Да, не се шегувам. И аз пробвах тази опция и мога да кажа, че работи и на български. Преводът може и да не е със стопроцентова точност на всички езици, но все пак това е машина, а не човек. Достатъчно е да ти даде представа за какво става въпрос. Ще ти е от полза, ако си в чужда страна и търсиш някое място, а не можеш да прочетеш табелата. Добре са се сетили, въпреки че се оказва, че не са първите, но пък е хубаво и към Google Translate да има такава опция – стои като естествено продължение на гугъл преводача. За да е актуален един бранд, той трябва непрестанно да се развива, да измисля нови неща, да е в крак с модерните тенденции и това, което потребителя иска. Гугъл несъмнено е такъв бранд.
Popovich
Коледни картички от името на бизнеса ви
По света, а вече и у нас, е разпространено по Коледа компаниите да изпращат картички до клиенти, инвеститори, служители и партньори. Преди обаче това да стане, организацията трябва да вземе някои важни решения, като например дали коледната картичка да е електронна или хартиена, какъв да е дизайнът й, дали да е персонализирана или еднаква за всички. На пръв поглед решенията могат да изглеждат маловажни, но коледната картичка е още едно лице на компанията и трябва да изглежда професионално.
Искам да обърна по-специално внимание на електронната коледна картичка. Тя е избор, щадящ до известна степен околната среда, и е свързана с по-малко разходи, обаче не е нещо, което ще ти остане за спомен, а някои не я смятат за достатъчно лична. Е-картичките могат да се споделят в социалните мрежи, лесно се персонализират, а могат да се направят и като интересна анимация със звук или видео – това ще ангажира вниманието.
Чудесна идея за Коледа би било някое семейно видео с основателя на компанията, който отправя поздрав за празника. Ако решите картичката да е малко по-хумористична (хората се радват на такива), я направете с вкус, без да отивате твърде далеч. Спестените пари от неизпращането на хартиени картички пък може да дарите за благотворителност.
По-младото поколение би оценило повече електронната коледна картичка, докато по-възрастното ще се зарадва на традиционна хартиена. Ти коя предпочиташ?
Недопустимо поведение на работното място
Поведения като клюкарстване, гняв, безотговорност и грубост трябва да отсъстват от една работна среда, защото я правят не само неприятна, но и нагнетена. Агресивното поведение води след себе си още повече агресия, която, ако не бъде овладяна, може да резултира и във вътрешни войни между служителите. Ясно е, че при това положение те няма да могат да си вършат работата качествено. Мениджърите не бива да търпят, а и въобще да допускат такова разрушително поведение.
Когато нов служител попадне в една нездрава работна среда, където колегите му нямат проблем да се обиждат открито помежду си, може да се случи следното: или да приеме техния модел на поведение, или да се почувства неудобно и да напусне, или да остане и да търпи негатива. Ясно е, че нещо в самата среда не е наред и трябва да се промени, най-малкото за да се чувстват служителите добре и да работят на спокойствие. Тук вината е само и единствено на работодателя, защото не е поставил рамка на време.
Много е важно служителите да знаят къде е границата още от самото им постъпване на работа. Затова е необходимо фирмената политика да я има написана, но и също така със служителите да се говори често за отговорностите, поведението им и прогреса, които са постигнали. Годишната оценка за представянето им вече не е достатъчна, срещите с тях трябва да се провеждат по-често.
Клюкарстването на работното място е недопустимо. Слуховете, че компанията не се е отнесла добре с някой служител, дори когато не са верни, имат негативно влияние върху останалите. Една разнесена невярна клюка може да промени отношението на служител към работодател за секунди. Ако в компанията цареше дух на професионализъм, това нямаше да се допусне.
Ако трябва сам да си направя изводите, то при самото му постъпване всеки служител трябва да бъде запознат с фирмената култура, а вече наетите трябва да я следват стриктно, за да служат за пример.
Прословутата зона на комфорт
Всички сме чували, че когато излезем от прословутата си зона на комфорт, нещата ще започнат да се случват. Дотук добре, звучи много вдъхновяващо, мотивиращо и т.н. Самият факт, че сте решили да действате и да излезете от коловоза обаче не е достатъчен. Трябва и да направите първата крачка, не само да си мислите за нея. Прав ли съм?
Бил съм в положение, в което в главата си планирам следващите си ходове и понеже те са по-рисковани от тези, които по принцип предприемам, все отлагам и отлагам. Признавам си, че тук се намесва чувството за страх от неизвестното, намиращо се от другата страна на завесата. Aко не я дръпнеш обаче, никога няма да разбереш.
Да излезеш от зоната си на комфорт се изисква голяма доза смелост. Не е толкова просто, колкото звучи – просто отваряш една нова врата и толкова. То е едно мислене, преосмисляне, превъртане на възможни варианти. Изтощаващо е за мозъка. Много по-лесно е да тежиш на мястото, на което си сега и въобще да не мислиш за промени извън комфортната зона.
