Колкото и да харесваме малките местни бизнеси, трябва да признаем, че има предимства една компания да е международна.
Да черпиш от опита на стотици локации от цял свят, в днешния свят на безмилостна пазарна конкуренция, това е безценно. Естествено, от това печелят най-много клиентите, защото получават качество, изпитано в много различни държави и поддържащо високия стандарт, който е позволил на компанията да се разрасне извън пределите на родината си.
Удачен пример за това е ЕОС Груп – един от водещите доставчици на финансови услуги в света. Известни са най-вече с услугите си в сферата на събирането и изкупуването на вземанията. ЕОС разполага с повече от 60 дъщерни дружества в 26 държави, а зад себе си има над 40-годишен опит в колекторската си дейност.
Не е тайна, че обществото не гледа с особено доверие на колекторските агенции. Това до голяма степен се дължи на недостатъчната информираност по темата, както и на застарели асоциации с индустрията. Но доколко имат общо с реалността тези асоциации? За колекторските агенции, които са в крак с времето – нищо. Доказателство за това е ЕОС.
Българското представителство на компанията е ЕОС Матрикс, активна на територията на страната от 2002 г. Освен удобството, че външна фирма поема тази странична дейност, българските бизнеси избират услугите на ЕОС Матрикс по две много важни причини – високите резултати, т.е. събраните пари, които постигат вече 18 години, и високите етични стандарти, които следват.
ЕОС Матрикс прилага международните добри практики за събиране на вземания, които следват всички дъщерни дружества на ЕОС Груп, като основен фокус е да се открие работещо за всички решение. Така просрочилият успява да погаси своето вземане по съобразена със ситуацията му схема, кредиторът възвръща своите пари, а двете страни запазват добрите си взаимоотношения. Освен това, методите им са изпитани през дългогодишната дейност на компанията в цяла Европа и дори Северна Америка. Не на последно място, ЕОС разполага с още едно огромно предимство – наличието на дъщерни дружества на толкова много локации им дава възможността да събират вземания и в чужбина. Местните дъщерни дружества са запознати с културните особености и законодателството на съответната държава.
Освен това, ЕОС Матрикс работи за утвърждаването на международните добри практики в събирането на вземанията в целия бранш. Преди няколко години тя участва в основаването на Асоциацията на колекторските агенции в България – организацията, в която членуват само коректните колекторски фирми от цялата страна и които спазват строг етичен кодекс в индустрията.
Добрите финансови практики от страна на потребителите и ефективността и коректността на агенции като ЕОС Матрикс създават една продуктивна икономическа среда, в която важи с пълна сила мотото на ЕОС: „Печеля-печелиш-печелим“.
Как да се справим с първия работен ден след празниците
Първият работен ден след коледните празници може да бъде източник на стрес и тревожност. Ще се постарая да ви помогна да се справите с този тежък период, като ви посоча няколко грешки, които всеки от нас допуска в първите дни от завръщането си в истинския свят.
Грешка 1: Изчаквате до последната минута
За да не се почувствате претоварени в деня, когато се върнете, отделете малко време предната вечер. Всички искаме да се наслаждаваме на всяка секунда от празниците, но отделянето на 30 минути, за да сортирате имейлите си, преди да се върнете в офиса, може да помогне за облекчаване на безпокойството на следващата сутрин. Ако усетите, че стресът нараства при мисълта за работата, която ви предстои, можете също на ум да изброите трите най-належащи и важни неща, които трябва да направите в деня, когато се върнете – три задачи не може да са чак толкова много, нали?
След като стигнете до офиса, не очаквайте веднага да се върнете към обичайното си темпо. Намалете и външните източници на стрес, като оставите съобщението „извън офиса“ в електронната си поща за допълнителен ден, за да имате време да се върнете в разгара на нещата преди да се наложи да поемате нови предизвикателства.
Грешка 2: Не се възползвате от тази възможност за промяна
Завръщането от коледните празници бележи ново начало. Това е идеалната възможност за справяне с проблемите, тъй като разстоянието от офиса помага да се разгледат различни гледни точки и решения. Вашите колеги и ръководството вероятно ще имат желание да изпробват нещо ново в началото на годината.
