За мен и около мен

За мен и около мен

Тайната на коледните празници

Posted on by Popovich

Коледа е един от най-хубавите празници в нашето християнско общество. Къде се крие тайната му обаче и защо се е превърнал в цял период от годината, който много хора чакат с нетърпение?

Всъщност моето лично мнение е, че като изключим религиозния елемент, Коледа е толкова очаквана, защото е приказна. Цялата традиция на празнуването на този празник е ежегодно пресъздаване на една приказка. Приказката за добрия старец, който навестява всички деца и им оставя желаните подаръци под елхата.

Самото украсяване с коледно дърво, отрупано с цветни топки и гирлянди, блещукащи лампички и брокат навсякъде, също допринася за приказността на този празник. И не случайно децата се прехласват по него. Обвързват го с изключително приятни семейни спомени и това остава в съзнанието им и като възрастни.

А всъщност за възрастните е просто хубаво да се съберат с роднините и близките си приятели и да споделят с тях усмивки, ситуации, които са се случили през годината и много положителни емоции.

Това е тайната на празника и е хубаво да го съхраним и да продължаваме да поддържаме духа на приказните вълшебства! Защото казват, че по Коледа ставали чудеса. А чудесата са в това да видиш усмивките на най-близките ти хора, които обичаш. Да ги зарадваш и да се сгушиш в топлата им прегръдка.

 

За мен и около мен

Извади ръцете си от джобовете

Posted on by Popovich

Доброволчеството е тема, която през последните години е силно разисквана. На практика то е само финалният етап от съзряването на една личност. От осъзнаването, че егоизмът и абсолютната незаинтересованост от това какво се случва покрай теб вреди не само на те, но и на средата, която те заобикаля. Доброволчеството е краят на този дълъг път, в който осъзнаваме, че когато се грижим за хората около нас, дори и тези, които не познаваме, света ни става по-добър, а ние се чувстваме удовлетворени от делата си.

И въпреки обществения дебат по темата и непрекъснатото повтаряне, че да си доброволец е изключително полезно, все още не се намират достатъчно хора, които да отделят от личното си време, за да помагат на другите. Ето защо, една организация, търсеща доброволци, създаде прочувствено и доста вдъхновяващо видео по темата. Вижте го и вие:

 
https://www.facebook.com/100009633488351/videos/791532597844516/

За мен и около мен

Силата на живото изпълнение

Posted on by Popovich

Винаги съм смятал, че един творец е много по-въздействащ, когато се гледа на живо. Само тогава можете да усетите харизмата, чара, енергията, емоцията, която вплита в това, което прави. Тук по-конкретно говоря за музиканти и изпълнители.

Силата на живото изпълнение е голяма. Там си проличава реално колко е талантлив даден човек. Как усеща и вибрира с музиката си и до колко умее да усети енергията на публиката си и да я запали още повече.

Никога няма да забравя изпълнението на Бърди, което гледах на един музикален фестивал в Букурещ. Малка, фина и изключително чаровна тя излезе на сцената поклони се, благодари за аплодисментите и седна на еди роял, който беше поставен така, че тя почти през цялото време беше с профил към публиката.

Това момиче имаше такова излъчване, че не беше нужно да прави абсолютно нищо друго освен да седи с профил на сцената, да свири на рояла си и да пее. Всички бяхме опиянени от таланта й. Тя дойде, грабна ни, стисна гърлата ни в нежна меланхолична прегръдка и ни държа настръхнали до самия край на своето участие.

Истината е, че подобни творци са малко, а таланта им е единственото, което ги прави толкова велики. Трудът, който са положили – също, но таланта и харизмата им не могат да се опишат с думи. Те те завладяват, унищожават с величието на божествения път, който им е отреден, а ти се предаваш пред уникалността им.

Едно друго любимо мое живо изпълнение, което за съжаление съм гледал само на видео, ще споделя с вас.

https://youtu.be/Gs46ZemsNDk

За мен и около мен

Предколедна суматоха

Posted on by Popovich

Ето, че още една година се изтърколи и дойде отново време да избираме коледни подаръци. Признавам си, че този период особено много ме напряга и изморява. Самото бързане и напрежение от това какво да избера, дали ще му/й хареса, а дали не подарих нещо подобно преди една-две години; колко пари мога да отделя; кога да намеря време да напазарувам за всички; моловете са претъпкани и допълнително изнервят положението; ще хвана ли големите намаления; ама те истински намаления ли са?

