяване на един конкурс, в който чух да казват, че не пея много добре и тази мечта се провали.
После вече не си спомнях какъв искам да стана. Навлизах в години, в които с децата бе много по-забавно навън и изобщо забравях за света на големите. Ала явно съм запазил по малко от всички тези професии, защото в момента работя нещо комплексно от тях – в рекламата. А вие – като мен ли сте?
Осмият континент
Европа, Азия, Африка, Антарктида, Австралия, Северна и Южна Америка. Всички знаем, че това са седемте континента на Земята. Но знаете ли, че само след три десетилетия ще имаме и още един, който вече е започнал своето образуване? Не сте чували за него? Мислите си, че Атлантида ще се появи отново? Грешите. Новият е създаден от нас хората – от пластмасата, която използваме.
В момента в Тихия океан, някъде в района около щата Калифорния и Хавай, се сформира огромна купчина отпадък. Смята се, че с годините тя ще нарастен до толкова, че ще надхвърли размерите на щата Тексас. Внушаващо, нали? А според други проучвания през 2050 г. в океаните ще има повече пластмаса и боклуци, отколкото растителни и животински морски обитатели.
Въпреки че сами сме поставили основите на този опасен осми континент, все пак може да му попречим да се увеличава и да ни превземе. От началото на юли в Европейския съюз влиза директивата, която ограничава използването на пластмасови предмети. Сламки, бъркалки, прибори за еднократна употреба, клечки за уши и подобни, направени от неприятния материал, ще останат в историята завинаги.
Колкото и да е евтин материал и чрез масовото му производство за 70 години значително да се в наложил в живота ни, пластмасата постепенно ще изчезне. Предвиждат се в законодателствата на много страни да се засили рециклирането и да се запази производството на пластмасови предмети от съществена необходимост. А дали ще се получи точно така – ще разберем.
За краткия живот на пластмасовия материал вече сме затрупали до толкова планетата си, че създаваме опасен континент, който може да ни погълне. Интересно е как сами се унищожаваме, но е още по-интересно как променяме начина си на живот, за да се спасим. Осъзнавате го или не, съвсем скоро много от навиците ни ще се променят и дано осмият континент бъде премахнат.
Какво се случва на Марс?
Винаги е имало голям интерес относно непознатата ни, но така любопитна червена планета – Марс. От години учените се опитват да разбулят мистерията и да дадат повече информация на човечеството. И техните опити се увенчаха с успех, защото космическата сонда на НАСА Perseverance вече изпраща очарователни видеоклипове от Марс.
Заедно с картината, която може да гледате и на живо в YouTube, учените записаха и първия звук от четвъртата планета. Той прилича на нещо като вятър и може да се чуе при силен буфер и на слушалки. Но това е исторически момент, тъй като е сериозен напредък не само в изследователските мисии, а и за всички хора.
Всичко това се случи само преди няколко дни, когато марсоходът излъчи 7-минутен запис от кацането си на Марс. Той бе уловен от 23 камери, които излъчваха на 11 км от повърхността на планетата. Така успява да се запише видео не само от кратерите, но се долавя и звук в тишината, който се оприличава на вятър.
След този абзац ще ви добавя няколко линка, чрез които може да се запознаете малко по-обстойно с тази мисия на Марс. За мен бе наистина интересно и се надявам и във вас да се включи любознанието. Сега се радваме на толкова малки неща, но те са само стъпка напред към достигането на човешки крак на червената планета.
https://www.youtube.com/watch?v=89bwKKKjj5w&ab_channel=CNETHighlights
https://www.youtube.com/watch?v=w9zFaCNXTCY&ab_channel=CosmoSapiens
Легендарните диаманти в света
Диамантът несъмнено е един от желаните скъпоценни камъни. Заради красотата, престижът, които носи и придава. Той е символ на здравина, неразрушимост и вечност. Точно затова той е в обсега на най-богатите хора по света.
И докато ние мечтаем поне за кратко да се докоснем до такава скъпоценност, ви предлагам една класация. Тя включва легендарните диаманти, които са впечатлявали с размер, красота и цена.
