За мен и около мен

За мен и около мен

Емоции във Facebook

Posted on by Popovich

Когато нещо ново се появи в социалната мрежа Facebook, автоматично се превръща в новина. Това е свидетелтсво за факта колко жизнено значима е станала тази платформа за всички млади хора.

Вдигна се много шум за новите емотикони, които допълват бутона „Харесвам“. Да, те са чудесни и забавни, но не мисля, че са чак толкова интересни, че в много онлайн медии да се появяват чак статии с инструкции за употреба и разясняване на значението им.

Какво ми харесва в емотиконите?

Допада ми начинът, по който се разнообразява социалната мрежа. Така се раздвижва интересът на потребителите. В последно време стената наистина доскуча. Добавянето на нови емоции от друга страна е хитър ход, който повишава активността към публикуваните постове.

new fb iconsКакво не ми харесва в емотиконите?

Като цяло смятам, че се вдигна твърде много шум за нещо елементарно като добавянето на няколко лица с различно настроение. Всички го очаквахме и то се случи. Емотиконите ни дават лесен начин да изразяваме емоциите си, но дали са ни в услуга. Става толкова просто само с един клик да покажеш любов или раздразнение. Но какво остава за коментирането? Отучаваме се да пишем. Еволюционно човечеството е минало от пиктограмата през клиниписното писмо, сричковата писменост, докато е развила азбуки, които да изразяват цялата реч. А сега отново се връщаме към картинките.

И на края, но не на последно място, сред иконите липсва най-съществената – Dislike! Явно от ръководтсвото твърдо застават зад позицията социалната мрежа да се развива като положителна платформа, в която не се подстрекават отрецателни оценки и хулене. И с право! Ако някой не харесва нещо, просто не отбелязва. Представяте ли си какъв срив в отношенията между хората би настъпил, ако някой качи снимка и половината от приятелите му започнат да натискат бутона Dislike. Ще се увеличи броят на блокираните абонати, ще са факт реални скандали, а резултатът ще е негативен за самата мрежа, тъй като много хора ще започнат да се ограничават в качването на постове, поради причина хейт. Политици и други публични личности ще изтрият профилите си. Рекламни марки ще прекратя следенето на мрежата. Може да се стигне дори дотам, че някой потребител може да съди Facebook за нанесени морални или психологически травми върху личността му. Ето как Facebook може да се самоубие. В този ред на мисли, ако аз бях шеф на социланата мрежа, щях много внимателно да пренапиша Правилата си или да променя Условията за участие във нея, преди да пускам каквито и да било емотикони с отрицателно съдържание като водещи под публикация. А Dislike бутон – никога, никога, никога!

А вие какво мислите по въпроса – какво ви харесва и какво не в новите визуални елементи на Facebook?

За мен и около мен

Живот OFFline или ONline?

Posted on by Popovich

Едва ли има някой, който да няма профил във Фейсбук или в някоя друга социална или видео платформа? Мисля, че рядко сред нас се намират такива. Но дори и да нямат профил или да не са активни откъм публикуване, то и те преглеждат информация ежедневно, играят на игри или друго. Това е част от живота ни онлайн.

Онлайн живеят сякаш наистина онези, които държат да оповестят за някое тяхно ново събитие в живота им, за това къде са били и с кого са се забавлявали. Те избират да демонстрират активност за мнозинството, отколкото да живеят наистина. При това ОФлайн.

Ако вие сте готови да ме опровергаете и да ми кажете, че наистина живеете повече в действителността, отколкото в инетрнет, тогава ми отговорете на следните въпроси:

  1. Кога за последно отидохте някъде и не се тагнахте, че сте на това място?
  2. Кога за последно направихте публикация, която описва настроението ви?
  3. Кога последно прекарахте ден без да отваряте социалната мрежа?
  4. Можете ли да прекарате вечер, без интернет?

i-want-my-life-backАко отговорите на тези въпроси с НЕ, то тогава вашият живот е по-ориентиран онлайн, отколкото офлан. Това е истината. Тя не е нещо, което да ни плаши или притеснява. Все пак такъв е модерният ни свят, но по мое мнение, ние не трябва да забравяме, че отдавайки се прекомерно на такива източници на забавление забравяме да се оглеждаме повече около нас, забравяме да общуваме с ближните си, развиваме егоизъм и апатия към света. Смятам, че за да водим един наистина удовлетворяващ живот е добре да сме по-свързани със самия живот като цяло и да избягваме пристрастията на съвременното ежедневие. Особено такива, без които можем.

