За мен и около мен

Прословутата зона на комфорт

Posted on by Popovich

Всички сме чували, че когато излезем от прословутата си зона на комфорт, нещата ще започнат да се случват. Дотук добре, звучи много вдъхновяващо, мотивиращо и т.н. Самият факт, че сте решили да действате и да излезете от коловоза обаче не е достатъчен. Трябва и да направите първата крачка, не само да си мислите за нея. Прав ли съм?

Comfort-ZoneБил съм в положение, в което в главата си планирам следващите си ходове и понеже те са по-рисковани от тези, които по принцип предприемам, все отлагам и отлагам. Признавам си, че тук се намесва чувството за страх от неизвестното, намиращо се от другата страна на завесата. Aко не я дръпнеш обаче, никога няма да разбереш.

Да излезеш от зоната си на комфорт се изисква голяма доза смелост. Не е толкова просто, колкото звучи – просто отваряш една нова врата и толкова. То е едно мислене, преосмисляне, превъртане на възможни варианти. Изтощаващо е за мозъка. Много по-лесно е да тежиш на мястото, на което си сега и въобще да не мислиш за промени извън комфортната зона.

Ако трябва да съм честен, желанието ти за нещо ново и по-различно ще те застигне, колкото и да се опитваш да го потушиш и да се самоубеждаваш, че там, където си, ти е добре. В началото ще започнеш да усещаш някаква липса, без да знаеш за какво точно се отнася. С времето започваш да осъзнаваш какво точно ти липсва и няма да намериш покой, докато това парченце от пъзела не си дойде на мястото.

В описания по-горе случай зоната ти на комфорт сама те гони от себе си. Всъщност ти стигаш до един момент, в който сам осъзнаваш, че трябва да излезеш от нея, за да си щастлив, защото там вече не си. Тогава друго не ти остава, освен да послушаш вътрешния си глас.

За мен и около мен

Мъжете държат на статуса си

Posted on by Popovich

Мъжете не могат да избягат от чувството си за статус. Те умишлено го търсят и не им е никак приятно, когато го загубят. Невроните и хормоните се активизират, когато изгубим или повишим обществения си статус. Този автоматичен процес, протичащ вътрешно, датира още от пещерните ни прадеди и е характерен за всички бозайници. Усещането за статус е вплетено в биологията ни от самото ни създаване, а стремежът към по-висок такъв се дължи на факта, че той ни осигурява достъп до повече ресурси и респект.

St1Биолози са изследвали мъжките екземпляри на различни видове бозайници, в това число и човека, и са открили, че за мъжкаря статусът е много по-важен, отколкото за женската. При нас, хората, по-високият статус включва всички аспекти на мъжествеността – чест, физическа издържливост, смелост, власт, защита, размножаване, обезпечаване.

Едно време, за да станат мъже, момчетата са били подлагани на изпитания, свързани с показване на физическа сила, смелост и твърдост. В днешно време няма конкретни предизвикателства, които трябва да преодолееш, за да се превърнеш в мъж. В един момент просто започваш да се държиш като такъв и оттам нататък постоянно поддържаш този статус.

Най-простата дефиниция на статус е рангът на един човек сред останалите от групата. Статусът не е абсолютен, а относителен. Той важи само в рамките на кръга от хора, с които сме тясно свързани. Това значи, че не може да се сравнявате с някой арабски шейх, при условие че нямате никакъв досег до неговия свят, както и той до вашия. Затова пък може да се сравните със съседа, който току-що си е купил нова кола, а вашата е вече 5-годишна. Дали пък да не я смените с по-скъп и нов модел от неговия? Ето така защитава статуса си един мъж.

Благинки

Културна среща с древна Азия

Posted on by Popovich

Днес ще си говорим за страната с една от най-древните култури в света. Не вярвам само от това изречение да се сетите коя е, затова ще ви дам една малка подсказка: стена, която се вижда от космоса. Естествено че това е Китай. И тъй като я споменахме, нека се потопим в малко история за Великата китайска стена. Първоначално това били няколко по-малки стени, които се обединили в една някъде през 17 век преди Христа. Идеята била стената да пази китайската територия от набези и нахлувания. Днес тя е забележителност, която туристите не подминават, докато са в Китай.