• Започваме с Кулиан. Той е 530,20 карата и е един от 104 скъпоценни камъка от най-големия необработен диамант в света с общо 3 106 карата. Впечатляващо, нали?
• Мистичният Флорентински диамант. Той е изчезнал по време на Първата световна война. Говори се, че е бил 137,27 карата. Знае се, че през 17 век е принадлежал на могъщите Медичи от Флоренция, които са му дали името.
• Кой не знае най-известните нюйоркски диамантени бижута – Тифани. Те влизат в класацията с ослепителен 128,51-каратов диамант, представен в Париж. Той е имал 90 фасети.
• 108,93-каратовият Кохинор е придобит от персийския шах през 1739 г. Името му означава „Синя планина“ и в момента е едно от бижутата, принадлежащо на британската корона. Съхранява се в Лондонската кула, след като е закупен от Кралица Виктория през 1850г.
• Така нареченият Шах с 88,70 карата идва от Индия и има три надписа с имената на своите собственици. В момента се пази в Кремъл, тъй като е бил прекрасен подарък от шаха на Персия на царя на Русия през 1829 г. за подсигуряване на мира между двете страни.
Не е случаен изборът ми на точно такъв първи материал за годината в блога ми. Той е с пожелание да сте здрави като диаманта, да блестите и заслепявате всички и да разполагате с най-големите скъпоценности през цялата 2021-ва.
Ще видим отново Витлеемската звезда
Коледният сезон ще бъде незабравим, не само защото е белязан от коронавирус и ограничения. Той ще бъде запомни и с появата на Витлеемската звезда. Много хора смятат явлението за пророческо, а за други е невероятна възможност да наблюдават интересно астрономическо събитие.
Появата на Витлеемската звезда всъщност се получават от приближаването на Юпитер и Сатурн, двете най-големи планети в нашата Слънчева система. Този феномен се нарича „конюнкция“ и може да бъде същият като този, посочен в Библията. Историята разказва, че тримата мъдреци – Мелхиор, Гаспар и Балтасар, последвали Витлеемската звезда, за да намерят Исус в родното му място.
Въпреки че се твърдеше, че това явление се случва само на всеки 800 години, НАСА отбелязва, че този тип събития се случват на всеки 20 години. Сегашният обаче е специален, защото има особено голям съвпад между двете планети и се случва точно по време на коледните празници. Следващото подобно явление ще е след 60 години, но през месец март.
От Земята Юпитер и Сатурн ще бъдат видени толкова близо, че ще изглеждат като система с „двойна планета“. Според учените и двете планети са пътували заедно в небето през тази година. Но само през декември и то в периода 21-24, те ще се приближат достатъчно, за да създадат красив астрономически спектакъл. На тези дати двете огромни планети ще бъдат разделени само с една десета от градуса. Тоест, от наша гледна точка те ще бъдат на разстояние, подобно на дебелината на монета. Двете ще са толкова близо, че Сатурн може да изглежда като спътник на Юпитер.
На вас как ви се струва подобна информация? Дали няма да се роди точно тогава следващият спасител? Дали е просто съвпадение, или е частица надежда в тези смутни времена?
Йога на работното място
Случвало ли ви се е работодателят ви да подарява допълнително време за йога? Да ви насърчава да тренирате на работното място заедно с колегите? Това не е мечта, а действителност и то в няколко български компании.
За новия тренд разбрах от приятели, които работят в сферата на IT и онлайн програмирането и оптимизирането. Интересното е, че техните мениджъри им позволяват да практикуват йога, за да подобрят позицията на тялото си, да се тонизират и да се балансират. Най-хубавото е, че не се налага да остават след работно време или пък да им се начисляват допълнителни часове. Времето за йога се отнема от общите 8 часа в офиса.
За да се осъществи това начинание, е необходимо да се отдели едно помещение, което да се използва за йога.Основно това са зоните за почивка или конферентните зали, които имат по-голяма площ. Осигуряват се постелки, а фирмата наема учител, който да води класа. Тъй като всеки отделен служител има различно ниво на физическа грамотност, упражненията са така подбрани, че да са подходящи и за начинаещи, и за напреднали.