Всичко това е повече от изтощително. Още повече когато промоциите и истерията по празника започват все по-рано и по-рано.

Ето защо реших да споделя с вас едно кратко забавно видео, които силно иронизира точно тази комерсиализация на празника:

За мен и около мен

Магията на театъра и геният на един творец

Posted on by Popovich

Огромен фен съм не на някаква актриса, певица или манекенка. Фен съм на една театрална режисьорка. Нейното име е Веселка Кунчева. Родена е в Плевен, а нейното творчество може да бъде наблюдавано в почти цялата страна. Представленията, които прави и темите, които разглежда са толкова добре представени. Тя се отличава с ясен и характерен стил, използва много различни изразни средства и спектаклите й те поглъщат в един невероятен свят на напрежение, драма, сълзи, ирония, сарказъм.

Пред вас се разгръщат картини, които ви въвличат в действието. Вие се чувствате част от самото действие, а невероятната динамика и химията на актьорите може да ви накара да забравите къде се намирате.

 

За мен и около мен

Онлайн срещите и тяхното развитие

Posted on by Popovich

Случвало ли ви се да използвате сайтове за запознанства, за да разнообразите ежедневието си. Приложения подобни на Тиндър стават все по-популярни в последно време, а хората ги използват с много и разнообразни причини.

Някои от тези причини са, за да разнообразят скучното си ежедневие, дали с приятен разговор с човек от противоположния пол, дали със среща или още нещо. За мое най-голямо учудване има много хора, които използват този тип приложения, за да намерят любовта на живота си. Тази своя половинка, с която искат да прекарат живота си и да създадат семейство.

Това винаги ми се е струвало изключително странно и ми коства много усилия, за да го разбера. Тъй като аз съм от поколението, което вярва, че прекия контакт е от особена важност, за да може да се получи някакво привличане. Ако комуникацията започне посредством някакво устройство, на базата на обработени снимки, има огромна вероятност разочарованието след това да бъде много голямо. Ако изобщо се стигне до среща, разбира се. Защото подобен тип комуникация е удобна и безопасна, което автоматично прави цялото упражнение безсмислено.

Но истината е, че в забързаното ни и дори доста самотно ежедневие, това е един доста удобен начин да се запознаете с хора от противоположния пол, а защо не и това да не прерасне в нещо интересно и дълбоко.

Историята помни такива случаи, в които семейства са се запознали посредством подобен тип приложения, така че… защо не. Времената се променят. Май трябва и ние да се променим с тях. Вие как мислите?

За мен и около мен

С помощта на Янко Янев можете спокойно да позволите на жена си да кара колата

Posted on by Popovich

Всеки мъж знае, че на жената колата не трябва да се поверява. Все ще намери някоя огромна дупка, през която да мине или ще паркира успешно в някой стълб. Е и моята е от тези шофьори, които трудно се оправят с габаритите на семейния ни автомобил и често му причинява леки и средни щети, които после аз трябва да оправям. А това не е никак лесна задача, защото застрахователите често се дърпат и правят на интересни и не искат да изплащат целите суми по ремонта на колата. Но откакто открих услугите на адвокат Янко Янев, съм напълно спокоен да оставя ключовете за колата на жена ми и да съм сигурен, че дори и да ? направи нещо, то ще бъде възстановено, както си му е реда, от застрахователната компания.

В случая съпругата ми отново се е надценила и е решила, че ще паркира автомобила ни на едно много тясно място, заобиколено от други коли. Разбира се и най-добрият шофьор едва ли би могъл да се вмъкне там и резултатът от опита на жена ми беше остъргани автомобили, счупени странични огледала и огънат калник от огромният корен, в който е решила да спре. Силно притеснена тя ми се обади, защото беше нанесла щети не само върху нашия автомобил. Казах ? да потърси собствениците и да си разменят данните на застрахователните компании. Мисля, даже, че ? казах да изготвят двустранен протокол и да ходим в дружеството да оправим щетите.

То хубаво, ама след като компанията ни е покрила щетите на ударените от жена ми автомобили, изведнъж реши, че след като ние сме виновни, сме длъжни да ? платим изплатеното.