Ако трябва да съм честен, желанието ти за нещо ново и по-различно ще те застигне, колкото и да се опитваш да го потушиш и да се самоубеждаваш, че там, където си, ти е добре. В началото ще започнеш да усещаш някаква липса, без да знаеш за какво точно се отнася. С времето започваш да осъзнаваш какво точно ти липсва и няма да намериш покой, докато това парченце от пъзела не си дойде на мястото.
В описания по-горе случай зоната ти на комфорт сама те гони от себе си. Всъщност ти стигаш до един момент, в който сам осъзнаваш, че трябва да излезеш от нея, за да си щастлив, защото там вече не си. Тогава друго не ти остава, освен да послушаш вътрешния си глас.
Мъжете държат на статуса си
Мъжете не могат да избягат от чувството си за статус. Те умишлено го търсят и не им е никак приятно, когато го загубят. Невроните и хормоните се активизират, когато изгубим или повишим обществения си статус. Този автоматичен процес, протичащ вътрешно, датира още от пещерните ни прадеди и е характерен за всички бозайници. Усещането за статус е вплетено в биологията ни от самото ни създаване, а стремежът към по-висок такъв се дължи на факта, че той ни осигурява достъп до повече ресурси и респект.
Биолози са изследвали мъжките екземпляри на различни видове бозайници, в това число и човека, и са открили, че за мъжкаря статусът е много по-важен, отколкото за женската. При нас, хората, по-високият статус включва всички аспекти на мъжествеността – чест, физическа издържливост, смелост, власт, защита, размножаване, обезпечаване.
Едно време, за да станат мъже, момчетата са били подлагани на изпитания, свързани с показване на физическа сила, смелост и твърдост. В днешно време няма конкретни предизвикателства, които трябва да преодолееш, за да се превърнеш в мъж. В един момент просто започваш да се държиш като такъв и оттам нататък постоянно поддържаш този статус.
Най-простата дефиниция на статус е рангът на един човек сред останалите от групата. Статусът не е абсолютен, а относителен. Той важи само в рамките на кръга от хора, с които сме тясно свързани. Това значи, че не може да се сравнявате с някой арабски шейх, при условие че нямате никакъв досег до неговия свят, както и той до вашия. Затова пък може да се сравните със съседа, който току-що си е купил нова кола, а вашата е вече 5-годишна. Дали пък да не я смените с по-скъп и нов модел от неговия? Ето така защитава статуса си един мъж.
Културна среща с древна Азия
Днес ще си говорим за страната с една от най-древните култури в света. Не вярвам само от това изречение да се сетите коя е, затова ще ви дам една малка подсказка: стена, която се вижда от космоса. Естествено че това е Китай. И тъй като я споменахме, нека се потопим в малко история за Великата китайска стена. Първоначално това били няколко по-малки стени, които се обединили в една някъде през 17 век преди Христа. Идеята била стената да пази китайската територия от набези и нахлувания. Днес тя е забележителност, която туристите не подминават, докато са в Китай.
Китайската писменост е един много интересен елемент от културата на тази страна. Азбуката й не се състои от букви, а от символи, които изобразяват срички от говоримия език. Написани заедно, тези символи образуват една дума. На чужденците китайските думи по-скоро могат да им заприличат на миниатюрни рисунки, наподобяващи някакъв предмет – например къщичка, шапка, човече и т.н.
Не били много хората, които можели да пишат на древен китайски език. Тази привилегия имали само представители на висшата класа. Към 20 век обикновените китайци започнали да се ограмотяват. Днес китайският език има множество диалекти, затова и не е необичайно китайци от различни провинции да не могат да се разбират помежду си. Огромен е и приносът на Китай за калиграфските традиции на Източна Азия.
Ако искате да придобиете истинска представа за китайската архитектура, то непременно трябва да посетите „Забранения град“. Някаква дълбока тайна трябва да се крие тук. В момента той е превърнат в музей, намира се в Пекин, между другото. Този град навремето е бил дом на китайската кралска династия и на обикновените хора не им било разрешено да влизат там. Тъй като емблематичният цвят на кралското семейство бил жълт, то в двореца ще намерите много такива елементи.
Китайският порцелан се слави с фината си майсторска изработка и красиво изрисуваните орнаменти. Умело декорирания порцелан излъчва елегантност, а точното количество глазура добавя още повече блясък на тези деликатни изделия.
HR грешки в една фирма
Много хора си мислят, че да бъдеш HR не се изискват кой знае какви умения – провеждаш някакви интервюта от време на време и се занимаваш с документация. Нищо работа. Функцията на специалиста по човешки ресурси се простира далеч отвъд това схващане. Той трябва да познава закони, но и да се грижи за удовлетвореността на служителите на работното място, за да не загубят те мотивация. Напоследък тенденцията е да се набират кандидати, които се вписват във фирмената култура, дори и да не са с голям опит, защото така ще паснат по-добре на компанията и ще допринесат за нейното развитие. HR-ът обаче трябва да има опит, за да знае как да отсява кандидати и да преценя дали казват истината.