По принцип работниците в сферата на IT са ангажирани през различни части от деня за работата по отдени проекти. Точно затова работодателят осигурява два пъти на ден класове, които да са сутрин и в следобедните часове. Йога инструкторът посещава фирмата два или три пъти в седмицата.
Предполагам, че този нов модел за мотивация и насърчаване активността е внесен някъде от чужбина, защото забелязвам, че се прилага във фирми от различни градове. Примерите, които ви дадох не се отнасят единствено за София, а и за Пловдив, дори и за Бургас. Ако резултатите му са наистина добри и показва едновременно повишаване работната способност и здравето на служителите, предполагам, че и HR-ри и от други сфери ще го приложат. Така че очаквайте скоро и във вашия офис.
Хюга – разковничето за щастлив живот
Направило ли ви е впечатление, че датчаните оглавяват всички класации като най-щастлива нация в света? Разрових се малко повече, за да разбера причината за този феномен и открих разковничето – хюга. Тази концепция се заражда в Дания, за да помогне на хората в трудни моменти и да им напомни, че за специалните моменти не трябва да се търси специален повод.
С други думи, хюга означава да се радваш на малките неща, да ги оценяваш и да чувстваш хармонията както в дома си, така и в душата си. Хюга се крие в детайлите и в отношението, което имаме към самите себе си, към околните и към всичко, което ни заобикаля.
Хюга е всичко, което ни прави щастливи. Всичко, което ни носи хармония, уют и спокойствие, а в същото време очарова със своята семплост. Това може да бъде тиха вечер с любимата, разходка по плажа на залез, релаксираща вана или хубава книга.
Често, погълнати от сивото ежедневие, забравяме, че животът е хубав, че е изпълнен с емоция и моменти на удоволствие, които сами можем да си създадем. В своя „Малък наръчник по хюга“ Майк Викинг описва цялостната концепция, която съчетава думата като „изкуството да създаваш атмосфера на интимност, комфорт за душата и липса на дразнители“ и „да изпитваш удоволствие от наличието на успокояващи неща, споделени моменти на уют и да пиеш какао на приглушена светлина“.
Според Викинг, който е директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген, една от тайните на хюга се крие в светлината от запалена свещ. Ето защо не е изненада, че над 80% от анкетирани датчани посочват, че свързват хюгата със свещи. Това е и най-бързият начин да създадете подходяща атмосфера.
Не гасете светлините, но „изключете“ себе си. Оставете на мира телефоните и компютрите, избягвайте телевизора. Просто се отдайте на момента, определете своето лично пространство, за да си създадете уют и атмосфера. Насладете се на малките неща. За всеки човек щастието е в различни измерения, затова открийте своето и си го подарете.
Философията на скандинавския начин за щастлив живот се крие и в компанията, с която ще го споделите. Помислете какво обичат любимите ви хора и какво ги прави щастливи. Например малките подаръци без повод са най-хубави и със сигурност ще стоплят сърцето на получателя им.
Не забравяйте, че хюга е усещане – не иска много, но дава много. А ввие какво мислите за хюга?
ЕОС Матрикс и предимствата на международните компании
Колкото и да харесваме малките местни бизнеси, трябва да признаем, че има предимства една компания да е международна.
Да черпиш от опита на стотици локации от цял свят, в днешния свят на безмилостна пазарна конкуренция, това е безценно. Естествено, от това печелят най-много клиентите, защото получават качество, изпитано в много различни държави и поддържащо високия стандарт, който е позволил на компанията да се разрасне извън пределите на родината си.
Удачен пример за това е ЕОС Груп – един от водещите доставчици на финансови услуги в света. Известни са най-вече с услугите си в сферата на събирането и изкупуването на вземанията. ЕОС разполага с повече от 60 дъщерни дружества в 26 държави, а зад себе си има над 40-годишен опит в колекторската си дейност.