Грешка 3: Направили сте си грешните новогодишни резолюции
Месец януари ни дава възможност да вземем доста добри решения, като например да поработим върху недостатъците, за да можем до следващата година да сме по-добра версия на себе си. Но правенето на грешната новогодишна резолюция може да ни попречи в това начинание. Не забравяйте да си поставите ясна цел. Вместо да казвате: „Искам да бъда по-продуктивен“, поставете постижими цели. По този начин можете да мислите за препятствията, които ви пречат да продължите напред, и да намерите решение, преди да възникнат. Ако знаете например, че вашият имейл ви разсейва на всеки десет минути, опитайте да изключите известията, когато искате да се концентрирате.
Грешка 4: Отдавате се на мрачното настроение
Завръщането в реалността след празниците е дори по-трудно от типичната понеделник сутрин. Току-що сте прекарали страхотно с любимите си хора, а летните ваканции изглеждат далеч. За да избегнете лошото настроение, опитайте се да намерите малко повече радост в работния си ден. Намерете проект, към който изпитвате интерес и се възнаграждавайте след всяка досадна или скучна задача.
Съвременен офис за съвременния бизнес
Щастието и производителността на служителите на една компания също зависи от средата, в която работят. Перфектната работна среда е тази, при която всичко води до стимулиране на креативността и общуването между колегите.
Открих едно проучване на Harvard Business Review, което вероятно още е актуално и показва, че когато служителите са спокойни и щастливи, има и прилив на креативност, който може да доведе до средна производителност над 31% и повишаване на продажбите с 37%. Събрах няколко съвета за създаване на стимулираща офис среда.
Весела и уютна зона за хранене
Ако офиса ви разполага с кът, в който екипът ви може да обядва, добре е този кът да е уютен. Сивите, асептични столови вече са отживелица. Зоната за хранене трябва да създава удобство, което ще даде на служителите обстановка, в която с удоволствие могат да общуват заедно. По този начин те също ще могат да освежат ума си и да започнат отново с презаредена енергия.
Значението на растенията
Може да звучи почти абсурдно, но капка зеленина на стратегически места из офиса наистина може да подобри продуктивността. Според някои проучвания всъщност изглежда, че растенията могат да увеличат благосъстоянието на служителите с до 47%.
Удобната и игрива зона за релакс
Звучи ви лоша идеята да поставите маса за билярд или за пинг-понг в зоната за релаксиране? Е, точно това трябва да направите, за да насърчите стратегическото мислене и да подобрите концентрацията на служителите. Съвместните игри също помагат на колегите да общуват по-добре и разведрява настроението.
Удобни места за сядане
В офиса прекарвате по-голямата част от времето си, седейки на бюрото си, така че е много важно да имате удобни и ергономични седалки, за да избегнете проблеми с гърба. Ако столът е неудобен, след няколко часа ще започнете да губите концентрация и да се разсейвате, за да променяте постоянно позицията си. Когато един служител се окаже седнал на напълно ергономичен и удобен за работа стол, в приветлива среда, вниманието му ще бъде изцяло отдадено на работата му.
Не на бюрата, да на масите
Затворените бюра също малко по малко дават път на отворените пространства. Маса, на която можете да работите рамо до рамо като истински екип, така че да улесните комуникацията и, вероятно, оборота, определено звучи по-добре. Обменът и комуникацията между колегите са много важни за една компания. Но не оборудвайте офиса си с какви да е маси – разчитайте на дизайнерския елемент, който придава характер на околната среда и е модерен, функционален, с необходимите технологични функции.
Важен е пътят, не дестинацията – затова нека го направим забавен
Има хора, за които пътуванията не са особено приятни, тъй като може да бъдат тежки – особено за шофьора, който седи с часове зад волана. Пътуването обаче е много повече от шофирането с единствената цел да се стигне до планираната дестинация. Пътуването може да бъде синоним на приключение, забавление и в същото време спокойствие, което прави часовете по пътищата незабравимо преживяване, особено когато пътувате с приятели.
Освен да вземете предвид сигурността – тоест да не отидете на почивка, без първо да проверите състоянието на автомобила или микробуса, с който ще пътувате, гумите, налягането и др. – важно е също да преобразувате маршрута до планираната дестинация в приятно изживяване. Ето защо е важно да се запознаете с тези 5 трика за извънградски пътувания с приятели:
1. Изберете превозно средство въз основа на броя пътници
Ако става въпрос за голяма група, автомобилът вероятно не е идеален вариант – понякога е по-добре да наемете по-голямо превозно средство, като микробус или миниван. Ако групата е голяма – между 12-15 души – и няма човек с лиценз за управление на автобуси, можете да изберете друга много удобна опция: наемете автобус с шофьор.