Една от често срещаните HR грешки е лошото описание на длъжността в сайтовете за работа. Това показва, че човекът, занимаващ се с набиране на персонал, не е наясно какво точно се изисква от длъжността. Такава обява може да привлече неподходящите кандидати, а когато компанията отчаяно се нуждае от служители, ще наеме някой измежду тях, който няма да се представя на очакваното ниво. След време ще се наложи да го освободи, а вече е изхрачила време и средства за обучението му.
Фирмената политика трябва да я има записана черно на бяло, независимо от големината на бизнеса. И не само това – тя постоянно трябва да се актуализира и промените да достигат до всички служители. Добре е те да подписват форма за потвърждение, в която се заявява, че са прочели и да съгласни с корпоративната политика.
HR специалистите трябва да са наясно, че служителите, които наемат, ще искат да се развиват, а ако компанията иска да ги задържи за по-дълго, трябва да им предоставя възможности за израстване. В противен случай ще има голямо текучество на кадри и ще й излезе лошо име.
Какво е да обичаш работата си?
Да, има такива хора, които се занимават с това, което има харесва. Или те са го открили с времето, или то е намерило тях. Важното в случая е, че при тях работата не е задължение, а удоволствие. Колко от вас могат да се похвалят със същото?
Напоследък попадам на най-различни видеа в Youtube, където хората работят мечтаната си работа. Всички от тях изглеждат толкова вдъхновени и благодарни за това, което имат. Позитивизмът ги заобикаля отвсякъде и се предава и на околните.
Човекът от видеото много правилно казва, че успехът не се мери с финансови показатели, а с удовлетвореността на потребителите от услугата, която им предлагаш. Това е всъщност нещото, което ти носи стойност.
Ключови моменти при офис преместване
Процесът на местене на офис е доста по-сложен от това да смениш апартамент. Тук на първо място се нареждат типа вещи, които трябва да се местят, а именно скъпо офис оборудване. Смяната на адреса на работното място засяга много хора – това са всички служители във фирмата и евентуално клиентите й. Предварителната подготовка е задължителна, за да не се наруши нормалният работен процес и за да не загубите клиенти поради някакво забавяне.
Най-правилният подход би бил своевременно да уведомите служителите си за местенето на офиса. Подгответе ги отдалече, още щом вземете решението, а когато вече намерите подходящото помещение им кажете поне един месец предварително, че ще се местите там. Така ще имат време да свикнат с мисълта и да се нагласят към новата ситуация.
Комбинирането на корпоративно преместване с работния график на компанията изисква известна доза мултитаскинг и гъвкавост. С предварително изготвен план на местенето, който да се следва стриктно, няма да има изпуснати крайни срокове, което е добре и за вас, и за клиентите ви. Те също трябва да бъдат информирани за смяната на адреса на офиса ви.
Що се отнася да самото местене, най-внимателно трябва да се опакова офис техниката, в това число принтери, копирни машини, компютри, смарт телевизори. Превозването й също е сред ключовите моменти, на които трябва да се обърне особено внимание.
Ако погледнете на местенето на офиса като на ново начало, а не като край на една ера, тогава то не би изглеждало толкова стресиращо. За момент може да почувствате, че губите почва под краката си, но помнете, че това е за кратко.
Динамичната среда на работа в Happy и фирмените обучения
В една динамична работна среда служителят е заобиколен от изменящи се обстоятелства, към които трябва да се адаптира. Появяват се и непредсказуеми ситуации, с които трябва да се справи. Вътрефирменото обучение помага за тяхното преодоляване. Служителят е този, който трябва да ги пребори в реални условия и от неговите придобити умения зависи дали ще може. Дори ситуацията да не е идентична, натрупаните знания могат да се приложат към нея в изменена форма.
Ето защо такива периодични трейнинги са необходими. Те не само надграждат над наученото дотук, но и подобряват квалификацията. Тук има и един друг фактор – когато си оттренирал нещо няколко пъти в симулирана ситуация, ти е по-лесно да реагираш в реална. Така умът ти го запомня и не си под стрес, когато се случи в действителност. Ще дам примера с шахматистите, които толкова много тренират ума си да помни ходове, че могат да изиграят цяла една игра наум в различните вариации, които може да има.
В този ред на мисли се сещам за една българска компания, която много държи на фирмените обучения – Хепи. Там служителите наистина работят динамично. В постоянно движение са, нещата бързо се менят, темпото е високо и който се е хванал на работа в Happy, трябва да е в крачка с него. За първата 1 г. минаваш няколко нива на обучение. Тестват те теоретично и практически, сертифицират те вътрешно, а после има и външни обучения. Минеш ли тази година, заплащането в Хепи, както и социалният пакет, расте. Доколкото знам, прилагат някакъв западен модел на управление на персонал, който не ощетява никого от служителите, дори и онези, които работят „зад кадър“, т.е. в кухнята. Общо взето, бонуси има за всички при добре свършена работа.
При тези условия нищо чудно работата в Хепи, която си започнал със съзнанието, че ще е просто старт на кариерата ти, да се превърне в постоянна. Все пак не са много фирмите, които регулярно провеждат обучения за служителите си, особено у нас. Когато един служител вижда, че работодателят му го е грижа за него, той е по-склонен на отвърне със същото, не мислите ли?