За мен и около мен

Email или писмо?

Posted on by Popovich

Накратко – всеки може да пише мейл. Трудното е да напишеш писмо.

Thank you!Защо? Забравили сме, че в мрежата има редактори, които следят за правописа, дават възможност да се върнеш, да изтриеш, да вмъкваш в текста и винаги параграфите изглеждат отлично. Ръкописното писмо обаче няма автоматично подравняване и ако си сбъркал някъде и искаш да добавиш дума или израз трябва да задраскаш, да пишеш над изписаното. След това резултатът не е никак красив. Ще трябва да пренапишеш цялото писмо отново.

Мейлът е основно текст и рядко носи някаква емоция. В мейлът може да се добави снимка или линк към видео. Можеш да изпратиш много послания по този интерактивен начин, наистина, но все пак личният елемент го няма.

Писмото е написано с твоя собствен почерк. Специално си избрал химикал и хартия. Добавил си символ в някой ъгъл, аромат, емоция, която личи по наклона на буквите.

В бизнес общуването винаги изпратеният подарък с лично написана картичка се смята за по-силен жест на внимание. В личния живот изпращаме емотикони и пишем в чатове – нормално, но писмо на ръка с пожелание или картичка с няколко красиви думи – безценно.

Но колко хора пишат днес писма? А вие?

За мен и около мен

Гугъл вече може да превежда от изображения

Posted on by Popovich

Да, не се шегувам. И аз пробвах тази опция и мога да кажа, че работи и на български. Преводът може и да не е със стопроцентова точност на всички езици, но все пак това е машина, а не човек. Достатъчно е да ти даде представа за какво става въпрос. Ще ти е от полза, ако си в чужда страна и търсиш някое място, а не можеш да прочетеш табелата. Добре са се сетили, въпреки че се оказва, че не са първите, но пък е хубаво и към Google Translate да има такава опция – стои като естествено продължение на гугъл преводача. За да е актуален един бранд, той трябва непрестанно да се развива, да измисля нови неща, да е в крак с модерните тенденции и това, което потребителя иска. Гугъл несъмнено е такъв бранд.

За мен и около мен

Коледни картички от името на бизнеса ви

Posted on by Popovich

christmas-1047280_960_720По света, а вече и у нас, е разпространено по Коледа компаниите да изпращат картички до клиенти, инвеститори, служители и партньори. Преди обаче това да стане, организацията трябва да вземе някои важни решения, като например дали коледната картичка да е електронна или хартиена, какъв да е дизайнът й, дали да е персонализирана или еднаква за всички. На пръв поглед решенията могат да изглеждат маловажни, но коледната картичка е още едно лице на компанията и трябва да изглежда професионално.

Искам да обърна по-специално внимание на електронната коледна картичка. Тя е избор, щадящ до известна степен околната среда, и е свързана с по-малко разходи, обаче не е нещо, което ще ти остане за спомен, а някои не я смятат за достатъчно лична. Е-картичките могат да се споделят в социалните мрежи, лесно се персонализират, а могат да се направят и като интересна анимация със звук или видео – това ще ангажира вниманието.

Чудесна идея за Коледа би било някое семейно видео с основателя на компанията, който отправя поздрав за празника. Ако решите картичката да е малко по-хумористична (хората се радват на такива), я направете с вкус, без да отивате твърде далеч. Спестените пари от неизпращането на хартиени картички пък може да дарите за благотворителност.