2. Планирайте маршрута
След като сте избрали превозното средство, с което ще пътувате, следва да планирате маршрута. За да стигнете до предвидената дестинация, най-добре е да изберете най-бързия маршрут, но тъй като идеята е пътуването да бъде приятно изживяване, препоръчително е да изберете пътеки, по които да откриете интересни места. Например спиране в селата, посещение на музей, гледка … С прилаганата технология за пътуване можем да се възползваме напълно от приложения, които ни помагат да изберем най-добрите спирки по пътя към дестинацията.
3. Подгответе си плейлист с музика
Подходящата музика може да направи всяко преживяване приятно. Радиото невинаги е добър вариант при по-дълги пътувания, тъй като в много области губи сигнал. Ето защо е най-добре сами да си подготвите музика, като естествено координирате избраните песни с всички членове на групата.
4. Правете спирки по пътя
Дори и най-приятното пътуване ще ви дотегне ако се проточи прекалено дълго без никакво разнообразие. За да избегнете това, правете спирки от време на време. Излезте да хапнете нещо. Посетете някоя забележителност по маршрута. Също така е препоръчително да оставите колата за известно време, за да седнете на някое живописно местенце, да хапнете лека закуска и да се насладите на гледката. Това също е мярка за безопасност, тъй като дългите периоди на шофиране без почивка могат да причинят злополуки поради умора.
5. Разгледайте други маршрути извън магистралите
Магистралите не са нищо забавно, особено когато става дума за дълги пътувания. Въпреки това, за да внесете малко живец в пътуването, можете да изберете второстепенни пътища, които малко се отклоняват от магистралата, през гори, планински проходи и т.н., за да се измъкнете от скуката на основните пътища.
Ефективно разпределение на задачите в екипите
Дори и с ясни длъжностни характеристики, ще дойде момент, в който хората в екипите ще ви бъдат изправени пред ситуации, за които няма написан дори един ред в длъжностната им характеристика. Затова и няма смисъл характеристиките да са особено изчерпателни, просто защото е невъзможно да обхванат винаги всичко. Практически е невъзможно да уловите напълно бъдещите нужди на бизнеса, а оттам и бъдещите неща, които хората ще трябва да правят.
Фокусът ви следва да е не върху конкретиката на действията, а върху гъвкавостта и готовността на хората да могат да се справят с всичко, което предстои.
Липсата на гъвкавост и готовност за промяна ще подготви членовете на екипа ви да станат изящни музейни експонати в музея на самодоволството и следването на процедури. В този музей има много експонати и малко посетители.
Тези гъвкавост и готовност, на първо място, трябва да са част от нашата лидерска идентичност, до степен до която, когато някой каже „нова промяна“, вие чувате само „нова възможност“. Нищо повече.
Типичната грешка, която мениджърите допускат при разпределение на нови задачи, е да решават самостоятелно кой какво ще прави, без да интегрират хората си в процеса. Появяването на нови задачи е чудесна възможност да въведете демокрация за взимане на решения. И след това – диктатура в изпълнението им.
Моето предложение е в следната хронология: Много по-удачно е да се питат самите хора как да бъде направено разпределението на работата и да е ясно още от началото – тяхното мнение е важно, но не е определящо. Правото за финалното решение как да се случи разпределението принадлежи на този, който би понесъл най-голямата болка, ако нещата не се случат както трябва.
Няколко помощни въпроса, които могат да ви помогнат да калибрирате външните изисквания и задачи на екипа към настоящия капацитет и ресурсно обезпечаване.
1. Какво означава ефективно разпределение на задачите за нас?
Тук оставете хората да ви изненадат с креативността си. За някого, ефективно разпределение може да означава всички да работят еднакво дълго време. За някой друг точно обратното – всички да работят различно индивидуално, но да свършват едно и също количество работа.
2. По скалата от 1 до 10, доколко ефективно е настоящето разпределение на работата?
3. Къде искаме да бъдем на скалата на ефективно разпределение?
4. Какво стои между мястото, където искаме да бъдем и мястото, където сме в момента?
5. Какво е необходимо да променим, за да достигнем до желаната точка за ефективно разпределение в работата?
6. Кой ще направи Какво и Кога?
И за финал – не е ваша задача да разпределяте задачите самостоятелно, но е ваша роля да фасилитирате процеса заедно с ключовите заинтересовани лица и накрая да създадете яснота и да изисквате ангажираност за изпълнение.