Не е тайна, че обществото не гледа с особено доверие на колекторските агенции. Това до голяма степен се дължи на недостатъчната информираност по темата, както и на застарели асоциации с индустрията. Но доколко имат общо с реалността тези асоциации? За колекторските агенции, които са в крак с времето – нищо. Доказателство за това е ЕОС.
Българското представителство на компанията е ЕОС Матрикс, активна на територията на страната от 2002 г. Освен удобството, че външна фирма поема тази странична дейност, българските бизнеси избират услугите на ЕОС Матрикс по две много важни причини – високите резултати, т.е. събраните пари, които постигат вече 18 години, и високите етични стандарти, които следват.
ЕОС Матрикс прилага международните добри практики за събиране на вземания, които следват всички дъщерни дружества на ЕОС Груп, като основен фокус е да се открие работещо за всички решение. Така просрочилият успява да погаси своето вземане по съобразена със ситуацията му схема, кредиторът възвръща своите пари, а двете страни запазват добрите си взаимоотношения. Освен това, методите им са изпитани през дългогодишната дейност на компанията в цяла Европа и дори Северна Америка. Не на последно място, ЕОС разполага с още едно огромно предимство – наличието на дъщерни дружества на толкова много локации им дава възможността да събират вземания и в чужбина. Местните дъщерни дружества са запознати с културните особености и законодателството на съответната държава.
Освен това, ЕОС Матрикс работи за утвърждаването на международните добри практики в събирането на вземанията в целия бранш. Преди няколко години тя участва в основаването на Асоциацията на колекторските агенции в България – организацията, в която членуват само коректните колекторски фирми от цялата страна и които спазват строг етичен кодекс в индустрията.
Добрите финансови практики от страна на потребителите и ефективността и коректността на агенции като ЕОС Матрикс създават една продуктивна икономическа среда, в която важи с пълна сила мотото на ЕОС: „Печеля-печелиш-печелим“.
Орлин Алексиев – връзката между Столичния общински съвет и рали Дакар
Орлин Алексиев е общински съветник в Столичния общински съвет за трети пореден мандат. През 2007-а година за първи път е избран да бъде част от местния парламент на София. Заема редица отговорни длъжности като председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет, член на постоянната комисия по икономика и собственост, председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ). Бил е председател на Управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, както и представител на Столична община в общото събрание на Общинска банка.
СОПФ е специализирана агенция, основана през 1994-а година, която има основна функция да разпределя средствата, постъпили от продажба на общинско имущество. Съветът за управление се състои от 14 души – 9 общински съветници, четири заместник-кметове, определени със заповед на кмета на Столична община и главният изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация.
А самият Орлин Алексиев е роден през 1967-а година, завършва право в Югозападния университет „Неофит Рилски“, магистър е по бизнес администрация в Нов български университет и защитава докторантура по администрация и управление.
Наред с тази впечатляваща биография, Орлин Алексиев е и едно от имената, които винаги ще останат в историята на българския автомобилен спорт. През 2013-а година се застава на старта на 34-ото издание на престижното многодневно офроуд състезание рали Дакар.
Рали Дакар е създадено по идея на Тиери Сабен, а първият му старт е даден на 26 декември 1978-а година. Идеята идва по време на участието на Тиери Сабен в рали Абиджан-Ница, когато се губи с мотора си в либийската пустиня. Тогава решава, че подобен тип състезание ще предизвика голям интерес, както сред участниците, така и сред публиката. Точно 35 години по-късно Орлин Алексиев записва най-доброто българско представяне на това състезание с автомобил BMW X1 Proto. Той завършва на 17-то място в класа и 61-во в генералното класиране. А състезанието продължава две седмици, провежда се на територията на три държави в Южна Америка – Перу, Аржентина и Чили, като преминава над 8000 километра в Атакама и прекосява най-високия проход в Андите – Пассо Де Ама – 4892 метра. Тежките трасета включват пресечени местности, каменни долини, много пясъчни дюни като дневните етапи са между 500 и 800 километра.
Орлин Алексиев решава отново да изпробва силите си и през следващата година, като този път застава на старта на ралито с автомобил Fiat Freemont. Но за съжаление проблеми с качеството на горивото не му позволява да завърши надпреварата.