Китайската писменост е един много интересен елемент от културата на тази страна. Азбуката й не се състои от букви, а от символи, които изобразяват срички от говоримия език. Написани заедно, тези символи образуват една дума. На чужденците китайските думи по-скоро могат да им заприличат на миниатюрни рисунки, наподобяващи някакъв предмет – например къщичка, шапка, човече и т.н.

chinese-writing-symbols-calligraphyНе били много хората, които можели да пишат на древен китайски език. Тази привилегия имали само представители на висшата класа. Към 20 век обикновените китайци започнали да се ограмотяват. Днес китайският език има множество диалекти, затова и не е необичайно китайци от различни провинции да не могат да се разбират помежду си. Огромен е и приносът на Китай за калиграфските традиции на Източна Азия.

Ако искате да придобиете истинска представа за китайската архитектура, то непременно трябва да посетите „Забранения град“. Някаква дълбока тайна трябва да се крие тук. В момента той е превърнат в музей, намира се в Пекин, между другото. Този град навремето е бил дом на китайската кралска династия и на обикновените хора не им било разрешено да влизат там. Тъй като емблематичният цвят на кралското семейство бил жълт, то в двореца ще намерите много такива елементи.

Китайският порцелан се слави с фината си майсторска изработка и красиво изрисуваните орнаменти. Умело декорирания порцелан излъчва елегантност, а точното количество глазура добавя още повече блясък на тези деликатни изделия.

Благинки

HR грешки в една фирма

Posted on by Popovich

human-resources-keysМного хора си мислят, че да бъдеш HR не се изискват кой знае какви умения –  провеждаш някакви интервюта от време на време и се занимаваш с документация. Нищо работа. Функцията на специалиста по човешки ресурси се простира далеч отвъд това схващане. Той трябва да познава закони, но и да се грижи за удовлетвореността на служителите на работното място, за да не загубят те мотивация. Напоследък тенденцията е да се набират кандидати, които се вписват във фирмената култура, дори и да не са с голям опит, защото така ще паснат по-добре на компанията и ще допринесат за нейното развитие. HR-ът обаче трябва да има опит, за да знае как да отсява кандидати и да преценя дали казват истината.

Една от често срещаните HR грешки е лошото описание на длъжността в сайтовете за работа. Това показва, че човекът, занимаващ се с набиране на персонал, не е наясно какво точно се изисква от длъжността. Такава обява може да привлече неподходящите кандидати, а когато компанията отчаяно се нуждае от служители, ще наеме някой измежду тях, който няма да се представя на очакваното ниво. След време ще се наложи да го освободи, а вече е изхрачила време и средства за обучението му.

Фирмената политика трябва да я има записана черно на бяло, независимо от големината на бизнеса. И не само това – тя постоянно трябва да се актуализира и промените да достигат до всички служители. Добре е те да подписват форма за потвърждение, в която се заявява, че са прочели и да съгласни с корпоративната политика.

HR специалистите трябва да са наясно, че служителите, които наемат, ще искат да се развиват, а ако компанията иска да ги задържи за по-дълго, трябва да им предоставя възможности за израстване. В противен случай ще има голямо текучество на кадри и ще й излезе лошо име.

За мен и около мен

Какво е да обичаш работата си?

Posted on by Popovich

Да, има такива хора, които се занимават с това, което има харесва. Или те са го открили с времето, или то е намерило тях. Важното в случая е, че при тях работата не е задължение, а удоволствие. Колко от вас могат да се похвалят със същото?

Напоследък попадам на най-различни видеа в Youtube, където хората работят мечтаната си работа. Всички от тях изглеждат толкова вдъхновени и благодарни за това, което имат. Позитивизмът ги заобикаля отвсякъде и се предава и на околните.

Човекът от видеото много правилно казва, че успехът не се мери с финансови показатели, а с удовлетвореността на потребителите от услугата, която им предлагаш. Това е всъщност нещото, което ти носи стойност.