Половин осигуровки, за и или против?
Все още, на българския пазар на труда, се съгласяваме да не ни осигуряват на пълното трудово възнаграждение, съгласяваме се да ни дават пари „под масата“ и дори понякога държим точно на това без да ни интересува, че някакви псевдо „бизнесмени“ забогатяват на наш гръб.
Аз лично съм крайно несъгласен да бъда лишаван от каквито и да било права, но тъй като хората се съгласяват с това масова, работодателите стават арогантни и ти посочват вратата всеки път когато стане въпрос за това. И така в един момент се оказваш принуден да се съгласиш с порочната и неморална практика на робовладелците, които не стига, че те ощетяват ами и голяма част от тях се отнасят с теб все едно ти си им длъжен с нещо. А в същото време ти им изкарваш заплатите с твоята съвестна работа, за която би трябвало да ти се плаща подобаващо. И щом сте се съгласили най-вероятно това се случва, но под масата.
Истината е, че ако масово хората спрат да се съобразяват и да приемат подобни условия, работодателите ще са длъжни да покриват всички осигуровки по закон.
По този начин ще има възможност дори пенсионерите да получават по-високи пенсии.
Когато приемем еврото
Всички сме настръхнали в очакване на моментът, когато ще приемем еврото като основна разменна валута в страната ни. Държавниците ни се натискат и искат това да стане възможно най-бързо, но ЕС се дърпа, с идеята, че икономиката ни не е особено стабилна и изхождайки от последните колапси на валутата, заради Гърция и Испания, като че ли не им се искат да допускат българската икономика да оперира с единната валута.
В същото време за нас българите е особено притеснителна дори само мисълта за това да преминем на евро, защото прогнозираме покачване на цените на стоките и услугите и запазване на заплатите в сегашното им състояние. Което ще доведе до обедняване на населението и то драстично.
Все още много хора помнят събитията от зимата на 1996-1997-а година, когато цената на един килограм сирене се равняваше на месечната работна заплата на човек. И правят аналогии с това време.
Реално, според примерите на останалите държави, които постепенно са въвели еврото като разменна валута, нещата се случват доста приемливо и безболезнено, но все пак нека да не забравяме, че става въпрос за България. А в нашата страна нещата се случват по различен начин от останалите.
И ето, че мрачните прогнози са за запазване на заплатите на сегашните стандарти, но обърнати в евро, а в същото време търговците ще предлагат същата цена на стоките и услугите си, само че в евро.Което ще доведе до обедняване на населението.
С тази разлика, че хората не осъзнават, че в момента може да не плащат подобни цени за всички стоки и услуги, които ежедневно потребяват, но за дрехи и някои видове стоки е напълно доказана.
Само погледнете етикетите в световните вериги магазини по МОЛ-овете и ще видите, че ако едно тениска струва на етикет 20 евро, цената й на българския пазар ще бъде дори повече от 40 лева, което означава, че първо ние плащаме повече за една и съща стока, в един и същи магазин и второ, ние получаваме средна заплата от 750 евро в сравнение с техните които са двойни…
Така че смятам, че опасенията на хората са напълно резонни. Вие как смятате?
Орлин Алексиев – връзката между Столичния общински съвет и рали Дакар
Орлин Алексиев е общински съветник в Столичния общински съвет за трети пореден мандат. През 2007-а година за първи път е избран да бъде част от местния парламент на София. Заема редица отговорни длъжности като председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет, член на постоянната комисия по икономика и собственост, председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ). Бил е председател на Управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, както и представител на Столична община в общото събрание на Общинска банка.
СОПФ е специализирана агенция, основана през 1994-а година, която има основна функция да разпределя средствата, постъпили от продажба на общинско имущество. Съветът за управление се състои от 14 души – 9 общински съветници, четири заместник-кметове, определени със заповед на кмета на Столична община и главният изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация.
А самият Орлин Алексиев е роден през 1967-а година, завършва право в Югозападния университет „Неофит Рилски“, магистър е по бизнес администрация в Нов български университет и защитава докторантура по администрация и управление.
Наред с тази впечатляваща биография, Орлин Алексиев е и едно от имената, които винаги ще останат в историята на българския автомобилен спорт. През 2013-а година се застава на старта на 34-ото издание на престижното многодневно офроуд състезание рали Дакар.