По-младото поколение би оценило повече електронната коледна картичка, докато по-възрастното ще се зарадва на традиционна хартиена. Ти коя предпочиташ?

За мен и около мен

Недопустимо поведение на работното място

Posted on by Popovich

Only-Work-for-Office-Gossip-ECard-300x210Поведения като клюкарстване, гняв, безотговорност и грубост трябва да отсъстват от една работна среда, защото я правят не само неприятна, но и нагнетена. Агресивното поведение води след себе си още повече агресия, която, ако не бъде овладяна, може да резултира и във вътрешни войни между служителите. Ясно е, че при това положение те няма да могат да си вършат работата качествено. Мениджърите не бива да търпят, а и въобще да допускат такова разрушително поведение.

Когато нов служител попадне в една нездрава работна среда, където колегите му нямат проблем да се обиждат открито помежду си, може да се случи следното: или да приеме техния модел на поведение, или да се почувства неудобно и да напусне, или да остане и да търпи негатива. Ясно е, че нещо в самата среда не е наред и трябва да се промени, най-малкото за да се чувстват служителите добре и да работят на спокойствие. Тук вината е само и единствено на работодателя, защото не е поставил рамка на време.

Много е важно служителите да знаят къде е границата още от самото им постъпване на работа. Затова е необходимо фирмената политика да я има написана, но и също така със служителите да се говори често за отговорностите, поведението им и прогреса, които са постигнали. Годишната оценка за представянето им вече не е достатъчна, срещите с тях трябва да се провеждат по-често.

Клюкарстването на работното място е недопустимо. Слуховете, че компанията не се е отнесла добре с някой служител, дори когато не са верни, имат негативно влияние върху останалите. Една разнесена невярна клюка може да промени отношението на служител към работодател за секунди. Ако в компанията цареше дух на професионализъм, това нямаше да се допусне.

Ако трябва сам да си направя изводите, то при самото му постъпване всеки служител трябва да бъде запознат с фирмената култура, а вече наетите трябва да я следват стриктно, за да служат за пример.

За мен и около мен

Прословутата зона на комфорт

Posted on by Popovich

Всички сме чували, че когато излезем от прословутата си зона на комфорт, нещата ще започнат да се случват. Дотук добре, звучи много вдъхновяващо, мотивиращо и т.н. Самият факт, че сте решили да действате и да излезете от коловоза обаче не е достатъчен. Трябва и да направите първата крачка, не само да си мислите за нея. Прав ли съм?

Comfort-ZoneБил съм в положение, в което в главата си планирам следващите си ходове и понеже те са по-рисковани от тези, които по принцип предприемам, все отлагам и отлагам. Признавам си, че тук се намесва чувството за страх от неизвестното, намиращо се от другата страна на завесата. Aко не я дръпнеш обаче, никога няма да разбереш.

Да излезеш от зоната си на комфорт се изисква голяма доза смелост. Не е толкова просто, колкото звучи – просто отваряш една нова врата и толкова. То е едно мислене, преосмисляне, превъртане на възможни варианти. Изтощаващо е за мозъка. Много по-лесно е да тежиш на мястото, на което си сега и въобще да не мислиш за промени извън комфортната зона.

Ако трябва да съм честен, желанието ти за нещо ново и по-различно ще те застигне, колкото и да се опитваш да го потушиш и да се самоубеждаваш, че там, където си, ти е добре. В началото ще започнеш да усещаш някаква липса, без да знаеш за какво точно се отнася. С времето започваш да осъзнаваш какво точно ти липсва и няма да намериш покой, докато това парченце от пъзела не си дойде на мястото.

В описания по-горе случай зоната ти на комфорт сама те гони от себе си. Всъщност ти стигаш до един момент, в който сам осъзнаваш, че трябва да излезеш от нея, за да си щастлив, защото там вече не си. Тогава друго не ти остава, освен да послушаш вътрешния си глас.