За мен и около мен

Ключови моменти при офис преместване

Posted on by Popovich

Процесът на местене на офис е доста по-сложен от това да смениш апартамент. Тук на първо място се нареждат типа вещи, които трябва да се местят, а именно скъпо офис оборудване. Смяната на адреса на работното място засяга много хора – това са всички служители във фирмата и евентуално клиентите й. Предварителната подготовка е задължителна, за да не се наруши нормалният работен процес и за да не загубите клиенти поради някакво забавяне.

Най-правилният подход би бил своевременно да уведомите служителите си за местенето на офиса. Подгответе ги отдалече, още щом вземете решението, а когато вече намерите подходящото помещение им кажете поне един месец предварително, че ще се местите там. Така ще имат време да свикнат с мисълта и да се нагласят към новата ситуация.

Комбинирането на корпоративно преместване с работния график на компанията изисква известна доза мултитаскинг и гъвкавост. С предварително изготвен план на местенето, който да се следва стриктно, няма да има изпуснати крайни срокове, което е добре и за вас, и за клиентите ви. Те също трябва да бъдат информирани за смяната на адреса на офиса ви.

home computer wrapped up in brown paper on a white backgroundЩо се отнася да самото местене, най-внимателно трябва да се опакова офис техниката, в това число принтери, копирни машини, компютри, смарт телевизори. Превозването й също е сред ключовите моменти, на които трябва да се обърне особено внимание.

Ако погледнете на местенето на офиса като на ново начало, а не като край на една ера, тогава то не би изглеждало толкова стресиращо. За момент може да почувствате, че губите почва под краката си, но помнете, че това е за кратко.

За мен и около мен

Динамичната среда на работа в Happy и фирмените обучения

Posted on by Popovich

training-programВ една динамична работна среда служителят е заобиколен от изменящи се обстоятелства, към които трябва да се адаптира. Появяват се и непредсказуеми ситуации, с които трябва да се справи. Вътрефирменото обучение помага за тяхното преодоляване. Служителят е този, който трябва да ги пребори в реални условия и от неговите придобити умения зависи дали ще може. Дори ситуацията да не е идентична, натрупаните знания могат да се приложат към нея в изменена форма.

Ето защо такива периодични трейнинги са необходими. Те не само надграждат над наученото дотук, но и подобряват квалификацията. Тук има и един друг фактор – когато си оттренирал нещо няколко пъти в симулирана ситуация, ти е по-лесно да реагираш в реална. Така умът ти го запомня и не си под стрес, когато се случи в действителност. Ще дам примера с шахматистите, които толкова много тренират ума си да помни ходове, че могат да изиграят цяла една игра наум в различните вариации, които може да има.

В този ред на мисли се сещам за една българска компания, която много държи на фирмените обучения – Хепи. Там служителите наистина работят динамично. В постоянно движение са, нещата бързо се менят, темпото е високо и който се е хванал на работа в Happy, трябва да е в крачка с него. За първата 1 г. минаваш няколко нива на обучение. Тестват те теоретично и практически, сертифицират те вътрешно, а после има и външни обучения. Минеш ли тази година, заплащането в Хепи, както и социалният пакет, расте. Доколкото знам, прилагат някакъв западен модел на управление на персонал, който не ощетява никого от служителите, дори и онези, които работят „зад кадър“, т.е. в кухнята. Общо взето, бонуси има за всички при добре свършена работа.

При тези условия нищо чудно работата в Хепи, която си започнал със съзнанието, че ще е просто старт на кариерата ти, да се превърне в постоянна. Все пак не са много фирмите, които регулярно провеждат обучения за служителите си, особено у нас. Когато един служител вижда, че работодателят му го е грижа за него, той е по-склонен на отвърне със същото, не мислите ли?

За мен и около мен

Защо е важен тийм билдингът?

Posted on by Popovich

Наскоро прочетох една статия за това как добрите екипи били онези, чиито членове имат по-голяма връзка помежду си, която ги кара да искат да споделят идеи един с друг и да ги доразвиват. Тогава се замислих защо всъщност са необходими тийм билдингите в една компания. Познавайки се по-добре, служителите биха постигнали и по-добри резултати в работата.