Объркахте ли се? Еми, и аз много се обърках. Не можех да разбера как така аз ще си плащам застраховката Гражданска отговорност и Каско и след това при инцидент, независимо чия е вината, ще искат от мен отново да плащам за покриването на щетите. Та… нали за това съм си направил застраховка?!

В крайна сметка реших да потърся услугите на професионалист, просто за да разбера дали съм в правото си или не. Защото застрахователите звучаха толкова убедително, че за момент реших, че може би законът наистина е такъв. Ами познайте – не е такъв. И реално те нямат право да изискват от мен тази сума, при положение, че аз вече съм си плащал сумите по полицата.

За щастие попаднах (благодарение на мои приятели) на един от най-добрите адвокати в сферата – Янко Янев. Неговата кантора има разкрити офиси в София, Пловдив и Велико Търново, а екипът му е съставен от висококвалифицирани професионалисти с дългогодишен опит в областта на застраховането, гражданското и търговското право и недвижимите имоти.

За мен и около мен

Васил Лазаров, перфектните пържени картофи и мисията да ги приготвим вкъщи

Posted on by Popovich

Години наред се опитвах да направя перфектните пържени картофки на домашния си фритюрник, но до скоро нямах успех. Благодарение на фирмата на Васил Лазаров Вивекта вече мога да се похваля, че постигнах желания резултат.

Сагата започна още в тийнейджърските ми години, когато открих удоволствието от това да пийваш студена биричка в летните горещини и да си боцкаш картофки, поръсени с обилно количество бяло сирене. Разбира се, по това време обичах да прекарвам времето си навън по заведенията, а там в повечето случаи картофките са доста вкусни. С течение на годините и в момента, когато станах самостоятелен реших, че ще си хупя фритюрник, за да мога да се наслаждавам на любимото си удоволствие в уюта на дома си. И точно тук започна моята обсесия от пържените картофи. Колкото и да се стараех, никога не можех да докарам онази ужасяващо перфектна комбинация между мека и нежна сърцевина и хрупкава златиста коричка на картофите.

Изпробвах най-различни варианти – с по-дебели парчета, което беше голяма грешка, защото поставени в нагорещеното олио сърцевината им оставаше сурова, а ако ги държах по-дълго – изгаряха. Ако пък намалях температурата на олиото, то картофките ставаха прекалено мазни и неприятни за консумация.

Признавам си, малко се вманиачих. Защо ли не знаех по-рано за фирмата на Васил Лазаров Вивекта и продуктите, които внасят на българския пазар? Започнах да чета най-различни статии и кулинарни блогове, които съветваха за различни начини за приготвянето на идеалните пържени картофи. Трябва да ви кажа, че съм направил толкова лоши партиди пържени картофи, колкото най-вероятно вие не сте изяли през живота си.

Най-полезното, което научих от всички възможни източници, до които се добрах, е че ресторантьорският начин на приготвянето на пържените картофи се извършва на системата на двойно пържене в мазнини, нагорещени на различна температура. Но колкото и да се опитвах да постигна този ефект в домашни условия, все нещо не се получаваше.

Оказа се, че не съм единственият маниак на тази тема, но за разлика от останалите търсачи на перфектните пържени картофи, аз не разполагах с 2000 долара за вакуумна камера, в която да третирам парченцата.

В крайна сметка цялото това проучване завърши благополучно. Разбрах, че марката картофи, които използват в по-голямата част от заведенията по света е McCain Foods Limited, а за мое най-голямо щастие фирмата на Васил Лазаров Вивекта БГ ЕООД ги внася и на българския пазар. Когато ги приготвих и опитах останах очарован. Вече бях постигнал желаното. Сега оставаше само да се наслаждавам на превъзходния им вкус и студената биричка у дома.

За мен и около мен

Сънувам пакет бисквити, когато съм гладен

Posted on by Popovich

От известно време много усърдно се опитвам да спазвам режим на хранене и да се ограничаавм от към нощни ставания и отваряния на хладилника. Такива промени трябва да стават постепенно, реших, скоро след като разбрах, че среднощните ми походи към кухнята са се превърнали в нещо като ритуали по унищожаването на остатъците от вечерята.

assortedbiscuitsПървата стъпка към прекратяването на това нехранително и нездравословно поведение от моя страна беше да сменя нещата, с които се тъпча, след като стане 9 часа вечерта. Опитвам се да не налитам на последното парче месо с картофи или пък на последната порция мусака. Затова започнах да похапвам половин пакет бисквити с кисело мляко. Добре, но макар и не толкова вредни и доста по-леки за стомаха, като цяло среднощното ядене не е никак полезно.