За мен и около мен

Мъжете държат на статуса си

Posted on by Popovich

Мъжете не могат да избягат от чувството си за статус. Те умишлено го търсят и не им е никак приятно, когато го загубят. Невроните и хормоните се активизират, когато изгубим или повишим обществения си статус. Този автоматичен процес, протичащ вътрешно, датира още от пещерните ни прадеди и е характерен за всички бозайници. Усещането за статус е вплетено в биологията ни от самото ни създаване, а стремежът към по-висок такъв се дължи на факта, че той ни осигурява достъп до повече ресурси и респект.

St1Биолози са изследвали мъжките екземпляри на различни видове бозайници, в това число и човека, и са открили, че за мъжкаря статусът е много по-важен, отколкото за женската. При нас, хората, по-високият статус включва всички аспекти на мъжествеността – чест, физическа издържливост, смелост, власт, защита, размножаване, обезпечаване.

Едно време, за да станат мъже, момчетата са били подлагани на изпитания, свързани с показване на физическа сила, смелост и твърдост. В днешно време няма конкретни предизвикателства, които трябва да преодолееш, за да се превърнеш в мъж. В един момент просто започваш да се държиш като такъв и оттам нататък постоянно поддържаш този статус.

Най-простата дефиниция на статус е рангът на един човек сред останалите от групата. Статусът не е абсолютен, а относителен. Той важи само в рамките на кръга от хора, с които сме тясно свързани. Това значи, че не може да се сравнявате с някой арабски шейх, при условие че нямате никакъв досег до неговия свят, както и той до вашия. Затова пък може да се сравните със съседа, който току-що си е купил нова кола, а вашата е вече 5-годишна. Дали пък да не я смените с по-скъп и нов модел от неговия? Ето така защитава статуса си един мъж.

За мен и около мен

Какво е да обичаш работата си?

Posted on by Popovich

Да, има такива хора, които се занимават с това, което има харесва. Или те са го открили с времето, или то е намерило тях. Важното в случая е, че при тях работата не е задължение, а удоволствие. Колко от вас могат да се похвалят със същото?

Напоследък попадам на най-различни видеа в Youtube, където хората работят мечтаната си работа. Всички от тях изглеждат толкова вдъхновени и благодарни за това, което имат. Позитивизмът ги заобикаля отвсякъде и се предава и на околните.

Човекът от видеото много правилно казва, че успехът не се мери с финансови показатели, а с удовлетвореността на потребителите от услугата, която им предлагаш. Това е всъщност нещото, което ти носи стойност.

За мен и около мен

Ключови моменти при офис преместване

Posted on by Popovich

Процесът на местене на офис е доста по-сложен от това да смениш апартамент. Тук на първо място се нареждат типа вещи, които трябва да се местят, а именно скъпо офис оборудване. Смяната на адреса на работното място засяга много хора – това са всички служители във фирмата и евентуално клиентите й. Предварителната подготовка е задължителна, за да не се наруши нормалният работен процес и за да не загубите клиенти поради някакво забавяне.

Най-правилният подход би бил своевременно да уведомите служителите си за местенето на офиса. Подгответе ги отдалече, още щом вземете решението, а когато вече намерите подходящото помещение им кажете поне един месец предварително, че ще се местите там. Така ще имат време да свикнат с мисълта и да се нагласят към новата ситуация.

Комбинирането на корпоративно преместване с работния график на компанията изисква известна доза мултитаскинг и гъвкавост. С предварително изготвен план на местенето, който да се следва стриктно, няма да има изпуснати крайни срокове, което е добре и за вас, и за клиентите ви. Те също трябва да бъдат информирани за смяната на адреса на офиса ви.

home computer wrapped up in brown paper on a white backgroundЩо се отнася да самото местене, най-внимателно трябва да се опакова офис техниката, в това число принтери, копирни машини, компютри, смарт телевизори. Превозването й също е сред ключовите моменти, на които трябва да се обърне особено внимание.

Ако погледнете на местенето на офиса като на ново начало, а не като край на една ера, тогава то не би изглеждало толкова стресиращо. За момент може да почувствате, че губите почва под краката си, но помнете, че това е за кратко.