Тийм билдингите са популярен метод за сплотяване на служителите във или извън работната среда, за да могат да дадат най-доброто от себе си на екипа. В днешно време служителите са насърчавани не толкова да работят усърдно, а по-скоро умно. Индивидуалните умения обаче не гарантират успехът на даден проект. Съвместните усилия са тези, които решават съдбата му.

team-building-exercisesЕдин тийм билдинг извън офиса поставя служителите в незадължаваща среда, където личните бариери се вдигат. Всеки има свобода на действие, но всички се забавляват заедно. Там членовете на екипа подобряват комуникативните си умения, опознават се по-добре, започват да се чувстват комфортно в компанията си и изграждат връзка помежду си. Това неминуемо се отразява и на умението им да работят заедно в екип.

Тийм билдинг упражненията предоставят възможност на служителите да допринесат за общата цел. Успехът на една организация зависи от това дали е способна да създава ефективни екипи, които да са достатъчно мотивирани, креативни и  продуктивни.

За мен и около мен

Какво е главен евангелист?

Posted on by Popovich

Главен евангелист не е някакъв библейски термин, както може би си мислите, а е свързан с маркетинга. За баща на evangelism marketing (маркетинг евангелизма) се смята Гай Кавазаки, когото ще спомена по-подробно малко по-късно.Този вид маркетинг представлява напреднала форма на т. нар. маркетинг от уста на уста.

При маркетинг евангелизма компаниите се стремят да създадат база от потребители, които толкова силно харесват един продукт, че са готови без каквото и да е било възнаграждение да убеждават останалите да си го купят. Те стават защитници на марката и доброволно разпространяват доброто си мнение за нея.

23361Да се върнем сега на главния евангелист и с какво точно се занимава той. Нека започнем с английското съкращение CTE. То означава chief technology evangelist или главен технологичен евангелист – това е човекът, който се занимава със събирането на подкрепа за дадена нова технология и превръщането й в стандарт на по-късен етап. Такъв е бил Гай Казаваки през 1983 г., когато започва да работи за Apple. Той определя ролята си там по следния начин: „да защитя и запазя култа към Макинтош, правейки това, което трябва да се направи“. Той подпомогнал за засилването на имиджа на компанията и за набирането на фенове, когато броят им по онова време намалявал. Едно от постиженията му било мейлинг листа с всички фенове на Apple, призовавайки ги да подкрепят и защитят имиджа на бранда и продуктите. По онова време това било нечувано в маркетинг средите и изцяло иноваторски подход към PR и комуникационната политика.

В случая Гай Казаваки използва концепцията за прозрачност на информацията и я предоставя на феновете, които в последствие се превръщат в потребители-евангелисти.

Традиционният маркетинг разчита на едностранна комуникация, но с появата на нови канали, тя трябва да стане двустранна. Ако бизнесът може да говори открито за себе си пред потребителите, той създава силна връзка с тях.

За мен и около мен

В разгара на лятото

Posted on by Popovich

Като бях ученик, лятото беше любимият ми сезон. Навярно се сещате защо – няма училище. Сега гледам на него малко по-спокойно. Като тръгнеш да работиш няма такива големи почивки от два-три месеца, само 20 дена и толкоз. Някак не е много честно, не мислите ли?

Тази година например от 365 дена като махнем събота и неделя и официалните празници остават 252 работни дни. С една проста сметка стигаме до заключението, че имаме 113 почивни дни, а с 20-те отпуска стават 133. Така съотношението работни към почивни дни става грубо 2:1. Ха, учуден съм! Досега не бях го смятал, очаквах да е поне 3:1.

И все пак почивката никога не е достатъчно. Сега ме е обзело едно такова лежерно лятно настроение и само за море си мисля. Всеки си има моменти в които просто не му се работи и незнайно защо повечето идват през лятото, когато слънцето грее, обаче ти не може да му се порадваш подобаващо, защото си на работа. Ето ви един поздрав и нека отпуската ви да дойде по-бързо.