Рали Дакар е създадено по идея на Тиери Сабен, а първият му старт е даден на 26 декември 1978-а година. Идеята идва по време на участието на Тиери Сабен в рали Абиджан-Ница, когато се губи с мотора си в либийската пустиня. Тогава решава, че подобен тип състезание ще предизвика голям интерес, както сред участниците, така и сред публиката. Точно 35 години по-късно Орлин Алексиев записва най-доброто българско представяне на това състезание с автомобил BMW X1 Proto. Той завършва на 17-то място в класа и 61-во в генералното класиране. А състезанието продължава две седмици, провежда се на територията на три държави в Южна Америка – Перу, Аржентина и Чили, като преминава над 8000 километра в Атакама и прекосява най-високия проход в Андите – Пассо Де Ама – 4892 метра. Тежките трасета включват пресечени местности, каменни долини, много пясъчни дюни като дневните етапи са между 500 и 800 километра.
Орлин Алексиев решава отново да изпробва силите си и през следващата година, като този път застава на старта на ралито с автомобил Fiat Freemont. Но за съжаление проблеми с качеството на горивото не му позволява да завърши надпреварата.
Името
Много пъти съм се улавял да казвам, че името не е от значение, важен е човекът, който го носи, но не е точно така. Всъщност казват, че името предопределя съдбата на човек и носи някакви знаци за неговите таланти, слабости и интереси. А и всички сме имали някой приятел или съученик със странно име и колко много подигравки е отнесъл заради него.
Когато очакваш дете, искаш да избереш най-хубавото, най-благозвучното име, ако разбира се, не държиш на традициите да се кръщава на дядо или баба. Стремим се то да има някаква символика и значение, защото вътрешно осъзнаваме, че името е нещото, което ще съпътства детето ни през целия му живот. Един страхотен пример за това е Йордан Йовков и неговата героиня Албена. Всички свързваме това име с красота, защото именно това е търсил автора, когато е създавал своята рожба. Първоначално името, което е избрал е било Аблена, авторът разказва, че дори не е знаел за съществуването на това име, но прочел във вестника, че влак е блъснал каруца и жената, която е била в нея се казва Аблена. Когато създава своята героиня, той я създава силна, красива и магнетична, затова търси и име, което да я описва по този начин, решава да размени двете букви и така се получава името Албена, което става популярно и е предпочитано и до ден днешен.
Така, че няма как да отречем, че името е едно от основните неща, който ще предопределят съдбата на човек. Така, че избирайте имена, който да описват най-добре рожбите ви. Все пак знаете, децата без да искат могат да бъдат коварни в закачките и шегите си.
В името на най-скъпото
Всички родители казват, че биха дали живота си за децата си. Съгласни са те да гладуват и мзерстват, но рожбите им да са добре. Предполагам, че го казват искрено, моите родители са доказвали млион пъти, че биха направили всичко за мен.
Но какво се случва, когато живота те изправи пред един от най- страшните избори, а именно в замяна на твоя живот да помогнеш на рожбата си. Колко от родителите биха се жертвали безвъзвратно за да спасят най-ценното си нещо? Според мен отговора е един- всеки. Няма родител, който да не предпочете него да го боли само не и детето му. Моя много близка приятелка скоро ми сподели, че би изпитала болката от раждането хиляди пъти, стига детето й да е добре и да не изпитва болка, а причината за това беше престоя им в болница, беше се наложило да направят операция на детето й и тогава тя сподели, че най-страшния момент от живота й е бил, когато детето се събудило от упойка и плаче неутешимо от болка. В такъв момент родителя е толкова безпомощен, защото не можеш нищо да направиш за да облекчиш болката на най-скъпоценното си, а сърцето те боли повече отколкото някой би могъл да понесе. Попаднах на един материал за един баща, който буквално дава сърцето си на своето дете. Момченцето се нуждаело от трансплантация, но родителите му нямали финансови възможности и това го кара да дари своето сърце. Доста трогателна история, чували сме да даряват бъбреци, но сърце? Не знам до колко е вярна тази история и дали законите го позволяват, но щом можеш да отидеш в Швейцария и да извършат евтаназия, колко му е и да можеш да дариш сърцето си, за да живее детето ти. Подобни истории найстина те карат да се замислиш колко безгранична е любовта на родителя, как няма нещо, което може да го спре в името на детето, сякаш Господ ти дава неизмерни сили за да се бориш за благото на децата.
Сега ще запозная и вас с героя на нашето време, бщата, които записва последните си думи към своето момче. Трогателно!