И така… прекратих с млякото и бисквитите и стана кошмарно. Очевидно организмът ми много си е харесал тази вечерна комбинация, защото по инерция започнах да мисля за бисквити по време на филма, който гледам и на късната емисия новини. Цяла седмица, докато заспивам, броя бисквити. А вече няколко вечери се опитвам да събера на сън разпилените бисквити в един пакет. И все не успявам и не успявам.

Събуждам се малко след 2 през нощта и първият ми подтик е да ида до кухнята само за една бисквита. В повечето случаи не се стърпявам. Добре, нека съм честен – досега не съм успявал да се стърпя. Все си казвам, че ще си взема само една, пък изяждам по половин пакет. Имам си едни Житен дар, които ме очакват в кухнята. Вечното присъствие.

Във всеки случай именно това ме спасява. Иначе другият вариант е да налитам на домашно приготвеното и да си слагам големи порции, тъй като се опитвам да огранича хляба.

А вие какво правите, за да се преборите с вечерния глад? Иска ми се да повярвам, че скоро ще привикна с него. Може би все пак трябва се консултирам с диетолог, но пък не съм чак толкова пълен. Всъщност през последните месеци съм качил само 10-тина килограма, които упорито се опитам да сваля.

За мен и около мен

Емоции във Facebook

Posted on by Popovich

Когато нещо ново се появи в социалната мрежа Facebook, автоматично се превръща в новина. Това е свидетелтсво за факта колко жизнено значима е станала тази платформа за всички млади хора.

Вдигна се много шум за новите емотикони, които допълват бутона „Харесвам“. Да, те са чудесни и забавни, но не мисля, че са чак толкова интересни, че в много онлайн медии да се появяват чак статии с инструкции за употреба и разясняване на значението им.

Какво ми харесва в емотиконите?

Допада ми начинът, по който се разнообразява социалната мрежа. Така се раздвижва интересът на потребителите. В последно време стената наистина доскуча. Добавянето на нови емоции от друга страна е хитър ход, който повишава активността към публикуваните постове.

new fb iconsКакво не ми харесва в емотиконите?

Като цяло смятам, че се вдигна твърде много шум за нещо елементарно като добавянето на няколко лица с различно настроение. Всички го очаквахме и то се случи. Емотиконите ни дават лесен начин да изразяваме емоциите си, но дали са ни в услуга. Става толкова просто само с един клик да покажеш любов или раздразнение. Но какво остава за коментирането? Отучаваме се да пишем. Еволюционно човечеството е минало от пиктограмата през клиниписното писмо, сричковата писменост, докато е развила азбуки, които да изразяват цялата реч. А сега отново се връщаме към картинките.

И на края, но не на последно място, сред иконите липсва най-съществената – Dislike! Явно от ръководтсвото твърдо застават зад позицията социалната мрежа да се развива като положителна платформа, в която не се подстрекават отрецателни оценки и хулене. И с право! Ако някой не харесва нещо, просто не отбелязва. Представяте ли си какъв срив в отношенията между хората би настъпил, ако някой качи снимка и половината от приятелите му започнат да натискат бутона Dislike. Ще се увеличи броят на блокираните абонати, ще са факт реални скандали, а резултатът ще е негативен за самата мрежа, тъй като много хора ще започнат да се ограничават в качването на постове, поради причина хейт. Политици и други публични личности ще изтрият профилите си. Рекламни марки ще прекратя следенето на мрежата. Може да се стигне дори дотам, че някой потребител може да съди Facebook за нанесени морални или психологически травми върху личността му. Ето как Facebook може да се самоубие. В този ред на мисли, ако аз бях шеф на социланата мрежа, щях много внимателно да пренапиша Правилата си или да променя Условията за участие във нея, преди да пускам каквито и да било емотикони с отрицателно съдържание като водещи под публикация. А Dislike бутон – никога, никога, никога!

А вие какво мислите по въпроса – какво ви харесва и какво не в новите визуални елементи на Facebook?